Щастие

Определение за щастие

Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Все пак щастието е основно философско понятие и поради това за него е трудно да се даде смислено определение - по-лесният начин да се обясни е чрез синоними. Антиподът на щастието е нещастието. Според философа Фридрих Ницше (1844 – 1900) истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход. Когато е щастлив, човек често се смее. Разнообразието от биологични, психологически, религиозни и философски подходи се опитва да определи щастието и да идентифицира източниците му. Хормоните на щастието са окситоцин, серотонин, ендорфини и енкефалини - при повишаването на техните плазмени нива човекът изпитва усещане за щастие. Някои психотропни вещества са способни да повишат изкуствено тези нива, поради което бързо водят до пристрастяване. Зависимостта понякога е толкова силна, че се изгражда дори при първата приета доза. Проблемът е че при отзвучаване на фармакодинамичния ефект се явява усещане за нещастие и дори болка, при което зависимият бързо започва да изисква нова доза - абстинентен синдром, който често е съпроводен с редица психофизиологични реакции. Често се явява тремор, усещане за студ, глад и различни реални или въображаеми страхове. Тогава пък в плазмата се откриват повишени нива на хормона кортизол - той е всъщност хормонът на стреса и напрежението. Подобни ефекти има и адреналинът, но той има и известен тонизиращ ефект - подготвя организма за бягство или битка.

Позитивната психология е част от различните изследователски групи. При нея се прилага научен метод, за да се отговори на въпроси за това какво е щастие и как то може да бъде постигнато. Тя е от толкова фундаментално значение за човешкото състояние и развитие, че „животът, свободата и стремежът към щастие“ се считат за неотменни права в Декларацията за независимост на САЩ - с този документ реално са поставени основите на американската държава. Организацията на обединените нации обявява 20 март за Международен ден на щастието, като признава значението на щастието и благополучието за универсални цели.

Щастието осмисля живота ни, придава му реалност, без него всичко е привидно, без същност. Според една сентенция да си щастлив значи да си докоснат и воден от Бога. Затова щастието е свързано със смисъла на живота. През 2014 г. песента „Happy“ на американския изпълнител Фарел Уилямс става химн и вдъхнови клипове по цял ​​свят в Мрежата. Една от най-известните вериги български ресторанти също носи името на щастието - ресторанти Happy, основани на Коледа през 1994 година в град Варна.

Щастието е обект на религиозните доктрини. В християнството то е свързано с учението за благодатта, която представлява връзката между човека и Светия Дух. В религиозното християнско съзнание, щастието е свързано предимно със задгробният живот и с представата за Рая, който е отреден за праведниците. В източните религии представата за щастието е свързана с освобождаването от земните страсти, което се осъществява в т.нар. Нирвана. Блажено състояние на угасване на индивидуалното съзнание и вливане във всемирния дух – Брахман. Според някои традиционни суеверия се смята, че който намери четирилистна детелина, ще има много късмет и щастие. Според други суеверия подковата също е символ на щастие и късмет. Един човек обаче е допринесъл повече за човешкото щастие от всички религиозни водачи по света - Уолтър Илайъс Дисни.

Екип на ООН осъществява международно проучване, което е наречено „Индекс на щастието“. В Скандинавските държави изграждането на общество с човешки облик се измерва с „индекс на брутно национално щастие“; подобен показател се измерва и в някои далеч не толкова икономически развити държави - например кралство Бутан. Интересното е че жителите на това кралство се оказват доста щастливи хора - въпреки че живеят в бедност и непрекъснат недостиг на продукти от първа необходимост, поданиците на краля на Бутан са в мир със себе си и околния свят; очевидно щастието е въпрос и на философия и начин на мислене, което всъщност е установено от най-дълбока древност. В държавата Бутан дори има предложение да не се изчислява брутен вътрешен продукт, а въпросният индекс на щастието. Този показател има 12 измерения, сред които са психическото благополучие, здравето, удовлетвореност от живота, удовлетвореност от работата, баланс на времето, жизнен стандарт и други. Проучвания от подобен тип са провеждани и в България. Съпоставени с гражданите на другите страни, където се извършва оценка на индекса на щастието, в началото на 2020 г. около 20 % от българите са щастливи и над 30 % от тях са нещастни. Харвардското изследване на развитието на възрастните (Harvard Study of Adult Development) е едно от най-дългосрочните проучвания върху живота и благосъстоянието на възрастните хора. Започва през 1938 г. и продължава до днес като включва над 700 мъже и жени от различни социално-икономически слоеве. Основната му цел е да анализира различни аспекти от живота като физическо здраве, психично благополучие, социални взаимоотношения и кариерно развитие и да определи факторите, които допринасят за здрав и щастлив живот. Подходът е мултидисциплинарен и включва медицински прегледи, анализи на биомаркери, психологически тестове и анкети.Основни акценти: Важност на връзките: Едно от най-съществените открития е, че междуличностните връзки са ключов фактор за щастие и дълголетие. Хората със стабилни социални контакти се оказват по-здрави, по-щастливи и живеят по-дълго в сравнение с тези, които страдат от самота. Освен това не само наличието, но и качеството на връзките е от голямо значение. Конфликтни или стресови отношения могат да имат отрицателно влияние върху здравето. Физическо здраве и умствена яснота: Доброто физическо здраве и умствената яснота в по-късните етапи на живота се свързват тясно със задоволителните взаимоотношения през по-ранните години. Детските преживявания, свързани със семейната среда, емоционалната подкрепа и възпитанието имат дългосрочно влияние върху психическото и физическо здраве. Работа с емоциите: Умението за справяне с емоциите и преодоляване на трудностите в живота също са важни аспекти на дългосрочното благополучие. Хората с по-високи нива на удовлетвореност от живота и психическа стабилност често имат по-добро физическо здраве и по-малко хронични заболявания.

Изследването разглежда как се променят нуждите и възприятията на индивидите с напредване на възрастта. Внимание се обръща на важността на активния начин на живот и социалната ангажираност. Харвардското изследване е било използвано за формиране на политики и програми, които подобряват качеството на живота на възрастните хора. То продължава да предоставя ценни данни и е считано за важен проект в областта на психологията и човешкото развитие. Въпреки че много млади хора вярват, че щастието има пряка връзка с кариерата, парите и славата, дългосрочното проучване показва друго. Най-щастливи, здрави и дълголетни са онези хора, които имат истински пълноценни взаимоотношения със семейство и приятели, водят активен начин на живот и умеят да се справят с предизвикателствата. Без ентусиазъм няма щастие - човек, който е равнодушен, унил и не изпитва емоции, няма и как да бъде щастлив. 

Оценката на индекса на щастие се прави по задание на списание „Мениджър“ от агенция „G Consulting“ и социолога Живко Георгиев. Провежда се от 2018 г. и е единствено по рода си национално представително изследване, посветено на личното и обществено щастие в България. Използва се моделът на международното проучване от ООН. За 2021 година се отчита спад от 3 % на нещастните спрямо предходното определяне на индекса, като се установява, че очакванията за катастрофален спад на индекса, породен от икономическата и здравната криза, не се оправдават.

Според различни теории за информацията за финансовите кризи винаги са виновни банкерите, а за автомобилните катастрофи никога не е виновна автоиндустрията. Хората проявяват различни когнитивни и емоционални психологически склонности в ежедневието си, както и при вземане на икономически и финансови решения. Това почти винаги се извършва в условията на риск и неопределеност. Една от тези склонности е когнитивният дисонанс - психологическо явление, при което новополучената информация влиза в конфликт с предварително съществуващи разбирания. Въпреки че когнитивният дисонанс на пръв поглед няма голяма връзка с щастието, връзка всъщност има и при по-задълбочен анализ се оказва че щастието много зависи от логическите противоречия около нас. Когато се появи такъв конфликт, хората най-често усещат психологически диксомфорт - срам, вина, чувство за непригодност към ситуацията и т.н. Това е предизвикано от неправилно решение, неправилна покупка или неуспешна инвестиция. След настъпване на периода на дискомфорт хората правят важни рационализации, за да синхронизират отново когнициите си и да възвърнат и поддържат психологическата си стабилност - а без психологическа стабилност е известно че няма щастие или ако има, то е много краткотрайно моментно състояние на психиката. Много рядко хората си признават (а още по-рядко пред други хора) че са направили грешен избор или са взели грешно решение. Те модифицират поведението и когнициите си с цел отново да постигнат душевна хармония. В същото време хората систематично се опитват да се оправдават пред самите себе си и да обясняват своите решения - така те търсят външни причини за постъпките си и за направените от тях самите грешки. Този модел на поведение е психологически много по-лесен, отколкото признаването на собствената грешка и нейното осмисляне и избягване в бъдещето. Поради това поведенческите финанси и поведенческата икономика твърдят че хората са не просто ирационални, а по-скоро системно ирационални. Някои по-праволинейни психолози казват че ирационалните хора са просто глупави. Разбира се, тези тенденции се наблюдават далеч не само в сферата на личните финанси; същото поведение е налице в областта на образованието, труда, усвояването на нови умения, спорта и разбира се, връзките с приятели и партньорите от противоположния пол. В най-общия случай всеки човек се стреми да се предпази от противоречия - те стават източник на душевен дискомфорт и поради това следва да се избягват. При наличието на очевидни противоречия разумът се озовава в състояние на нестабилност - в даден момент се оказва че човекът е вярвал в лъжи или е живял в лъжа, което не се възприема в реда на нещата от нито един индивид.

Много често усещането за щастие е свързано с осигуряването на едно равновесие в личен и професионален аспект. Това означава да се чувстваме удовлетворени от това кои сме, от настоящето и от решенията, които вземаме. Този процес започва с нашето мислене и нашия фокус и не идва отвън, а от съзнателни и често трудни избори. Поради това има много решения, които можем да вземем, за да се чувстваме по-удовлетворени и да внесем повече щастие в живота си. На първо място е необходимо да можем да се изключваме от мрежата и да се отдалечаваме от работата си. Най-щастливите професионалисти успяват рязко да разграничат работата си и личния живот - те оставят работата в рамките на работното време и работното място. След това успяват да продължат състезанието без чувство за вина.

На второ място е необходимо всеки от нас да си осигури достатъчно здравословен сън. Намаляването на съня, недоспиването или събуждането могат да станат причина за намаляване на когнитивните способности, съсредоточаването и обработката на информацията, да увеличат напрежението и тревожността и дори да увеличат чувството за глад. Ако си изморен, научи се да почиваш, не да се отказваш - гласи мъдрият съвет на уличния художник Банкси. Когато сме преуморени, без енергия, фрустрирани или смятаме че сме изчерпани, първо решаваме да се предадем - но вместо това можем да почиваме. Това възстановява силите на организма и той може да започне работния процес отново.

Винаги е добре да обръщаме внимание на настоящия момент и да разбираме чувствата, емоциите и усещанията си. Човек, който не живее в настоящето, постоянно се оплаква че умът му е зает с бъдещи планове и решения, списъци с ангажименти в най-кратък срок, както и минали преживявания, които постоянно премисля. Неговите мисли се въртят главно около работата, активности, ангажименти, отговорности и задължения. Дори когато е с най-близките си, такъв човек не спира да проверява имейла, календара, часовника и всичко друго, което постоянно му напомня колко е зает. Очакванията и изискванията за бъдещето могат да ни донесат разочарование - понякога нещата не се движат според иделаната картина, която сме си представяли. Често мислите за бъдещето са източник на тревожност и страх. От друга страна, ако живеем с мисли за миналото, за това, което сме прпуснали или за това, което е отминало, ние изпълваме живота си с тъга. Да живеем с настоящето означава да сме тук и сега с четирите си сетива и с усещането че моментът няма да се повтори. Това е изключително ефективно за постигането на баланс между тялото и съзнанието.

Освен това винаги е добре да правим неща, които ни носят радост и щастие. Понякога забравяме за себе си и се отдалечаваме от това, което ни носи удоволствие. Това ли искаме - да гоним постоянно амбиции, пари, имидж, статус, цели, да сме навсякъде, да правим всичко и да опитваме от най-новото? Харчим енергия, влагаме хъс и желание за неща, които може би са ценни за някой друг, но не и за нас. Много често при това преследване ние забравяме за нашите лични ценности - малките дейности, събития или състояния, които ни носят вълнение и карат очите ни да блестят. Всеки сам за себе си трябва да намери онези неща, които обича и които го зареждат, колкото и дълго да ги прави. Колкото повече такива пълни и значими мигове имаме, толкова повече ще се усилва усещането ни за равновесие и стойностно прекарано време.

Да знаеш кои са важните хора в живота ти и да прекарваш повече време с тях, наслаждавайки се на тяхната компания, е безценно. С тах имаме сходни ценности, обичаме се, подкрепяме се, имаме дълги истории на приятелство, конфликти, разговори, можем да им кажем много неща и да бъдем автентични. В постоянното всекидневно бързане обикновено близките ни и важни хора страдат от липсата на нашето внимание. Те обаче много често разбират че нямаме време за тях, тъй като сме се разкъсали между хиляди задачи. Колкото повече моменти на щастие и радост си създаваме в компанията на тези важни за нас хора, толкова повече натежават позитивните ни усещания за пълноценност в личния ни живот.

Движението и физическите тренировки активират така наречените хормони на щастието - серотонин, ендорфини и енкефалини и допамин. Допаминът се произвежда в повишени количества по време на самата тренировка. Само 20 минути бягане са достатъчни, за да покачат значително нивата му. При по-интензивните спортове същият ефект може да се постигне и само за пет минути физическо натоварване. Повишеното производство на допамин от своя страна ни прави по-концентрирани, по-пъргави и по-будни. Действа почти като наркотик и ни кара да се чувстваме по-добре по време на тренировка въпреки повишеното натоварване. Който веднъж е усетил благоприятния ефект на допамина, няма търпение да започне да тренира отново. А колкото повече спортуваме, толкова повече допамин се отделя и се чувстваме по-щастливи.

Енергичните упражнения предизвикват и отделяне на ендорфин. Той намалява усещането за болка, подобрява настроението и ни прави по-щастливи. Повишението на серотонина пък идва след края на тренировката. Тогава нивата на допамин спадат и за сметка на това се увеличава серотонинът. Последният регулира телесната температура, апетита и цикъла бодрост - сън. Освен това понижава усещането за болка. Освобождаването на този хормон най-общо носи усещане за удовлетворение.

Освен че подпомагат хормоналния баланс, физическите тренировки ни помагат да сме по-енергични, концентрирани, целенасочени и често осигуряват необходимата мотивация и самодисциплина за постигане на целите ни.

Всеки човек изпълнява много и различни социални роли - на служител, син/дъщеря, предприемач, мениджър, родител, организатор, приятел, внук, шофьор на децата си, футболен фен, спортист, турист и още хиляди. Много често те ни идват в повече - когато не можем да поставим рязки граници къде завършва едната роля и започва следващата. Тогава настъпва ролеви конфликт и ролева претовареност. Например искаме да сме изключителни домакини, цялата къща да блести и всичко да е изчистено. В същото време обаче имаме две деца и много отговорности като родител. Когато към всичко това се добави и отговорността на един служител на осемчасов работен ден, и ако не знаем къде д аспрем, става сложно за нас. Необходимо е да изберем само значимите роли, приоритетите, които отговарят на нашите лични интереси. Стремежът да бъдем перфектни във всичко може да отнеме от времето ни за други, доста по-приятни занимания. Това не означава да бъдем пренебрежителни към грешките или да бъдем небрежни. Означава обаче да не следваме прекалено високи критерии във всяко едно начинание. Често те стават все по-високи и по-високи, а на всичкото отгоре са и субективни. Никой не знае какви точно са те, какво сме изпуснали и какво допълнително сме добавили. Затова и няма нужда всеки ден и всеки път да надскачаме собствените си критерии; още по-малко е необходимо да изискваме това и от хората около нас. Всичко това може да се превърне в източник на напрежение.

През месец март 2024 година бяха публикувани резултатите от ежегодното изследване на щастиетоПрез март 2024 г. бяха публикувани резултатите от ежегодното изследване на щастието и то даде положителни сигнали за България. Макар и все още да изоставаме от държави като Чехия, Полша, Естония, Румъния и дори Косово и Сърбия, ние се придвижваме значително нагоре в класацията на най-щастливите нации – с цели 63 места за последното десетилетие. При хората до 30 години усещането за щастие е със значителните 40 процентни пункта по-високо от това при по-възрастните хора. Явно националният ни негативизъм започва да се променя, а нагласите на младите хора дават още по-солидно основание за оптимизъм. Какви са ефектите от щастието на хората? Според проучване на Оксфорд има причинно-следствена връзка между щастието и продуктивността. Щастливите хора са 13% по-продуктивни. От друга страна, неангажираните и нещастни служители струват на света 8.8 трилиона долара, или 9% от глобалния БВП. На база на тези данни е резонно да се запитаме как организациите могат да помогнат: Разумна гъвкавост – толкова вече се изписа по темата, че само ще спомена този фактор като част от преживяванията на хората, които ги карат да се чувстват по-щастливи и удовлетворени. Според проучване на Cisco, обновено през ноември 2023 г., 82% от хората, които имат възможност да работят 60% до 80% извън работното си място, се чувстват по-щастливи. Същите резултати показва и проучване на Gallup. Добри и топли взаимоотношения – най-дългото психологическо проучване в света стартира през 1936 г. и се води от Харвард. Резултатите от него категорично показват, че най-голяма тежест за качеството на живота на хората имат техните взаимоотношения. Дейл Карнеги изпреварва във времето това проучване с цели 26 години, когато създава компанията си, за да помага на хората да говорят убедително и да изграждат взаимоотношения на приемане и харесване, както и да се справят с трудностите и несгодите с повече лекота. Неслучайно вече повече от век хиляди компании инвестират в такива програми за опознаване и сближаване на служителите си и ефектите не закъсняват. Да помогнат на хората си да водят осъзнат живот, като спазват принципите за поддържане на здравословни отношения и усещане за свързаност, е един от най-добрите начини, по които организациите могат да направят хората си да се чувстват по-щастливи. Поддържане на качествен живот – не всички компании могат да си позволят хората им да работят дистанционно поради естеството на процесите. Например в производствените компании това си е чиста химера, но дори и те имат полезни ходове – осигуряване на разнообразни облекчения като добър обяд на работното място, ваучери за храна, спортни съоръжения и химическо чистене на удобна дистанция и още много добре познати придобивки. Един от най-ярките примери за това е наш клиент, голяма производствена компания със заводи в над 10 държави, който редовно проучва желанията не само за учене, но и за подпомагане на хората си да живеят по-качествено. Различното от познатите ни планове за вътрешнофирмено развитие е това, че се организират разнообразни програми, които помагат да хората в компанията да се справят по-добре с живота си – от курсове по готварство и насоки за вътрешен дизайн на домовете им с достъпни средства, до специални практически обучения за управление на личния и семейния бюджет, които покриват теми как да пазаруваш, как да вземаш решения за ежедневните си разходи, как да спестяваш, без да се намалява комфортът на живот, как да избягваш задлъжняването и да управляваш кредитите си по умен начин. Сред темите за обучение са и как да насочим детето си в неговото учение или избор на бъдеща кариера, как да го насърчим да развива личностни умения, които да осигуряват успеха в по-нататъшния му живот. Най-интересното е, че това са абсолютно безплатни програми, организирани изцяло по искане на хората в компанията и са отворени не само за тях, но и за семействата им. Обученията се провеждат през уикенда, в добри хотели, с осигурени обяд и кафе паузи изцяло за сметка на работодателя. Сигурно няма изненадани, че процентът на удовлетвореност в тази голяма компания е завидно висок и хората са много по-склонни да остават дълги години в нея. Не са редки и случаите, когато децата им също кандидатстват за работа в тази компания, тъй като те са усетили грижата и вниманието към тях като към важни за организацията хора, а не просто служители. Всичко това показва, че щастието на хората далеч не е само личен въпрос. Не е задължително дори да имаме Министерство на щастието като в Бутан, макар че би било добре. Истински грижовните организации, намират начини да влияят положително на щастието на хората си и да осигуряват среда, която не само повишава производителността, но и внася слънце в ежедневието.

Удоволствие

Щастието е една от основните категории на етиката. Като етическа категория тя се разработва още в античната философия. Аристотел въвежда самото понятие етика, нарича щастието най-висшето благо, понеже всяко човешко поведение в крайна сметка е мотивирано от стремежа към щастие. Едва ли има обаче друга философска школа през Античността, която да е толкова тясно свързана с философския проблем за щастието като епикурейците. Щастието и пътищата за неговото достигане стават основна тема в тяхното учение - макар че в по-късните епохи епикурейците са си спечелили лоша слава в историята като проповедници на разгулен живот. Това се дължи основно на отношението на християнската църква към учението на Епикур; философията на последователите му за блаженството всъщност описва един съвсем умерен идеал за земно щастие, което не е задължително да включва консумация на огромни количества храна и алкохол и безразборни сексуални връзки. Епикур и неговият идеен противник Стоик, също философ, са водели дълги спорове на тема щастие и наслада - въпреки че има известна разлика в двете понятия. Епикур е твърдял че животът на човека трябва да бъде посветен на насладата и удоволствията; Стоик пък бил на мнение че човек трябва да търпи единствено лишения и да полага непрекъснати усилия, да страда и да понася лишения през целия си живот. От името на този древногръцки философ е призлязло наречието стоически - да понасяме страданията стоически, точно както е проповядвал мислителят. Най-смешното е че при по-задълбочен анализ на мненията на двамата антиподи всъщност се оказва че Стоик в действителност се стреми към... щастие. Така например един занаятчия, който по цял ден се труди и понася всякакви лишения, постепенно се усъвършенства и започва да създава по-добри продукти в процеса на работата си. Като краен резултат занаятчията забогатява и в същото време подобрява качеството на живот на хората около себе си с продукта на труда си - независимо дали това е софтуер или сграда. При полагане на непрекъснати усилия един спортист в крайна сметка се класира първи на олимпийските състезания, с което печели слава и изгражда красиво и силно телосложение, което е било смятано за почти божествен статут по онова време. Физическите тренировки съвсем не са приятно епикурейско преживяване! Това твърдение е валидно в още по-голяма степен за войниците и офицерите по времето на античността, а и сега - стоическото понасяне на болката по време на тренировките подготвят война за битката, в резултат на което той печели бойна слава и защитава народа и близките си. В крайна сметка усилията и лишенията водят до щастие, което е може би от един порядък по-висше от това да се наядеш и напиеш. Обратно, при непрекъснато ядене, консумация на алкохол и безразборни сексуални връзки (каквато не е точно била представата на Епикур за щастието) в крайна сметка човек се разболява, понякога от доста тежки болести. Очевидно древните гърци са били разумни и мислещи хора! Последовател на Епикур е философът Хедон, откъдето произлиза и терминът хедонистично - т.е. всичко, свръзано с удоволствието.

Мисли за щастието

Тъй като повечето хора по света се стремят към щастие, а не към нещастие, много велики и не толкова велики умове са се изказвали през последните 5000 години по въпроса за щастието - поне откакто има писмена реч. Вероятно и много преди това хората са разсъждавали върху въпроса за щастието, но за съжаление не е имало начин техните разсъждения да се съхранят за поколенията.

Ето някои мисли на тема щастие, събрани от нашия екип:

„Правете повече неща, които ви правят истински щастливи.“

„От тук насетне искам да колекционирам само моменти на щастие.“ – Стендал

„Защото, за да си щастлив, трябва да си смел…“

„Целта на живота ни е да бъдем щастливи.“ – Далай Лама

„- Защо децата първо се карат, а после отново играят заедно? – Защото щастието им е по-важно от гордостта!“

„Живей просто. Обичай щедро. Говори истината. Дишай дълбоко. Прави най-доброто, на което си способен.“

„Пребройте хубавите неща в живота си и благодарете за всяко едно от тях. Така ще се изпълните с щастие!“

„Да правиш това, което ти доставя удоволствие – значи да бъдеш щастлив!“ – Волтер

„Човек, който е щастлив, ще направи и другите хора щастливи.“ – Ане Франк

„Рецептите за щастие са за хората без въображение. Истински щастливите са импровизатори.“ – Силвия Кристъл

„Никога не слагай ключа към щастието си в джоба на някой друг.“

„Със свобода, книги, цветя и луната, кой не би бил щастлив?…“ – Оскар Уайлд

„Щастието е пътешествие, а не дестинация" - Буда

„Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без да притежава.“

„Разумът и щастието са невъзможна комбинация.“ – Марк Твен

„Щастието не е цел… то е страничен продукт от добре изживян живот.“ – Елинор Рузвелт

„Щастие. Просто като чаша шоколад или сложно като сърцето. Тръпчиво. Сладко. Живо.“ – Джоан Харис

„Щастието се усмихва на този, който умее да се смее, когато то все още липсва.“

„Щастието не означава че имаш всичко. Означава, че нещата, които имаш, са по-важни от тези, които би искал да имаш.“

„Щастието може да бъде намерено, дори в най-мрачните времена. Достатъчно е само някой да си спомни да включи осветлението.“ – Дж. К. Роулинг

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки е дошло до него.“

„Щастието обича тишината.“

„Щастието не е нещо готово. То идва от вашите собствени действия. “ – Далай Лама

„Щастието е черта на характера. В характера на едни хора е винаги да го чакат, на други – постоянно да го търсят, а трети да го намират навсякъде!“

„Най-голямото щастие е да чувстваш, че си обичан – не да го знаеш, а да го чувстваш!“ – Елиф Шафак

„- Как се нарича, когато ти е топло и не искаш нищо да се промени? – Щастие, предполагам…“ – Тери Пратчет

„Щастие е, когато в момента не се нуждаеш от нищо, освен от това, което вече имаш. И благодариш.“

„Щастието се крие в способността да уловиш всеки миг, да му се насладиш и да го направиш специален.“

„Само един човек може да ви направи щастливи и да промени живота ви. Вие самите.“

„Не е въпросът какво ти се случва, а как реагираш на това, което ти се случва.“

„Щастието не може да бъде пропътувано, спечелено, носено или притежавано. То е вътрешното чувство, което има човек, когато живее изпълнен с любов и благодарност всеки ден.“ – Денис Уайтли

„От всички форми на предпазливост, предпазливостта в любовта е може би най-фаталната за истинското щастие.“ - Бертран Ръсел

„Когато се усмихваш на живота, в крайна сметка заживяваш живот, който си струва усмивката.“

„Ако планираш да бъдеш по-малко щастлив, отколкото можеш да бъдеш, вероятно ще бъдеш нещастен във всеки един ден от живота си“ - Ейбрахам Маслоу

„Повечето хора са толкова щастливи, колкото са решили да бъдат.“ - Ейбрахам Линкълн

„Всеки иска да живее на върха на планината, но цялото щастие и растеж се случват, докато се изкачвате към него.“ - Анди Рууни

„Никакви пари не могат да ви направят щастливи, ако не сте щастливи първо със себе си.“ - папа Йоан Павел Втори

„Ако можеш да правиш това, което правиш най-добре и да си щастлив, ти си по-напред в живота от повечето хора.“ - Леонардо ди Каприо

„Глупавият човек търси щастието в далечината, а мъдрият го отглежда под краката си.“ - Джеймс Опенхайм

„Научих се да търся щастие, като ограничавам желанията си, вместо да се опитвам да ги удовлетворявам.” - Джон Стюарт Мил

„Най-добрият начин да развеселите себе си е да се опитате да развеселите някой друг.“ – Марк Твен

„Щастливите хора планират действия, те не планират резултати.“ - Денис Уейтли

„За да бъдем щастливи, не трябва да се занимаваме твърде много с другите.“ - Албер Камю

„Хората чакат цяла седмица да стане петък, цяла година да дойде лятото и цял живот да дойде щастието. Не бъдете като тях." - Умберто Еко

„Да си щастлив не означава, че всичко е перфектно. Означава, че сте решили да погледнете отвъд несъвършенствата. „ - Имануел Кант

„Оптимизмът е магнит за щастие. Ако останете позитивни, добри неща и добри хора ще бъдат привлечени от вас. “ - Мери Лу Ретън

„Запомнете, сравняването с другите е крадец на щастието. Можете да прекарате цял живот в грижи за това какво имат другите, но това няма да ви даде нищо.“ - Ален Делон

„Ако всеки един от нас, направи щастлив друг човек, дори само един, на Земята всички биха могли да са щастливи!“ - Юрий Никулин

„Вярвам че състраданието е едно от малкото неща, които можем да практикуваме и които ще донесат незабавно и дългосрочно щастие в живота ни.“ - Далай Лама

„Успехът не е ключът към щастието. Щастието е ключът към успеха.“ - Берсенджиарап Шейтанчеркез

„Тайната на щастието не се изразява в търсенето на повече блага, а в развиването на способността да се наслаждавате и на малкото.” – Сократ

„Ако обичате това, което правите, ще успеете. “ - Херман Каин

„Научете се да пускате. Това е ключът към щастието. “ - Буда

„Спрете да мислите какво нямате и си спомнете какво имате. Бъдете благодарни за него. В това се крие ключът към щастието.“

„Щастието и успехът се състои в това да прекарвате живота си по вашия собствен начин. Бъдете себе си. Никой не може да ви каже, че го правите по грешен начин.“

„Много малко е необходимо, за да се направи щастлив живот; всичко е в самите вас, във вашия начин на мислене. “ - Марк Аврелий

„Изкуството да бъдеш щастлив се корени в силата да намираш щастието във всекидневните неща.“

„Правете дълги разходки. Отдавайте се на хубави дълги разговори. Обръщайте внимание на момента. Пребройте нещата, с които сте благословени от живота. И благодарете.“

„Да бъдеш щастлив е един талант, който се развива чрез упражнение.“ - Пейо Яворов

„Трикът е да се наслаждавате на живота си днес. А не да чакате по-добри дни.“

„Не можем да бъдем щастливи, ако търсим щастието в неща, които не зависят от нас.“

„Най-голямото щастие е да си полезен на другите.“ - Майка Тереза

„Основните елементи на щастието са: нещо да правиш, нещо да обичаш и нещо, за което да се надяваш.“ - Алън Чалмърс

„Щастие е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.“ - Махатма Ганди

„Щастие – знаеш ли, много е просто:

Когато на брат си отидеш на гости.

Когато направиш сладки с канела.

Когато си кажеш “днеска бях смела”.

Когато дадеш си последното залче.

Когато докосне те бебешко палче.

Когато си болен и дават ти чай.

Когато Балканът е сякаш без край.

Когато сънуваш, че баба е жива.

Когато ти кажат, че си красива.

Когато играеш си с есенна шума.

Когато преглътнеш си грубата дума.

Когато четеш със приказки книга.

Когато навън зазвучи чучулига.

Когато дариш, без да чакаш замяна.

Когато дъщеря си видиш засмяна.

Когато видиш стар приятел.

Когато събудиш в детето мечтател.

Когато спреш да се чудиш “къде е” и просто оставиш го в теб да живее!“ - Яна Младенова

"И попита Бог жената: – Какво искаш от живота? – Щастие! – каза жената. И Бог изпрати детето…"

"Какво е щастие? Да откриеш чешма, когато си жаден. Да намериш петак за джоба си празен. Парченце хляб, щом по вълчи си гладен. Да разбереш, че за някой все още си важен. Да откриеш лек за болест нелечима. Да зърнеш оазис в безкрайна пустиня. Да чуеш от чедото първото:“Мамо“. Да се облегнеш в трудност на нечие рамо. Щом себе си дал си, да получиш признание. Да стигнеш до края на дълго страдание. Връщаш се вкъщи – някой те чака в нощта. Щастието е най-голямо в малките неща!" - Биляна Дар

"Един живот на никого не стига мечтите си в дела да претвори. Все някак малко време не достига, или са нужни купища пари. Но има и неща обикновени – любим човек, приятели, деца и радостите малки, ежедневни, които стоплят нашите сърца. Живота всеки сам си го подрежда- приоритети, ценности, мечти, но всичко, знай, че до това се свежда – баланса в него да поддържаш ти! Щастлив е онзи, който съумее живота си така да подреди, че с радостите малки да се смее, докато следва своите мечти!" - Николай Димов

„Важното е на щастието да не му работят спирачките!“

"Само един човек може да ви направи щастливи и да промени живота ви. Вие самите."

"Животът ви ще се подобри, само ако поемате малки рискове. Първият и най-трудният от тях е да бъдете честни със себе си."

"Спрете да мислите колко сте притеснени и си спомнете колко сте благословени. Можеше да е много по-зле."

"Не е въпросът какво ти се случва, а как реагираш на това, което ти се случва. Пребройте хубавите неща в живота си, докато другите изреждат нещастията си."

"Огледайте се за позитивното в този момент. Дори да трябва да търсите дълго, то съществува."

"Когато се усмихваш на живота, в крайна сметка заживяваш живот, който си струва усмивката."

"Сравнението с другите е крадец на щастието. Можете да прекарате цял живот в грижи за това какво имат другите, но това няма да ви даде нищо."

"Щастието идва по-лесно, когато се чувствате добре такива, каквито сте, без да имате нужда от нечие одобрение."

"Дръжте се добре с хората по пътя нагоре, защото може да ги срещнете по пътя надолу."

"Дайте пример. Дръжте се добре и уважение към всеки, дори и с онези, които са груби с вас – не защото те са добри, а защото вие сте."

"Добротата не трябва да се бърка със слабост, нито прошката с приемане. Въпросът е да знаеш, че обидата и негодуванието не са път към щастието."

"Давайте колкото се може повече, но не позволявайте да бъдете използвани. Слушайте внимателно другите, но не губете собствения си глас."

"Казвайте нещата, които има нужда да бъдат казани. Говорете своята истина. Няма нищо по тъжно от това да пазите думите, които никога не сте имали смелостта да кажете."

"Не можете да промените начина, по който хората се държат с вас, нито това, което говорят за вас. Това, което можете да промените, е начинът, по който реагирате, и хората, с които избирате да сте."

"Не може да имате позитивен живот в компанията на негативни хора. Изследвайте нещата, които изтърпявате в дългосрочен план."

"Това, което позволявате, ще продължи. Винаги е по-добре да прекарвате повече време сами, отколкото да позволявате на негативни хора и техните мнения да ви отклоняват от съдбата ви."

"Когато другите се държат зле с вас, тръгнете си, усмихнете си и продължете да бъдете себе си. Не позволявайте нечия язвителност да промени човека, който сте."

"Вашата ценност не намалява заради неспособността на някой да ви оцени. Загубата е тяхна, не ваша."

"Едно от най-освобождаващите неща в живота е, че не сме длъжни да харесваме всички, нито всички са длъжни да ни харесват, и всичко това е ОК."

"Когато някой каже, че сте се променили, това не винаги е нещо лошо. Понякога просто означава, че сте спрели да живеете по техните изисквания."

"Никога не се срамувайте от това как се чувствате. Имате правото да изпитвате всякакви емоции и да следвате път, който ви прави щастливи."

"Нещастните хора в този свят са онези, които най-много се интересуват от мнението на околните."

"Не можете да основете представата си за щастие и успех върху мненията и очакванията на другите хора."

"Щастието и успехът се състои в това да прекарвате живота си по вашия собствен начин. Бъдете себе си. Никой не може да ви каже, че го правите погрешно."

"Винаги е по-добре да бъдеш в първото стъпало на стълбата, която искаш да изкачиш, отколкото на върха на друга, която не искаш."

"Работи, за да си създадеш живот, който на теб ти изглежда правилен, а не който изглежда правилен на всички останали."

"Никакви пари не могат да ви направят щастливи, ако не сте щастливи със себе си."

"Може би нещото, от което се боите, е точно онова, което трябва да направите. Понякога животът е тъкмо това – да рискуваш всичко за мечта, която никой друг не може да види освен теб."

"Не може винаги да чакате идеалния момент. Понякога трябва да се осмелите да го направите, защото животът е прекалено кратък, за да съжаляваш и да се чудиш какво е можело да се случи."

"Най-надеждният начин да предвидиш бъдещето е да го създадеш. Участвайте в живота, вместо просто да го гледате отстрани."

"Нищо не е по-забавно, отколкото да направиш това, което хората казват, че не можеш."

"Почти всичко е възможно, ако имаш достатъчно време и кураж."

"Големите предизвикателства правят живота интересен – преодоляването им прави живота смислен."

"Нека грешките бъдат ваша мотивация, а не извинения. Не позволявайте негативните преживявания от миналото да определят бъдещето ви."

"Това, което идва, е по-добро от онова, което си е отишло. Не се обезнадеждавайте. Хубавите неща се случават тогава, когато най-малко ги очаквате."

"Ако направите една стъпка и след нея друга, ще бъдете изненадани от това колко далеч можете да стигнете от точката, която сте смятали за крайна."

"Нищо не е по-красиво и силно от усмивката, която си е проправила път през сълзи."

"Всеки глупак може да е щастлив, когато времената са добри. Иска се обаче силен дух и истинско сърце, за да черпиш усмивки от онова, което ни кара да плачем."

"Без значение колко време ще отнеме, нещата ще се подобрят. Трудните ситуации изграждат силни хора."

"С порастването и помъдряването започваме да осъзнаваме от какво се нуждаем и какво трябва да оставим зад гърба си. Понякога да се оттеглиш е стъпка напред."

"В края на деня можете или да се концентрирате върху онова, което ви разкъсва, или върху онова, което ви удържа."

"Един от най-възнаграждаващите моменти в живота е когато най-накрая намерите смелостта да оставите онова, което не може да промените."

"Каквото и да правите, недейте да зацикляте върху това, което разваля деня ви. Усмихвайте се и бъдете благодарни. Животът е прекалено кратък, за да го губите в негативност."

"Колкото по-малко очаквате, толкова по-приятен става животът."

"Търпението може да е горчиво, но семената, които засаждате сега, ще донасат сладки плодове."

"Живей просто. Обичай щедро. Говори истината. Дишай дълбоко. Прави най-доброто, на което си способен. Остави всичко останало на силите, които са отвъд теб."

"Недей дотолкова да се стараеш да си създадеш съвършен живот, че да забравиш да живееш."

"Трикът е да се наслаждавате на живота си днес. Недейте да го размивате в чакане на по-добри дни."

"Обръщайте внимание на малките неща, защото когато започне да ти липсва „доброто старо време”, имаш предвид преди всичко малките неща, като например просто да се посмееш с някой специален човек."

"Правете дълги разходки. Отдавайте се на хубави дълги разговори. Обръщайте внимание на момента. Пребройте нещата, с които сте благословени от живота. Оставете всичко за малко, дишайте и просто бъдете."

Успех

Успехът и щастието са доста силно свързани и в много случаи дори се приемат за синоними. Успехът обаче е нещо, което в най-общия случай може да бъде измерено материално, докато при щастието подобно измерване е невъзможно или поне е изключително трудно. Успехът спомага за засилване на щастието, но предимно в краткосрочен план - в дългосрочен няма толкова голямо значение. Щастието оказва също влияние върху успеха - в повечето случаи щастливите хора са доста по-успешни от нещастните. Първите са доста по-продуктивни и креативни - това се дължи на начина, по който функционира нашият мозък. Когато сме щастливи, умът ни работи по-добре - можем да мислим по-добре и да търсим по-креативни решения на проблемите. Също така щастието засилва и обективността - по-добре интегрираме обективната, но полезна информация в решенията си. Щастието също така повишава енергията ни и ни позволява да работим по-усилено и по-дълго. Не на полезно място, щастието подобрява работата в екип и изгражда едни доста по-позитивни и стабилни отношения между колегите в дадена организация.

Съществуват обаче и грешки, които успелите хора допускат. Те са склонни да подценяват взаимоотношенията си с другите. Успешният човек е по-склонен да бъде зает с работа и да не обръща внимание на другите около себе си - семейството и приятелите. Успехът може да направи хората по-егоистични - да ги накара да изпитват гордост и чувство за превъзходство спрямо другите. Това от своя страна оказва силно отрицателно влияние върху щастието ни - гордостта предшества падението. Не на последно място, успехът може да засили нуждата ни от контрол. Успешният човек може да се вкопчи отчаяно в идеята че нещата трябва да се случват по точно определен начин. А това пречи на щастието, защото животът по природа е непредсказуем.

Възможно е хората да се научат да дават приоритет на щастието си. Един от начините за това е да започнат да осъзнават всички позитивни ефекти от това да бъдат щастливи. В крайна сметка това дали един човек ще отдаде приоритет на щастието си зависи единствено от неговото лично решение. Някои хора веднага разбират че на щастието е необходимо да се даде висок приоритет, докато други поставят на първо място други неща - пари, власт или слава. В почти всички случаи е невъзможно да се промени мнението на хората.

Налице е и промяна в отношението на различните поколения. С течение на времето сме свидетели на промяна в стандарта на живот в много части на света. Повечето хора вече имат за даденост достатъчното количество храна, дома и личния автомобил - тогава е естествено вниманието да се фокусира към щастието като висша цел. Младото поколение вече е доста по-информирано от своите връстници през 1980 година например - относно световните глобални проблеми като замърсяването на околната среда, климатичните промени, недостига на вода и много други. Това може да има значение за осъзнаването на факта че щастието е по-важно от успеха.

В процеса на работа хората искат да бъдат щастливи, удовлетворени, горди с постиженията на компанията в която работят. Всички техни нужди трябва да бъдат задоволени - да получават достатъчно добри доходи, да имат определено ниво на автономност (усещането че имат власт и сила да вземат решения самостоятелно), нуждата от майсторство (усещане че са добри в нещо и освен това уменията се подобряват всеки ден). Повечето индивиди имат нужда от близост - адекватна връзка между хората и организацията. Културата на изобилието е друго понятие с ключово значение - при този тип култура успехът на един служител води до успеха на всички, докато при културата на недостига за да се стигне до успеха на един, друг трябва да се провали.

Компании, които съзнателно отчитат интересите на служителите си, а не само тези на собствениците, според редица изследвания генерират около 110 % по-високи печалби от другите. Това са така наречените отговорни фирми - организации, които се фокусират върху положителното въздействие върху клиентите си, различни доставчици, околната среда, а не върху печалбите. В крайна сметка това обаче генерира по-добър финансов резултат. Това се дължи на различни причини, включително на факта че всички заинтересовани страни са по-удовлетворени от тези организации и съответно по-склонни да ги подкрепят. Когато даваме приоритет на груповото щастие, ние увеличаваме позитивните усещания на всички, а не само на няколко човека. Това в крайна сметка увеличава груповата продуктивност. Също така когато даваш, а не вземаш, по-бързо стигаш до успеха. Първо, в такива ситуации даващият човек е по-щастлив. Второ, другите хора започват да харесват този, който дава, по очевидни причини. Тези два фактора увеличават шансовете за успех - особено в днешния свързан свят, където информацията се предава доста по-бързо, отколкото в миналото.

Съществува силна връзка между щастието вкъщи и щастието на работното място. В много случаи дори успехите в работата и бизнеса могат да компенсират личните проблеми. Това е така, защото всички ние сме склонни да пренасяме емоциите си от един контекст в друг и от една ситуация в друга. Дори и да усещаме че професионалният ни живот е отделен от личния, реално емоционалното ни състояние е същото и по този начин двете сфери си оказват значително влияние. В идеалния случай всеки човек би трябвало да си изгради правилни навици, за да бъде физически здрав. В същото време обаче през целия си живот трябва да изграждаме и нагласи да бъдем психически и емоционално позитивни - т.е. щастливи.

Всички сме виждали как живеят богатите и успешните хора. Те често медитират, пътуват и четат много книги, всеки ден ходят на фитнес или тичат в парка, вечерят със семейството си... Всичко това е много близо до реалността за голяма част от тях... и в същото време не е съвсем така. Какво обединява успешните хора? Дали всички те са много образовани, водят здравословен начин на живот и имат здрави семейства? Не е така - всичко това е по-скоро следствие от успеха. Да, много от успешните хора стават рано, винаги закусват и не гледат телевизия. Това обаче правят и много хора, които не само че не са успешни, но и са постигнали посредствени или дори ниски резултати във всяка една сфера - науката, бизнеса, спорта, изкуството и дори религията. Причината за успеха е друга - всички успешни хора без изключение са хора на действието, а не на мисълта - започват, развиват се, фалират, падат и се провалят, но винаги намират сили да започнат всичко от начало.

Освен това най-успешните хора поемат големи рискове. Всеки, който иска да играе на сигурно, ще получи малка печалба. При по-голям риск потенциалната (но не гарантираната) печалба е по-голяма - и това е валидно далеч не само за финансовите резултати, а и за спорта, изкуството и дори за клиничния опит в областта на медицината. Интересен факт е че между първите 1000 човека в класацията по натрупано богатство в света няма нито един служител на компания или нает управител (изпълнителен директор) - всички те имат собствен бизнес, като повечето са го основали лично и само малка част от всички тези 1000 души са наследили фирмите на родителите си.

Всички успешни хора без изключение работят много. Няма нито един успешен човек, който да се крие, когато е необходимо да се свърши нещо. В казармения диалект има чудесен термин за това - скатавам се. С пълна сила е валидно правилото че за да станеш наистина добър в нещо, е необходимо да го работиш в продължение поне на 10 000 часа - например 1000 дни по 10 часа. Много хора са на мнение че не трябва да работим повече, а по-ефективно - което а абсолютно вярно. Тънката разлика между успешните и не толкова успешните хора е че в много случаи имаме 8 часа на разположение да свършим нещо, а го свършваме за 2 - и тогава успешният човек няма да почива още 6 часа, защото така е заслужил, а ще изпълни още и още задачи. Понякога това се нарича принципът на допълнителната миля - ако бягаш на маратон и след края му имаш сили за още една допълнителна миля, просто трябва да я избягаш. Това повишава нивото на спортната форма на организма, а същото е валидно и за бизнеса. Един допълнително спечелен приход може да се реинвестира и да повиши бъдещите печалби на компанията. Но за да работиш толкова много, трябва да обичаш това, което правиш (или поне да го харесваш) и да знаеш че преследваш една по-висша цел.

Може би най-доброто определение за предприемачеството е това че трябва да живееш няколко години така, както другите не искат, за да можеш след това да живееш така, както другите не могат. Важно е че през първоначалния период на натрупване ще има и много грешки. Подходът към тях е от два типа - някои хора обвиняват за грешките шефа си, работната среда, колегите, държавата, родителите или атмосферното налягане; рядко себе си, но дори и това се случва. При втория подход грешките се приемат като поредния урок, от който работещият може да научи много и единствено да стане по-добър в работата си. Успешните хора в 100 % от случаите подхождат по втория начин. В много случаи човек се учи дори не от собствените си грешки, а от грешките на другите - просто е необходимо да се наблюдава.

Най-успешните хора се научават да ходят преди да се научат да тичат. Съществуват различни стадии в развитието на всяка една дейност, които трябва да се преминат едно по едно. Всеки успешен човек може да делегира своите задачи на подчинените си, но за да го прави успешно, е необходимо преди това самият той да е изпълнявал многократно всяка една задача. Ако не го е правил, се получават интересни резултати.

Най-успешните хора се фокусират предимно върху няколко важни неща. През XIX век италианският икономист и социолог Вилфредо Парето формулира основния закон за успеха - според него 20 % от усилията водят до 80 % от резултатите. Това правило има много приложения в различни сфери, но най-успешните хора са преминали на следващото ниво - те елиминират 80 % от усилията, които не водят до резултати. За останалите 20 % от усилията отново прилагат правилото на Парето и така докато не се стигне до ситуацията 1 % от техните усилия да доведат до 99 % от резултатите. Прилагането на това правило изисква някои ключови умения - на първо място да можеш да казваш НЕ на предложенията, които получаваш. Когато знаеш че трябва да се фокусираш върху някои основни (ключови) дейности и решения, да отказваш останалите 99 % не е препоръчително, а задължително. Звучи лесно за прилагане, но е много трудно да се реализира на практика. Освен това да се фокусираш само върху един голям проект или да заложиш всичко на едно или две решения представлява огромен риск - при провал може да се стигне до пълен фалит на бизнеса. Въпреки това повечето успешни хора могат да се концентрират само в една област за дълъг период от време; повечето не толкова успешни хора пък са склонни да вършат много неща едновременно - така нареченият мултитаскинг, който е първата стъпка към бърнаута.

За успеха са необходими усилена работа, поемане на риск и силен, почти лазерен фокус. За да се изкачиш на самия връх обаче, а и за да се задържиш за дълго време там, са необходими и други неща - харизма, прозорливост, правилен партньор в живота, а нерядко и да се намираш на правилното място в правилното време. Последното не е нищо друго, освен късмет. Но според друга мъдра сентенция късметът ще те намери, ако и ти малко го потърсиш - при липса на късмет просто трябва да се положат още и още усилия и успехът рано или късно ще дойде. Много често в социалните медии ще видите въпроса: „Какво за вас е успехът?“ Естествено отговорите са доста различни, тъй като всеки разбира успеха по различен начин. Повечето ще кажат, че целта им е да успеят в живота. Други, че искат да променят света, като го направят едно по-добро място за живеене. Не малко хора ще кажат, че целта им е да са щастливи. Снимка: Envato Elements Може би това е най-голямата ценност – да бъдем щастливи. След два месеца прекарани в Шри Ланка сред будистките манастири, и след като намерих своя гуру, успях да се убедя, че това, което наистина искам за себе си и за децата си е да бъда щастлив. Много хора ще се съгласят, че това е най-важното. Но тук започвам да се питам. Как можем да се научим да бъдем щастливи? Не всеки може да тръгне да обикаля из Азия и да търси своя път към абсолютното щастие. Човек като се замисли ще установи, че въпреки, че искаме да сме щастливи, то цялата ни образователна система е насочена към това да ни научи да бъдем успешни в живота. Учат ни как да имаме хубава професия. Как да сме ефективни, как да имаме добър стандарт на живот. Лошо няма, но как тогава да научим децата си да бъдат щастливи? Кой да ги научи? Нас не са ни учили. В училище не ги учат. Как да стане тогава? В резултат всеки един от нас преследва своя успех, докато разбере, че той не е гаранция за щастие. Сигурно повечето ще се съгласят, че Стив Джобс е еталон за успял човек и много от нас биха искали да са като него. Особено феновете на Iphone. Но в една от последните си речи той казва: „Не образовайте децата си да бъдат богати. Учете ги да бъдат щастливи“. Нека да почнем да се учим как да сме щастливи а не успешни. Има много източници откъдето може да разберете как човек може да постигне безусловно щастие.

Според Ани Дюк успехът не се крие в постоянството. Той се състои в това да изберете правилното нещо, което да правите постоянно, и да изоставите останалото. Нашият екип е напълно съгласен с автора на тази мисъл.

Емоционална интелигентност

Емоционалната интелигентност (ЕИ) е способността да разпознаваме, разбираме и управляваме своите емоции, както и емоциите на другите. Този концепт е въведен от психолога и автор Даниел Гоулман през 1995 г., когато публикува книгата "Емоционална интелигентност". ЕИ включва няколко ключови компоненти: Самосъзнание: Способността да разпознаем и разберем своите емоции, както и влиянието им върху нашето поведение. Саморегулация: Умението да управляваме и контролираме своите емоции, така че да можем по-ефективно да се справяме с различни ситуации. Мотивация: Възможността да се мотивираме и насърчаваме себе си, дори в трудни моменти. Емпатия: Способността да разбираме чуждите емоции и да се поставим на тяхното място. Социални умения: Умението да управляваме отношенията си с другите, включително уменията за комуникация, решаване на конфликти и сътрудничество. ЕИ играе важна роля в личния и професионален успех. Хората с висока емоционална интелигентност обикновено се справят по-добре със стрес, имат по-добри междуличностни отношения и са по-ефективни в работата си. Тренирането на емоционалната интелигентност може да се осъществи чрез различни методи, включително самоанализ, обучение и практика в реални ситуации.При наличие на емоционална интелигентност на един лидер е възможно екипът му да постигне изключително високи резултати. Такива лидери развиват лоялност и доверие в екипа и мотивират служителите си да надхвърлят очакванията. Геополитическите събития от 2022 година отново ни напомниха че кризите много зависят от емоциите и решенията на определени хора - държавни, партийни, религиозни и корпоративни лидери. Управлението на промените е движещата сила на ефективното лидерство в турбулентни периоди. Емоционално интелигентните лидери успяват да навигират компаниите си през периоди на криза, като разпознават и разбират емоционалните модели на екипите си и пренасочват страха и негативната енергия в положителна насока. Така те мотивират продуктивно поведение на хората в синхрон с целите на компанията.

Емоционално интелигентните лидери се отличават с емоционална зрялост. Вроденият оптимизъм им помага да са уверени в себе си, когато са изправени пред трудности и да имат положително отношение към нещата и събитията. Същевременно реализмът е важен за тях, защото другите може да не виждат света като толкова приятно място. Умереният оптимизъм е преимущество и позволява да се разпознаят трудните изходи в алтернативните ситуации, както и да се поддържа добра вътрешна мотивация в екипа за дълъг период от време. Обикновено тогава изходът от ситуацията става доста по-труден.

Емоционално интелигентните лидери определят себе си като щастливи хора и високо оценяват постиженията си. Те са щастливи с това, което имат, и поддържат високо самоуважение. Знаят кои дейности и събития ги карат да се чувстват по този начин и се стремят да ги увеличат максимално. Както и да споделят с хората и екипите си начините, по които го правят.

В сферата на общуването емоционално интелигентните лидери поддържат добри и устойчиви взаимоотношения с хора от различни социални среди. Те обичат да общуват и имат добри междуличностни взаимоотношения. Добре въздействат върху убежденията, поведението и настроението на хората, с които общуват, като същевременно могат да управляват емоционалните им състояния - което е един тип висш пилотаж в областта на психологията, тъй като почти винаги е изключително трудно.

Тези лидери са по-уверени в себе си и знаят как да се почувстват по-добре при интензивни и стресови емоционални преживявания. Проявяват висока асертивност, като повечето от тях отстояват правата и убежденията си чрез добре балансирана и устойчива позиция, която аргументирано представят.

Емоционално интелигентните лидери имат висока социална чувствителност към събитията и проблемите в обществото, не само в бизнес процесите. Проявяват готовност чрез изявена позиция да се включват в решаването им. Тяхното предимство е че разбират емоционалния свят, чувствителни са към неговите тънкости и значения, така че могат да обработват използват в детайли тази информация. Еднакво добре разбират собствените си чувства и тези на други хора и умеят да се изразяват. В резултат на това се радват на добри лични взаимоотношения, при което се проявяват като емпатийни и подкрепящи личности. Лидерите с висока емоционална интелигентност могат да овладяват своята импулсивност и да се справят ефективно със стреса. Имат изграден и много добре функциониращ механизъм за справяне с тревожността и напрежението, рядко се оплакват от работната си натовареност и график. Поради склонността им да преработват, дори да игнорират стреса те много често забравят че в разумни граници той е полезен - тъй като стимулира активността, старанието и подобрява изпълнението на ангажиментите.

Емоционално интелигентните лидери внимателно обмислят обстоятелствата преди да вземат решения. Планират адекватно спрямо реалността и действат предвидливо. Съществуват обаче моменти, в които поради свръхконтрол върху емоциите си тези лидери отлагат за дълго време някои трудни решения. Случва се да не правят разлика между конструктивното управление на емоциите и тяхното пренебрегване или подтискане. За сметка на това разбират в детайли чувствата си и ги използват успешно, като остават спокойни в неясни ситуации или умело удължават своите позитивни настроения, ограничавайки негативните. Самомотивацията и емоционалната интелигентност взаимно се допълват; такива хора изпитват силна потребност от постижения и работят, за да постигнат високо качество на извършената дейност. Тяхната мотивация е устойчива, силна и вътрешно обусловена. Те са самоинициативни, креативни, отделят много време за да осъществяват целите си, независимо че много често изразходват личното си време за постигането на нещо в професионалната област. Упоритостта и мотивацията им поддържат гъвкавкостта при вземане на решения и оптимистичния подход към работата и живота. Те лесно се вдъхновяват от иновациите, адаптират се към нова среда и условия и склонни да експериментират с новости. За тях непознатите и различни неща и честите промени могат да бъдат приятни и мотивиращи.

Въпреки всичко, което беше изброено до тук, в условията на много динамична и кризисна работна среда има възможност да се получи несъотвествие между личностните храктеристики на лидера и екипа. Възможно е лидерът да не може да приобщи екипа за постигането на корпоративната промяна или служителите да не реагират добре на промените. Навигирането на хора е пълноценно при съчетаване на няколко умения: лично активно участие, добро познаване на човешкия капитал и индивидуалните различия на хората, използване на целия репертоар на лидерската роля и устойчивост при представяне на лидерския модел на подражание. Инкорпорирането на емоционално интелигентния подход в определен лидерски стил на управление на промените по време на криза е свързано с трансформационно лидерство. То стимулира интереса на хората в екипа чрез различни подходи:

Чрез подходящи послания, интелектуална стимулация и мотивация трансформационното лидерство може да изгради атмосфера на доверие, чувство на емоционална сигурност и да стимулира адаптивнтие способности на хората в компанията. Важно преимущество на този тип лидерство е че комуникира с хората в екипите на всички етапи и процеси на промяната, като споделя последствията и така създава предсазуемост. Емоционално интелигентните лидери могат да мотивират своите служители, като предизвивкат у тях лоялност, доверие и похвала на постиженията им. В някои случаи това може да подтикне служителите да надхвърлят очакванията; успоредно с това лидерите апелират и към развитие на личните интереси на своите служители. Те използват разнообразието от награди като стимули за подобряването на представянето. Като цяло съвременните бизнес организации предпочитат трансформационните стилове на лидерство поради по-високата ангажираност на служителите, доверието и удовлетворението на хората.

В кризисни ситуации бизнес моделът, базиран на теорията за преднамерената промяна е доказал своята благоприятна роля при навигирането на екипи. В него е заложена концепцията че емоционалната сигурност на хората се повишава ако организацията се развива и адаптира през различните кризисни ситуации и процеси. Добре развиващата се организация увеличава чувството за общност и приемане, принадлежност, самоуважение, осъзнатост, повишава емоционалната сигурност на хората в екипите. Затова описаните вече лидери са най-важните за организационния успех в период на кризи. Те могат да повлияят на служителите като разберат чувствата им, като им помогнат да се ориентират в промяната, като подчертават силните им страни, стимулират иновациите и управляват емоциите им. Това помага за справянето със стресови фактори, свързани с нестабилността и несигурността в бизнеса. Така се предотвратява заразяването на работната среда със стрес и всичко това се превръща в самоподдържащ се цикъл. Теорията за емоционалната сигурност на екипа се фокусира върху влиянието на емоционалните аспекти в работата на екип. Тя подчертава важността на създаването на среда, в която членовете на екипа се чувстват сигурни, уважавани и комфортни да изразяват своите мнения и чувства. Този подход е възникнал от теориите за емоционалната интелигентност и теориите за груповата динамика. Някои от ключовите аспекти на теорията за емоционалната сигурност на екипа включват: Отворена комуникация: Екипите с висока емоционална сигурност се отличават с отворена и честна комуникация. Членовете на екипа се чувстват свободни да споделят своите идеи, опасения и предложения без страх от наказание или осъждане. Взаимно уважение: Важно е членовете на екипа да уважават различията помежду си и да приемат индивидуалните нужди и предпочитания. Това създава емоционална безопасност и подпомага екипната координация. Споделяне на отговорности: В екипа се поощрява чувството за обща отговорност и сътрудничество. Членовете знаят, че могат да разчитат един на друг и че всеки вноси своя принос към общите цели. Подкрепа при неуспех: Екипите с висока емоционална сигурност се отличават с толерантност към грешките и неуспехите. Членовете се подкрепят в трудни моменти, което подобрява работата на екипа и мотивацията на индивидите. Създаване на емоционална връзка: Възниква усещане за взаимодействие и връзка помежду членовете на екипа. Този аспект подпомага създаването на доверие и укрепване на връзките в екипа. Тези елементи на теорията за емоционалната сигурност на екипа са насочени към изграждане на позитивна емоционална обстановка, която е основа за успешната работа на екипа и постигането на общите цели.

На работното ни място е естествено да не искаме да бъдем в среда с неприятни емоции, защото те ни карат да бъдем непродуктивни, повлияват мислите и постиженията ни, а от там - и на когнитивната ни свързаност с работата и фирмата. В основата стои емоционалната ни интелигентност на работното място - на ръководители и служители, а също и на способността ни за интелигентен отговор на негативните емоции и за създаване на позитивни емоции. Способността означава нещо повече от личностни характеристики и умения. При наличие на емоционална интелигентност ние предразполагаме себе си и другите към по-висока продуктивност. Въпросните способности са:

Проблемът е че емоционалната интелигентност се състои в поведенията, а не в намеренията. Ние самите сме толкова емоционално интелигентни, колкото ни възприемат другите. Емоционалната интелигентност на целия екип е средноаритметична на емоционалната интелигентност на всички негови членове. Тя зависи общо от системите и културата на комапнията. Тя представлява споделените емоционални ценности, за разлика от когнитивната култура, която се отнася до споделените интелектуални ценности. Емоционалната култура обаче носи повече ценности от когнитивната. Защото емоциите са като вирус и бързо се предават от един човек на друг - поради което и емоционалната култура се формира по-бързо от когнитивната. Второ, защото отровните култури във вътрешнофирмената среда са именно емоционалните. Именно те провалят добрите намерения и усилия за формиране на когнитивна култура и нови смислени инициативи.

Определение за щастие

Удоволствие

Мисли за щастието

Успех

Емоционална интелигентност