Манипулация

Манипулация е действие или поредица от действия, чрез които един човек или група хора се стремят да упражнят контрол или влияние върху поведението, мислите или емоциите на друг човек или група хора, с цел постигане на определени резултати, често в полза на манипулатора. Манипулацията може да бъде явна или скрита и се използва в различни контексти като лични взаимоотношения, политика, маркетинг, бизнес и други. Ето някои ключови характеристики на манипулацията: Психологическо въздействие: Манипулаторите често използват психологически методи като внушение, заплаха, ласкателство или винене, за да въздействат на другите. Социални стратегии: Манипулацията може да включва социални тактики като създаване на коалиции, интриги или използване на авторитет и влияние за контролиране на ситуацията. Комуникация: Манипулаторите често са умели комуникатори, които използват езика и невербалните сигнали, за да влияят на възприятието и поведението на другите. Цели на манипулацията: Целите могат да варират от материални облаги или власт до удовлетворяване на емоционални нужди или постигане на лични цели. Признаците на манипулация могат да включват: Постоянно чувство на вина или безпокойство в присъствието на определен човек. Усещане, че постоянно ви контролират или използват. Неоснователни изисквания или очаквания от страна на друг човек. За да се защитите от манипулация, е важно да развивате критично мислене, увереност в себе си и умение да установявате лични граници. Психологическата манипулация е вид социално влияние, което цели промяна на възприятието или поведението на другите чрез тайни, нечестни тактики. Такива методи често са експлоататорски, насилнически (ако не физически, то психически), нечестни и измамни. Социалното влияние не е непременно отрицателно. Например лекар се опитва да убеди пациент да промени нездравословните си навици. Социалното влияние е безобидно, когато уважава правото на този, на който влияят да приеме или отхвърли самото влияние и също така ако не е прекалено принудително. В зависимост от контекста и мотивацията социалното влияние може да бъде тайна. Всяка стъпка към манипулация, довежда до контрол над жертвите на прослойката общество, грижеща се да провокира всеки от обществото в кръга на манипулаторите, към действия, който дори пожелание на страдащия в този случай манипулация.

Индоктринацията е букв. предаването и налагането на фундаментални положения, като системи от вярвания в религиозно отношение; това по-късно придобива смисъла въобще на процес на налагане, насаждане и дори втълпяване на идеи, обществени нагласи, когнитивни стратегии посредством професионална методология (виж и доктрина). Индоктринацията се разграничава от образованието по това, че индоктринираният човек не би задал въпрос по конкретната материя или не би бил способен на критичен анализ на учението, което е усвоявал. В този смисъл, употребата на „индоктринация“ е предимно с негативна конотация и най-често служи като стилистична украса на речта в контекста на политическите учения, теологията и религиозните догми. Напротив, използването на научните методи при спазване основните принципи за изследване, изучаване и обобщаване се различава изцяло от процеса на индоктриниране, тъй като съблюдаването на тези фундаментални научни принципи подтикват прилагащия ги към критична самооценка на неговия труд, както и към скептичен самоконтрол върху собствените му идеи, което представлява вече една извъндоктринална позиция. На практика обаче, определено ниво на ирационална индоктринация, обикновено разглеждана като погрешно-обучаваща, е неизмено налице в обществото. Терминът е тясно свързан със социализацията, но докато в обичайния дискурс индоктринацията често се свързва с негативни конотации, социализацията, като негов антоним, отнасящ се до културния и образователен живот в/на обществото, е с положителен смисъл. Промиване на мозъци (на английски: brainwashing, от китайското xǐ năo 洗脑), управление на съзнанието (на английски: mind control), насилствено убеждение (на английски: coercive persuasion), управление на мисленето (на английски: thought control), преобразуване на мисленето (на английски: thought reform) (още идеологическа обработка, зомбиране, мозъчно промиване) е понятие, с което се обозначат различни тактики за контролиране на масовото съзнание. Промиването на мозъци е прилагане на манипулативни методи при опит да се измени мисленето, поведението, вярванията, емоциите или на процеса за вземане на решения на човека, против волята и желанието му. За популярни методи в демократичните общества се считат пропагандата чрез средствата за масова информация, а при тоталитарните общества – насилието.

Терминът „промиване на мозъци“ възниква през 1950-те години. Това понятие е тясно свързано с развитието и разпространението на държавната пропаганда. Определен термин обаче е нямало до момента, в който тези най-ранни методики не са усъвършенствани в Китайската народна република (КНР) за използването им в борбата против вътрешните класови врагове и чуждите нашественици. До този момент всички описания се свеждат само до конкретни определени методики. Като един от класическите примери за такава симбиоза може послужи произведението на Джордж Оруел „1984“. В Китай Китайският термин си нао (на китайски: 洗脑, буквално „промиване на мозъци“) отначало се отнася към онези методи за принудително убеждаване, които са използвани за „изкореняване“ на така наречения „феодален“ начин на мислене на китайските граждани, възпитани още в дореволюционната епоха. На Запад подобен термин отначало се използва в САЩ през 1950-те години в периода на Корейската война при описване на методите, с помощта на които китайските комунисти целят да постигнат дълбоки поведенчески промени у чуждестранните затворници, за да потиснат волята на затворниците да се съпротивляват. Въпреки че промиването на мозъците на затворниците от войските на ООН в периода на Корейската война донася на китайската страна известна пропагандна изгода, основната полза е възможността значително да се увеличи контролът над максимално количество затворници при сравнително неголям брой охраняващи, което позволява да се освободят други китайски войници за участие в бойни действия. Впоследствие, след Корейската война, терминът „промиване на мозъците“ по ред причини се изпълва със съвършено друго съдържание и започва да се прилага по отношение на всевъзможни методики за принудително убеждаване, в това число по отношение на използването на политическа пропаганда и идеологическа обработка.

Форма на противодействие е критичният анализ на постъпваща информация, както и анализ на получената информация от различни независими източници и първоизточници. Не ви отговарят. Използват сарказъм. Твърдят, че е невъзможно да се говори с вас. Говорят с вас като с дете. Заплашват ви с ултиматуми. Признаците на психологическа манипулация в комуникацията и езика са толкова разнообразни, колкото и изтощителни. Това е форма на умствена експлоатация и емоционална злоупотреба, която трябва да се научим да разпознаваме. Личо Джели е един от най-зловещите хора в историята на Италия. Този агент на така наречената Масонсксата Ложа Пропаганда е неофашист, специализиран в манипулирането на масите. Джели някога казва, че за да контролираш някого, просто трябва да знаеш как да общуваш. Той показва, че езикът е оръжие и би могъл да бъде използван по извратен начин за доминиране. „Мисълта корумпира езика и езикът също може да корумпира човешките взаимоотношения“ — Джордж Оруел Знаем това много добре. В областта на политиката, в рекламата и необятната вселена на масмедиите има почти постоянна употреба на манипулации, за да ни съблазняват, да влияят върху нашите решения и в крайна сметка да ни контролират. Сега, когато влизаме в личното царство, всичко става малко по-сложно. Говорим за комуникацията с нашето семейство, партньор, приятели … Сигналите за психологическа и емоционална манипулация очевидно са навсякъде около нас, но често са камуфлажни. Няма нужда да споменаваме, че можем несъзнателно да попаднем и в капана самите ние да го правим с другите. Ето защо е важно да знаем как да откриваме сигналите и да реагираме на тях. Трябва да разберем, че не само е важно да внимаваме за това, което казваме, но и как го казваме. Признаци на психологическа манипулация в комуникацията Когато говорим за психологическа манипулация чрез думи, това, което се случва на първо място, е дисбаланс във въпросното отношение. Използването на езика е за лична полза – не само, за да се контролира другия, но и с намерението да му се навреди. Голите ни емоции са това, което произвежда тази скрита агресия вътре в нас. Олдъс Хъксли казва, че думите могат да са като рентгенови лъчи. Използвани по макевиалистски те могат да проникнат във всичко: самоуважението на другите, достойнството и дори идентичността им. Затова нека се научим да виждаме сигналите и да разбираме малко повече тази разрушителна динамика на лично ниво. Ето 9 признака, за които да внимавате:

  1. Манипулиране на фактите Всеки експерт по психологическа манипулация в комуникацията е страхотен стратег, който си играе с истината. Той винаги ще я извърта в собствена полза, намалявайки своя дял от отговорността и ще прехвърля цялата вина на вас. Освен това, той ще преувеличава и задържа важна информация и по този начин ще гарантира, че балансът винаги се наклонява към неговата версия на „истината“

  2. Той ще твърди, че е невъзможно да се говори с вас Този подход е прост, директен и ефективен. Ако някой ви каже, че „не може да се говори с вас“, то той избягва точно това, което искате да направите: да говорите за проблема. Обикновено манипулаторът ще ви каже, че сте прекалено емоционални, че правите от мухата слон и че той просто не може да води разговор с вас. Той ще ви обвинява в онова, от което сам страда: лоши комуникационни умения

  3. Интелектуален тормоз Психологическият и емоционалният манипулатор често използва и друга много разпространена комуникационна стратегия. Тук говорим за интелектуален тормоз. Той ще ви обстрелва с различни аргументи, факти и сложни разсъждения, за да ви изчерпа емоционално и убеди в правотата си

  4. Ултиматуми и кратък срок за вземане на решение „Ако не приемеш това, което ти казвам, всичко приключва. Ще ти дам време до утре, за да помислиш над думите ми.“ Този тип комуникация несъмнено е много болезнена и изтощителна. Отсрещният ви поставя между чук и наковалня, създава тревога и предизвиква голямо емоционално страдание. Нужно е да разберете, че ако някой ви уважава и наистина ви обича, той никога няма да използва заплахи тип „всичко или нищо“. Това е друга много често срещана манипулационна стратегия

  5. Непрекъснато повтаря името ви по време на разговора Когато някой повтаря името ви почти непрекъснато и преувеличено в един разговор, той използва интелигентен механизъм за оказване на контрол. Правейки това, той принуждава вниманието ви

  6. Ирония и черен хумор Използването на ирония и черен хумор, които целят да унижат и подиграят, е друг от най-честите признаци на психологическа манипулация в комуникацията. Агресорът или манипулаторът се опитва да ви омаловажи и да наложи предполагаемото си психологическо превъзходство

  7. Използване на мълчание или избягване „Не искам да говоря за това. Сега не е подходящ момент. Защо го правим сега?“ Този тип комуникация е много често срещан между партньори, особено ако някой от тях няма комуникативни умения и чувство за отговорност

  8. Претенцията: „Не разбирам какво имаш предвид“ Това е класическа тактика. Той се преструва, че не разбира какво искате да кажете или направите — играе си с ума ви. По този начин манипулаторът се опитва да внуши, че усложнявате нещата твърде много и че разговорът просто няма смисъл. Това е класическа стратегия на пасивно-агресивния манипулатор, чрез която той избягва да поеме собствената си отговорност и се стреми да накара отсрещния да страда

  9. Той ще ви остави да говорите първи Един от най-фините признаци на психологическа манипулация е мястото, където един човек винаги кара другите да говорят първи. С тази стратегия той постига няколко неща. Първо да си спечели време, за да подготви аргументите си, и второ да открие слабите места на отсрещния.

Също така обичайно е, след като ви изслуша, емоционалният манипулатор да избегне да изрази собствените си идеи или мнение. Той просто задава въпроси и вместо да се опита да постигне споразумение, се стреми да подчертае вашите недостатъци. Манипулаторът насочва разговора по такъв начин, че да ви накара да изглеждате неловки и слаби. Макар да е вярно, че има много други стратегии на психологическа и емоционална манипулация в човешката комуникация, тези несъмнено са най-често срещаните. Те са форми на сплашване, което не само ограничава възможността за установяване на ефективен диалог, но също така служи за подчиняване на другия и го направи неспособен на всички нива: лично, емоционално и психическо. Трябва да се научим да разпознаваме тези разрушителни стратегии.

Всички манипулираме другите до известна степен, съзнателно, или не. Същевременно едва ли има човек, който с радост би се оставил да го манипулират. Затова обърнете внимание на следващите издайнически знаци, показващи, че някой се опитва да ни дърпа конците.

  1. Манипулаторите ви ласкаят Ласкателството е любимото оръжие на манипулатора. Ако сте толкова добър човек, как може да откажете да помогнете на приятел в нужда? Манипулаторите използват тази тактика и получават това, което искат. Бъдете нащрек, ако някой изведнъж започне да ви говори неща, които всеки обича да слуша за себе си

  2. Манипулаторите ви карат да се чувствате виновни. В най-общи линии манипулация е, когато ви обвиняват за реакцията ви към тяхното неуважение. Защо? Много просто - лесно е да се манипулира някой, който се чувства виновен. Той е готов да помогне с всичко. Бъдете внимателни, ако някой се опитва да ви вменява вина. Скоро може да поиска от вас „малка услуга“

  3. Манипулаторите ви притискат към прибързани емоционални решения. Всички добри манипулатори знаят, че бързите емоционални решения са маслото и хляба за тях. Ако те не ви дават достатъчно време, за да помислите за нещо, или ако ви принудят да вземете бързо решение, те печелят. Една проста фраза като „Трябва да помисля“ или „Имам нужда от време“, казана уверено, вероятно ще охлади интереса на манипулатора

  4. Пасивните манипулатори се преструват, че са безпомощни и глупави. Те винаги играят жертвата Естествено сте склонни да помогнете на някой, който изглежда като клето невинно създание. То винаги е окаяно и тревожно, а вие искате да го прегърнете и приютите. А то разчита на вашата щедра и грижовна подкрепа. Манипулацията на „жертвата“ може да не е съзнателна, но това не я прави по-малко манипулация

  5. Манипулаторите напомнят за вашите обещания. „Ти обеща!“ е фразата, с която манипулаторът ще ви притисне, дори ако разберете, че нещо не е наред. Никой не иска да има репутацията на човек, който не спазва обещанията си. Бъдете категорични, така че никой да не може да ви изнудва по-късно

  6. Манипулаторите винаги започват разговор в най-лошия момент. Манипулаторите обичат да питат за помощ, когато сте много заети. Това увеличава шанса да се съгласите само да се отървете от тях. Те ще се извинят, че ви безпокоят точно в този момент, но... (и ви атакуват с нещата, които искат от вас). Бъдете бдителни.

  7. Манипулаторите се позовават на положителния опит на някой друг. Друг любим ход на манипулаторите е фразата „Не се притеснявай, аз (моят приятел, моят шеф, един познат) са правили това много пъти и нищо лошо не се е случило“. Няма значение, че идеята на манипулатора ви плаши. За него е важно просто да направите това, което иска от вас. Не обръщайте внимание на такива празни приказки. Поискайте конкретно доказателство.

Независимо дали става дума за негативизъм, жестокост, синдром на жертвата или чиста лудост, токсичните хора ви подлагат на постоянен стрес и трябва да бъдат избягвани на всяка цена“, Травис Брадбъри, автор на "Емоционална интелигентност 2.0“. Според Psychology Today токсичните хора имат следните личностни характеристики: - Обичат да манипулират. - Осъждат. - Не носят отговорност за собствените си чувства. - Никога не се извиняват. - Непостоянни са. - Принуждават ви да им се доказвате. - Карат ви да се защитавате. Токсичните хора осъждат и манипулират, те бълват зловония на практика към всеки, като целта им е ясна – да нараняват. Токсичните хора се опитват да проектират собствените си недостатъци и несигурност върху другите. Ако познавате такъв човек, трябва да знаете, че думите му никога не трябва да се приемат сериозно. Всъщност всички токсични хора са нещастни и по някаква неизвестна причина се опитват да използват околните, за да се самоутвърдят. Въпреки че токсичните хора могат да отровят средата, в която се намират, и без да казват каквото и да било, в речника им съществуват няколко основни фрази. Ето 6 от тях: „Драматизираш.“ По този начин токсичните хора ви карат да вярвате, че вие сте виновни за ситуацията. Те не накърняват самочувствието ви, като ви наричат кралица на драмата (макар че на пръв поглед може да изглежда така), а чрез манипулациите си, които старателно прикриват. Има голяма вероятност токсичният човек умишлено да е направил нещо, което е наранило другия, и да не съжалява нито за миг за това. Подобна фраза може да засегне силно един уязвим човек. „Нямаш представа за какво говориш". Никой не обича да чува, че думите му са лишени от смисъл. Фрази от този тип предполагат интелектуално превъзходство, което повечето от нас не харесват. Те могат да бъдат смущаващи и дори обидни. Много е вероятно чрез подобни думи токсичните хора просто да се опитват да се измъкнат от проблемна ситуация – идеален пример за това колко безсрамни могат да бъдат, когато искат да получат нещо. "Всичко е по твоя вина." Каквото и да се е случило, най-вероятно не е по ваша вина. И все пак – нека за момент си представим, че все пак „вие сте виновни“. Какво означава това? Най-общо казано според токсичните хора всеки вид прегрешение може спокойно да се използва като муниции. Вероятно сте направили нещо някога и сега токсичният човек се опитва да използва вашите (често невинни) грешки, за да оправдае своето (в повечето случаи далеч не толкова невинно) поведение. "Просто не си уверен/а в себе си." Прехвърлянето на вината продължава. Никой порядъчен човек не би се хранил със страха и безпокойството на друг. Но от друга страна, токсичните хора не са пример за достойни личности. Освен с неуважение, тези думи са натоварени и с много ирония. Токсичните хора никога няма да го признаят, но именно те са несигурните в тази връзка. Накратко, те проектират своята несигурност върху вас, защото не знаят как иначе да се справят с нея. Това обаче все още не оправдава начина, по който мачкат самочувствието на другите. „Не искам да бъда приятел/да се срещам с човек, който ___" Тази фраза се използва като заплаха или ултиматум. При всички положения един истински приятел или партньор никога не би ви казал тези думи и със сигурност не би ги изрекъл без капка искреност. Въпреки това точно това се случва с вас. Токсичният човек не се интересува от поведението ви, а единствено от това какво може да получи от вас. И отново той проектира своите недостатъци върху вас. Няма нужда да казваме, че никой не бива да търпи подобно отношение към себе си, нали? "Ти си (която и да е обидна дума)." Нищо чудно, че по своята същност токсичните хора са нарцистични. Ако пасивната агресия (или някоя друга манипулативна техника) не проработи, те прибягват към доброто старо словесно насилие. Обикновено това се случва от отчаяние и именно в тези моменти истинската им същност излиза наяве. "Ти си глупак", "Ти си нищожество" и "Ти си неудачник" са трите най-популярни обиди сред токсичните хора. Ако някога чуете тези думи по ваш адрес, не се разстройвайте и помнете, че това няма никаква връзка с вас.

Както вече казахме, токсичните хора използват другите, за да дадат воля на онова, което се случва в главата им. Игнорирайте, тръгнете си и при нужда – повторете. Тези три стъпки ще ви помогнат да се отърсите от токсичните хора в живота си. 6. Социално "самоубийство" Не е необичайно хората, които искат да се самоунищожат, умишлено да прекъснат напълно емоционалните си връзки с другите. Обикновено това става постепенно. Първоначално не желаят да прекарват време с приятели и колеги, а с течение на времето отказват да общуват с когото и да било. Такива хора не само се изолират от другите, но и се държат така, че започват да дразнят околните. Понякога са прекалено взискателни, а друг път - явно презират другите. Не е изненадващо, че хората около тях имат негативно отношение, което те веднага тълкуват като потвърждение на предположенията си, че "всички хора са гадове". още от 7. Скриване на емоциите си и отказ от предложена помощ На саморазрушителните хора им е много трудно да бъдат честни със себе си. Те дори не се опитват да разберат чувствата и емоциите си, така че не могат да измислят нищо по-добро от това просто да ги скрият от всички. Правят на подсъзнателно ниво и отказват да признаят, че имат проблем. Съответно е много трудно да се помогне на такъв човек. Например те ще сметнат приятелски съвет да се консултират с психолог за проява на агресия и гняв. Дори най-малкият намек за проблем може да предизвика у тях истински изблик на негодувание и раздразнение. Тези хора не искат да признаят проблема пред себе си или да се опитат да го решат с помощта на квалифициран специалист. 8. Пренебрегване на физическото и психическото здраве Хората, които са склонни към самоунищожение, често забравят за собственото си тяло. Те не правят физически упражнения, не излизат навън, като смятат това за загуба на време. Всъщност не обичат телата си, не обичат физическата близост и удоволствието, свързано с нея. Забележителното е, че дори не се опитват да изглеждат по-добре и сякаш умишлено пренебрегват телата си, което е проява на това колко малко ценят себе си. Ако вече имат някакви проблеми, дори не се опитват да ги решат по някакъв начин. Например от години страдат от безсъние, нощем гълтат успокоителни и сънотворни, но не искат да стигнат до дъното на причините за него, за да победят. Или изпитват емоционален дискомфорт, но предпочитат да го търпят, стига да не им се налага да ходят на психолог. 9. Прекомерна саможертва Животът често изисква от нас да правим някои жертви. Това е нормално. Те обаче са оправдани само когато са необходимо условие за помощ или спасение. Ако правенето на жертви се превърне в начин на живот, то не е нищо друго освен саморазрушително поведение. Някои хора искрено вярват, че постоянната саможертва е признак на благородство, добро сърце или алтруизъм. Всъщност това е най-истинският акт на саботаж. Зад подобно поведение често се крие страх да си кажем истината и да живеем пълноценно. Вследствие на това човек се отказва от своите желания, стремежи и дори от най-съкровените си мечти. Хората, които са склонни към самоунищожение, го правят умишлено, за да намалят шансовете си за изцеление. 10. Бягство от любовта Дълбоко в себе си хората, склонни към самоунищожение, не се чувстват достойни за любов. Виновник за това е ниската самооценка. Ето защо те в известен смисъл не понасят връзки, в които всичко се развива добре. Колкото и да е странно, щом се почувстват обичани и необходими, веднага започват да объркват нещата. Предпочитат да бъдат жертви, а не победители. В самоунищожителното поведение намират комфорт. Затова просто бягат от любовта и от късмета. Често се държат много взискателно и капризно, за да убедят потенциалния партньор, че връзката с тях е изначално обречена.

И така, хората, които са склонни към самоунищожение, са преди всичко жертви на самите себе си. Те имат непреработени стари травми, проблеми със самооценката и не е лесно да се справят без помощ. Преминали са през нещо, нещо ги е разтърсило, личността им се е оформила под влияние на някакви неблагоприятни обстоятелства. Това е като да се гледаш в огледалото и винаги да виждаш само изкривен образ. Да, такива хора имат сериозни проблеми със самооценката. Но освен това те имат трудности и със самооценката. Защото за да погледнат на себе си по по-конструктивен начин, те трябва да оспорят травматичен модел от миналото. А това е болезнено и не е лесно. Зад всичко това се крие неосъзнат страх, като например да бъдеш по-щастлив от майка си или баща си. Или пък да признаеш пред себе си някаква слабост и уязвимост. Какъвто и да е случаят, склонността към самоунищожение изисква професионално лечение. Склонността към самоунищожение и самонараняване изглежда абсолютно нелогична и дори налудничава. Въпреки това почти всеки човек носи този импулс в по-голяма или по-малка степен. Друг е въпросът, че за някои хора той се превръща в истинско проклятие. И така, кои са те - хората, склонни към самоунищожение? Зигмунд Фройд пише, че всеки човек има импулс към живота, към всичко градивно и творческо - "влечение към живота". Но всеки има и противоположен импулс - подсъзнателен стремеж към смърт и самоунищожение, който той нарича - "влечение към смъртта". "Когато попаднете в капана на разрушението, трябва да отворите вратата към съзиданието и творчеството" - Анаис Нин. Това е една от причините цялата история на човечеството да е история на безкрайни войни, които продължават и до днес. Това е и причината за подсъзнателния човешки стремеж към саморазрушително поведение. Най-тъжното е, че при някои хора този подсъзнателен стремеж към саморазрушително поведение става твърде силен. По правило това се случва, когато човек е трябвало да сдържа гнева си много дълго време. Отрицателните емоции не отиват никъде. Те обаче изискват отдушник. Съответно тези хора насочват агресивните импулси към себе си, въпреки че са предназначени за някой друг. Може да има и друга причина: когато човек просто се страхува да изрази недоволството си на глас, за да не загуби работа, приятел и т.н. Така или иначе хората, склонни към саморазрушение, насочват агресията към себе си. Сега те са своят най-голям враг. Обявяват война на себе си, като целта ѝ е една – самоунищожение. И го правят напълно подсъзнателно, без дори да подозират до какви последици може да доведе това.

Ето 10 характерни черти на такива хора: 1. Негативни идеи Саморазрушителните идеи са мисли, насочени към обезценяване на абсолютно всичко и всички, убеждаване на себе си, че не можете да направите нищо, не можете да постигнете нищо и дори да има малък напредък, той няма да завърши добре. Човек веднага съставя за себе си "самоизпълняващо се пророчество": не знае как да го направи, няма да успее, така че няма смисъл дори да започва. Както знаем, мислите са много мощна сила, така че не е изненадващо, че човек наистина не успява - той предварително се програмира за провал. Друга форма на негативни идеи са постоянните мисли за това какво липсва в живота, какво не е идеално и какво никога няма да бъде. Всичко това заедно съставлява идеалното гориво за самоунищожение. 2. Пасивност и принудителна "некомпетентност" В този случай пасивността се изразява в пълен отказ от борба, дори когато обстоятелствата застрашават благополучието. Това означава, че човек се отказва много преди битката, без дори да си помисли, че би могъл да спечели. Той осъзнава, че се случва нещо негативно, но не прави нищо, за да го спре или поне да предотврати нежеланите последици. Например той търпи злоупотреба или агресия с някаква завидна упоритост. Неволната "некомпетентност" е склонността постоянно да се подчертава липсата на умения. Вместо да се опита да направи нещо, човек започва да си измисля всевъзможни оправдания, за да обоснове защо "не може" и "няма да успее". В същото време - дори не се опитва да го поправи или преодолее по някакъв начин. 3. Разстройство на хранителното поведение Начинът, по който се храним, може да ни каже много за това как мислим и се чувстваме. Например човек, склонен към саморазрушение, постоянно се измъчва с всевъзможни диети, вярвайки, че няма достатъчно добра фигура, и т.н. В същото време той не обръща внимание на факта, че не осигурява на организма си необходимите хранителни вещества и елементи, което вреди на здравето му. Другата крайност е преяждането. Такива хора постоянно ядат нещо, качват килограми и не могат да спрат. Забележителното е, че те не изпитват засищане и удоволствие от храненето. Вместо това усещат единствено необяснима тъга, вина и желание да ядат още. 4. Провокиране на враждебно отношение към себе си от страна на другите Хората, склонни към самоунищожение, често умишлено провокират конфликти и недоразумения, за да настроят другите срещу себе си. Те се държат грубо, проявяват невнимание и неблагодарност, разпространяват клюки и т.н. За тях другите винаги са виновни, а те не. По правило след всички тези конфликти изпадат в дълбоки пристъпи на самосъжаление. Те са тези, които първи са нападнали, а жертвата е трябвало да се защитава, но в крайна сметка се чувстват обидени. Те са тези, които се обиждат, но ако им се отговори в същия дух, се засягат. Подобни хора никога няма да повярват, че жънат плодовете на това, което сами са посели. 5. Самонараняване и злоупотреба с вещества Склонността към самонараняване и самобичуване понякога е очевидна, а често и внимателно прикрита. Например някои хора умишлено се самонараняват: например порязване или скубане. Те също така често поемат ненужни рискове и съответно – претърпяват инциденти. В други случаи се самонараняват по не толкова очевидни начини, като например си правят болезнени татуировки или си пробиват устните, носа и други части на тялото. Друг начин е чрез злоупотреба с вещества, които увреждат тялото. Това може да са наркотици или алкохол. И такива хора са толкова обсебени от нездравословните си пристрастявания, че не спират дори под заплаха от смърт.

След всички толкова зловещи обяснения на термина манипулация следва да се обърне внимание и на едно доста по-прозаично негово значение. В медицината манипулация се използва за много малки по обем оперативни интервенции - почистване на кариозна маса, кюретаж на пародонтален джоб, шев на разкъсно - контузна рана или смяна на превръзка.