Бъдеще означава времето, което предстои след настоящия момент. Това е периодът, който все още не е настъпил и в който ще се случват събития и действия. Бъдещето може да се разглежда както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, и е свързано с планове, прогнози и надежди за това, което предстои. Всички политици обещават по-добро бъдеще за хората, стига те да гласуват за тях; подобен подход имат и религиите - тъй като не могат да осигурят нищо по отношение на настоящето, обещават нещо добро в бъдещето. Обикновено това е свързано с живот след смъртта, тъй като не е възможно по никакъв начин да се провери дали такъв живот наистина съществува и следователно всеки може да обещава на хората каквото пожелае. В резултат на това бъдещето се оказва едно понятие, което винаги се използва за манипулация на хората - прави това, което ти казвам, и ще имаш по-добро бъдеще. Кога точно - не е ясно. Всичко това са изпитани с времето методи на манипулация и действат безотказно. Вероятно причината за това се корени в желанието на хората да имат по-добро бъдеще и да живеят като цяло по-добре, отколкото са живели в настоящето; някои индивиди обаче са изградили механизми за противодействие спрямо подобни манипулативни тактики - живеят ден за ден и не се тревожат за бъдещето. В ромския език например дори няма глаголна форма за бъдеще време! В японския език пък за бъдеще време се използва... условното наклонение - вероятно поради това че японците са живели винаги при крайно трудни и несигурни условия - земетресения, тайфуни и пожари, при което човек просто няма сигурност за бъдещето.
Бъдеще предварително време е глаголно време в българския език, което означава резултат от бъдещо действие, извършено преди бъдещ ориентационен момент. Бъдеще предварително време се образува с частицата ще, последвана от спомагателния глагол съм или бъда, спрегнат в сегашно време, и от миналото свършено деятелно причастие на неспомагателния глагол. В единствено число причастието има форми за мъжки, женски и среден род. Примери: ще съм ходил, ще си мислила, ще е дошло, ще сме поправили. Формите с бъда (бъдещо време на глагола съм) имат същия смисъл, но се използват много по-рядко и вече се считат повече за остарели - ще бъда дошъл, ще бъде преминала. Пример за употребата на бъдеще предварително време: До довечера ще съм поправил велосипеда. Това изречение означава, че поправката на велосипеда предстои (бъдещо действие), но ще бъде извършена преди определен бъдещ момент (до довечера). Отрицателните форми на бъдеще предварително време се образуват по два начина:
С добавяне на отрицателната частица не пред положителната форма: Не ще съм поправил велосипеда. Не ще бъда поправил велосипеда
С няма да вместо не ще: Няма да съм поправил велосипеда. Няма да бъда поправил велосипеда.
Отрицателните форми с бъда се използват много по-рядко от формите със съм. Формите с няма да се използват по-често от формите с не ще - като последните също се смятат за остарели. Бъдеще предварително време може да се преизказва - ще се заменя с щял, щяла, щяло или щели, а няма се заменя с нямало да.
Понякога се извършва замяна на бъдеще предварително с обикновено бъдеще време. Тъй като глаголните форми в бъдеще предварително време са твърде сложни, често се използва обикновено бъдеще време вместо бъдеще предварително, когато това не води до двусмислие - с цел опростяване на речта, за да не става тя прекалено претрупана. Например по-често се казва "До довечера ще поправя велосипеда", вместо "До довечера ще съм поправил велосипеда". Такава замяна е недопустима, когато изречението съдържа лексикален маркер за минало време спрямо бъдещия ориентационен момент. Така например Станислав Стратиев пише в едно свое литературно произведение "Но нали след десет такива години, по тавани и хазаи, обичта отдавна ще е изчезнала". Замяната е недопустима и когато води до промяна в смисъла - след три години тази мода ще е изчезнала или след три години тази мода ще изчезне. В първото изречение изчезването на модата предшества изтичането на тригодишния срок, докато във второто изречение е обратното.
В някои случаи е налице съвпадеж с предположителните глаголни форми на минало неопределено време Формите на бъдеще предварително време съвпадат в изявително наклонение с предположителните глаголни форми на минало неопределено време:
Изглежда неспокоен. Ще (да) е разбрал истината. = Вероятно е разбрал истината
Тръгна скоро, така че не ще (да) е отишъл далече. = Вероятно не е отишъл далече. Тръгна скоро, така че няма да е отишъл далече. има същия смисъл.
Времето в тези изречения не е бъдеще. Предположението се отнася за настоящето. Добавките (не) ще и няма да показват само, че пълна сигурност може да се постигне единствено с допълнителна проверка в някакъв бъдещ момент:
Ще (да) е разбрал истината. = Ако проверим, ще се окаже, че е разбрал истината.
Бъдеще време в миналото е глаголно време, изразяващо действие, което е било предстоящо спрямо определен момент в миналото. Няма значение дали действието се е осъществило преди момента на говорене, дали все още предстои да се осъществи, или се е осуетило (останало е неосъществено). Бъдеще време в миналото се образува посредством спомагателния глагол ща, спрегнат в минало несвършено време, и формата за съответното лице и число на спрегаемия глагол в сегашно време, свързани със съюза да. Например глаголът мисля в бъдеще време в миналото се спряга по следния начин:
ед.ч. мн.ч. 1 л. щях да мисля щяхме да мислим 2 л. щеше да мислиш щяхте да мислите 3 л. щеше да мисли щяха да мислят
Подобно на останалите бъдещи времена в българския език, бъдеще време в миналото има два начина за образуване на отрицателни форми:
С частицата не, добавена пред положителната форма. Примери: не щях да мисля, не щяха да разберат
С глаголната форма нямаше (3 л. ед.ч. мин.несв.вр. на глагола нямам), последвана от съюза да и спрегаемия глагол в сег.вр. Примери: нямаше да мисля, нямаше да разберат
Вторият начин се използва много по-често от първия. Отрицателните форми с не са двусмислени. Например изразът не щяха да разберат може да означава както нямаше да разберат, така и не искаха да разберат.
Бъдеще време в миналото се използва, за да обозначи действие, което е предстояло да се случи спрямо определен минал момент. Например в изречението Върнах се у дома, защото щях да гледам мача. гледането на мача е било предстоящо спрямо завръщането у дома, което от своя страна е минало спрямо момента на говорене. Често действието, изразено с бъдеще време в миналото, е останало неосъществено. Например в изречението Щях да кажа голяма глупост. се подразбира, че говорещият е имал намерение да каже голяма глупост, но не я е казал. Тази неосъщественост не е заложена изначално в значението на глаголното време. В повествувание, чието основно време е минало свършено, може да се употреби бъдеще време в миналото, за да се предадат предстоящи събития (изпреварващ поглед). Пример (началото на разказа „Шибил“ от Йордан Йовков): Шибил, страшният хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде. Утре тая вест щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва! Бъдеще време в миналото се употребява и в други случаи:
За изразяване на учтивост. Пример: Щях да те помоля за една услуга
Така наречената употреба за досещане, като подобна употреба има и минало несвършено време. Примери: Гошо кога щеше да заминава? Пешо нямаше ли да си тръгва вече?