Фатализмът е философска концепция, която подчертава връзката между всички събития или действия на съдбата. Фатализмът обикновено се отнася за всяка от следните идеи:
Идеята, че сме безсилни да направим нещо друго, освен това, което всъщност правим. Тази идея включва представата, че хората нямат силата да влияят на бъдещето, или всъщност на техните собствени действия. Примирение пред бъдещо събитие или събития, за които се смята, че са неизбежни. Фридрих Ницше, нарича идеята „Турски фатализъм“.
Идеята за приемане, вместо съпротива срещу неизбежността.
Детерминизъм: Виждането, че всяко събитие има причина, и че всичко във вселената е абсолютно зависимо от и управлявано от причинни закони. Тъй като детерминистите вярват, че всички събития, включително човешките действия, са предопределени, типично се мисли, че детерминизмът е несъвместим със свободната воля.
Фатализъм: Вярването, че „каквото ще бъде, ще бъде“, тъй като всички минали, сегашни и бъдещи събития вече са предопределени от Бог или друга всемогъща сила. В религията това гледище може да бъде наречено предопределеност; то поддържа, че дали душите ни отиват в рая или ада е определено преди да се родим и е независимо от нашия избор
Свободна воля: Теорията, че човешките същества имат свобода на избора или самоопределение; тоест при дадена ситуация човек би могъл да направи друго различно от това, което е направил. Философите твърдят, че свободната воля е несъвместима с детерминизма
Индетерминизъм: Гледището, че има събития, които нямат никаква причина; много поддръжници на свободната воля ще повярват, че действията на избор са способни да не бъдат определяни от никаква физиологична или психологическа причина.
Богословският фатализъм е опит за демонстриране на логическо противоречие между всезнаещия Бог и свободната воля, където свободната воля е дефинирана като способността да избираме между алтернативи. При това виждане това е с подобен резултат като главоблъсканицата „Може ли всемогъщият Бог да направи толкова тежък камък, че дори и той да не може да го вдигне?“ Предпоставките на богословския фатализъм са изложени както следва: Бог е всезнаещ. Тъй като Бог е всезнаещ, Бог има непогрешимо предузнание. Ако Бог притежава непогрешимото предузнание, че утре вие ще сте заети със събитие (косене на ливадата), тогава вие трябва неизменно да сте заети с това събитие (косенето на ливадата). Следователно свободната воля не е възможна, тъй като вие нямате алтернатива освен да сте заети в събитието (косене на ливадата). В събитието, което не изпълнява събитие, тогава Бог не е всезнаещ. Ако сте заети в събитие, тогава нямате свободна воля, поради вашата неспособност да избирате алтернатива. Противоположен аргумент може да твърди, че Бог е всезнаещ. Той е също непогрешим. Ако Бог притежава непогрешимо предузнание, че утре вие ще сте заети със събитие, тогава вие свободно ще изберете това въз основа на вашата свободна воля, не поради задължение или липса на избор за събитието. Вие все още имате свободна воля да се ангажирата със събитието; Бог просто знае вашия избор преди да сте го направили. Вие не сте задължени да да направите избор „А“ (косене на ливадата) много повече отколкото избор „Б“ (игра на тенис). Ако се каните да промените решението си, Бог ще е видял това също, така че имате пълната свободна воля при всички случаи. Също вие все още ще направите същите избори (със свобода воля), дори ако Бог избере да не види бъдещето. Божието виждане или невиждане на бъдещето не променя вашата свободна воля. Пасивното предузнание, ако беше пазено скрито, не би обезсилило свободната воля по никакъв логически или рационален начин. Човекът, който избира събитие „А“ би правил същите избори независимо дали Бог знаеше или не изборите предварително. Знанието или незнанието от Бог на бъдещето (пасивно) изобщо не би променило свободната воля на хората. Свободната воля единствено би била разрушена, ако Бог направеше Своето знание публично във връзка със свободния избор на хората; това би променило бъдещата свободна воля и да я направи задължение.
Проста илюстрация е предсказването от медиум за някой от другата страна на света, който ще се спъне и ще си счупи крака, когато тича да хване автобус. Медиумът няма да промени реалността като предсказва събитието, тъй като това събитие би се случило независимо дали някой го е видял или не. Същото важи и за Божието всезнание: тъй като то е пасивно и не се смесва с реалността или нечие друго знание за него, тогава то не се намесва в свободната воля на хората. Обаче, ако Бог е създал всичко което е, тогава то поставя проблем за всяко пасивно знание от страна на Бог. Разбирането за всезнанието трябва да бъде свързано с разбирането за Божията вездесъщност във времето. Ако Бог знае всички събития – минали, бъдещи и сегашни – тогава Той би знаел всички събития и решения, които човек би взел, въпреки че от човешка гледна точка тези събития и решения още да не са се случили. Това може да означава обезсилване на свободната воля на всеки индивид, въпреки че никакъв механизъм за Божието очевидно предузнание, който да ограничава свободата за действие, не се постулира от принципа на богословския фатализъм. Тъй като според християнското богословие Бог е атемпорален (съществуващ извън времето), Бог знае от сътворението цялата вселена на нечий живот и дори дали човек ще приеме или не Неговия божествен авторитет. С тези предпоставки само ярка фаталистична богословска позиция изглежда въображема за някои.
За да отидем една стъпка по-нататък, има някои други извода: има огромна разлика между Предопределението, Фатализма и Късмета (или Съдбата). Фаталистите учат, че има сляпа, безлична сила, над която никой няма контрол – нито дори Бог – и че събитията са пометени от тази сляпа, безцелна сила. Това е Фатализмът. Късметът (или Съдбата) е капризна сила, който нарочно причинява събитията да се случват „щастливо“, без никакъв контрол или посока от Бог. В свят, управляван от Късмета, Бог може да предвиди какво ще се случи, но това е всичко. Всичко зависи от простия късмет. И ако защитникът на Късмета е запитан защо или как се случват нещата, той няма отговор, освен да каже „то просто се случи“. Предопределението, доктрината на Библията, казва, че Бог има цел и Той изработва всички неща по Своя собсвена воля и цел (Ефесяни 1:11; Даниил 4:35; Исая 14:24 и 46:10). Предопределението учи, че Бог нито прави, нито разрешава нещо, освен това, което служи на Неговата цел (Псалом 33:11). Това означава, че БОГ Е СУВЕРЕНЪТ на света, Този, който прави всички неща както желае. Тези, които сляпо вярват „каквото ще бъде, ще бъде“ са толкова погрешни както защитниците на късмета. Вярно е, че събитята са определени, но само защото поради суверенния Бог, който изпълнява Своите собствени заповеди. Сериозните ученици на Библията не вярват, че нещата „просто се случват“. Те разбират, че мъдрият, свят, добър и суверенен Бог има контрол върху всеки детайл от живота (Матей 10:29-30). Човекът, който реално не иска Бог да има този контрол, или който презира истината за Божия суверенитет, е човекът, който не обича Бог и не желае Бог в своя живот. Той иска своя собствен път. Той като дяволите на старите ще каже „Остави ни сами“ (Марк 1:24). Но не така; Бог е суверен и той не може да отрече Себе Си.
Векторно, а не циклично.