Минало е българска дума, чието значение почти напълно съвпада с това на съществителното име история. С тези две думи се обозначава всичко, което се е случило преди настоящия момент. Историята на една нация например може да бъде описана като нейното минало. Личните преживявания и събития от живота на човек също са част от неговото минало. Миналото е период от време или поредица от събития, които вече са се случили. Обикновено се разглежда като противоположно на бъдещето. Миналото е централна идея и обект на изучаване от археологията, астрономията, геологията, палеонтологията, историята, космологията, философията и физиката. Понятието за минало и за време по принцип понякога поставя много сложни въпроси. Благодарение на хронологията на историческите записи и това, че хората са надарени с памет, е възможно сформирането на понятията ни за минало, настояще и бъдеще. В класическата физика миналото е просто половината от оста на времето, а в специалната теория на относителността миналото се счита за абсолютно и представлява частта от светлинния конус, известна като конус на миналото.
„ Тези, които забравят миналото, са обречени да го повторят “ Джордж Сантаяна
Минало свършено време (лат. аорист) е глаголно време, изразяващо действие, което се е извършвало в миналото и е било прекратено в минал ориентационен момент. Минало свършено време в българския език притежават както глаголите от свършен вид, така и тези от несвършен вид. Миналото свършено време на несвършените глаголи означава само, че съответното действие е било прекратено в миналото, но не показва дали действието е било доведено докрай. Примери:
свършен вид - вчера прочетох една интересна книга
несвършен вид - вчера цял ден четох една интересна книга, но така и не я прочетох. Също и вчера цял ден четох една интересна книга и най-накрая я прочетох
Форми за минало свършено време имат практически всички български глаголи с много малко изключения. Глаголът съм/бъда поначало има форми за минало свършено време, но те почти не се употребяват: аз бидох, ти биде, той/тя/то биде, ние бидохме, вие бидохте, те бидоха. Те служат за разграничаването на минало свършено от минало предварително време в страдателен залог: Минало свършено време: Когато отидох у Петър, Мария биде наградена. Минало предварително време: Когато отидох у Петър, Мария беше наградена. Формата биде наградена означава, че награждаването е станало, след като говорещият е отишъл у Петър. Обратно, формата беше наградена показва, че награждаването на Мария е станало предварително, тоест преди говорещият да отиде у Петър, така че при отиването си у Петър говорещият е заварил Мария вече наградена. В съвременния български книжовен език изрази като бидох поканен звучат архаично и практически не се използват. Вместо това се казва бях поканен, въпреки че при липса на контекст и лексикален маркер за време може да възникне двусмислие (объркване между минало свършено и минало предварително време).
Някои глаголи по семантични причини почти не се използват в минало свършено време. Например глаголът зная има форми за минало свършено време: аз знаях, ти зная, той/тя/то зная, ние знаяхме, вие знаяхте, те знаяха. Само че тези форми, както и миналото свършено деятелно причастие знаял почти не се употребяват.
Минало несвършено време (лат. имперфект) е глаголно време, което изразява действие, случващо се в определен минал момент. Действието е започнало преди този минал момент и е продължило след него. Няма значение дали действието е продължило до момента на говорене, или е свършило преди това: минало несвършено време въобще не показва отношение на действието към сегашния момент (момента на говорене). Минало несвършено време имат както глаголите от несвършен вид, така и тези от свършен вид.
Минало неопределено време е глаголно време в българския език, изразяващо действие, което се е случило в някакъв минал момент, като резултатът от това действие е налице в момента на говорене. Самото действие остава на заден план, от значение е резултатът, състоянието, породило се като следствие от това действие. Затова миналото неопределено време неофициално се нарича понякога сегашно резултативно. Минало неопределено време се образува чрез спомагателния глагол съм, спрегнат в сегашно време, и миналото свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол. Например глаголът мисля в минало неопределено време се спряга по следния начин: ед.ч. мн.ч. 1 л. м.р. мислил съм мислили сме ж.р. мислила съм ср.р. мислило съм 2 л. м.р. мислил си мислили сте ж.р. мислила си ср.р. мислило си 3 л. м.р. мислил е мислили са ж.р. мислила е ср.р. мислило е
Формите на спомагателния глагол съм в сегашно време са клитики и нямат собствено ударение; те стоят след причастието, когато глаголът е в началото на изречението или след пауза, и предхождат причастието в останалите случаи. Основното значение на минало неопределено време е да обозначи действие, което е приключило в някакъв минал момент и чийто резултат е налице към момента на говорене. Минало неопределено време се числи към резултативните времена в българския език, в която група влизат още минало предварително, бъдеще предварително и бъдеще предварително време в миналото.
Често срещана грешка е използването на минало несвършено деятелно причастие за образуване на минало неопределено време. Това причастие служи само за образуване на преизказни и предположителни глаголни форми. Пример:
Правилно: Мислил съм по този въпрос, затова имам мнение
Грешно: Мислел съм по този въпрос, затова имам мнение.
Формата мислел съм може да е: преизказна за сегашно или минало несвършено време: Според него съм мислел твърде много по въпроса. – предположителна за минало несвършено време: Може би съм мислел за нещо важно, затова не съм те чул.
Някои глаголи по семантични причини практически не се употребяват в минало свършено време. Такъв е например глаголът зная: формите знаях, знаяхме и т.н., както и причастието знаял не се използват отдавна. В такъв случай се използва миналото несвършено деятелно причастие. Например казва се не съм знаел. Формата не съм знаял е остаряла. Минало неопределено време е глаголно време в българския език, изразяващо действие, което се е случило в някакъв минал момент, като резултатът от това действие е налице в момента на говорене. Самото действие остава на заден план, от значение е резултатът, състоянието, породило се като следствие от това действие. Затова миналото неопределено време неофициално се нарича понякога сегашно резултативно.
Минало неопределено време се образува чрез спомагателния глагол съм, спрегнат в сегашно време, и миналото свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол. Например глаголът мисля в минало неопределено време се спряга по следния начин: ед.ч. мн.ч. 1 л. м.р. мислил съм мислили сме ж.р. мислила съм ср.р. мислило съм 2 л. м.р. мислил си мислили сте ж.р. мислила си ср.р. мислило си 3 л. м.р. мислил е мислили са ж.р. мислила е ср.р. мислило е Формите на спомагателния глагол съм в сегашно време са клитики и нямат собствено ударение; те стоят след причастието, когато глаголът е в началото на изречението или след пауза, и предхождат причастието в останалите случаи.
Основното значение на минало неопределено време е да обозначи действие, което е приключило в някакъв минал момент и чийто резултат е налице към момента на говорене. Минало неопределено време се числи към резултативните времена в българския език, в която група влизат още минало предварително, бъдеще предварително и бъдеще предварително време в миналото.[1] Често срещани грешки Често срещана грешка е използването на минало несвършено деятелно причастие за образуване на минало неопределено време. Това причастие служи само за образуване на преизказни и предположителни глаголни форми. Пример: Правилно: Мислил съм по този въпрос, затова имам мнение. Грешно: Мислел съм по този въпрос, затова имам мнение. Формата мислел съм може да е: преизказна за сегашно или минало несвършено време: Според него съм мислел твърде много по въпроса. – предположителна за минало несвършено време: Може би съм мислел за нещо важно, затова не съм те чул. Някои глаголи по семантични причини практически не се употребяват в минало свършено време. Такъв е например глаголът зная: формите знаях, знаяхме и т.н., както и причастието знаял не се използват отдавна. В такъв случай се използва миналото несвършено деятелно причастие. Например казва се не съм знаел. Формата не съм знаял е остаряла. Минало предварително време е глаголно време, което означава резултат от някакво действие, наличен в определен минал момент. Основното в значението на това време е именно резултатността, поради което то неофициално се нарича още „минало резултативно“. За да може резултатът да е наличен в миналия момент, действието трябва да е било извършено преди въпросния минал момент, което обяснява частта „предварително“ в официалното название. Пример: Вчера, когато ти се обадих, бях научила новината. Това изречение означава, че научаването на новината се е случило преди вчерашното обаждане.
Съществува и минало незапомнено време - бил съм се бил напил и съм се бил бил. Този изказ, разбира се, е плод на студентски анекдот, но донякъде в него има логика и мисъл!
В българския език миналото предварително време се образува от миналото несвършено време на спомагателния глагол съм и миналото свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол. Пример: спрежение на глагола кажа в минало предварително време. ед.ч. мн.ч. 1 л. м.р. бях казал бяхме казали ж.р. бях казала ср.р. бях казало 2 л. м.р. беше казал бе казал бяхте казали ж.р. беше казала бе казала ср.р. беше казало бе казало 3 л. м.р. беше казал бе казал бяха казали ж.р. беше казала бе казала ср.р. беше казало бе казало
Формите с беше се предпочитат пред тези с бе. Последните имат подчертано книжовен характер. Основната употреба на минало предварително време в българския език е да изрази резултат от действие, наличен в минал момент: Когато снощи се прибрах, сестра ми беше заспала. В този пример заспиването предхожда момента на прибирането. Миналото предварително време в българския език има една модална употреба „за досещане“, „за припомняне“: Ти кой филм ми беше препоръчал? (когато запитващият е знаел, но е забравил; или когато иска допълнителни сведения като продължение на предишен разговор).
Често срещани грешки Миналото предварително време в българския език се образува винаги с помощта на минало свършено деятелно причастие: бях ходил, бях мислил, бях чел. Груба граматическа грешка е използването на минало несвършено деятелно причастие: бях ходел, бях мислел, бях четял. Такива глаголни форми изобщо не съществуват в българския език.
В старогръцкия език глаголите са имали специални форми за минало предварително време (наричано ὑπερσυντέλικος, т.е. „повече от завършено“), докато в съвременния гръцки език това време се образува със спомагателен глагол. В латинския език миналото предварително време (plus quam perfectum) се формира без спомагателен глагол в деятелен залог, а в страдателен залог се образува със спомагателен глагол и минало страдателно причастие. В английския език това време се нарича past perfect и се формира с комбинация от спомагателния глагол to have в минало време и миналото причастие (past participle) на главния глагол, например I had jumped. („Бях скочил.“) и I had written. („Бях писал.“ или „Бях написал.“). В немския език миналото предварително време се нарича Plusquamperfekt и се образува с помощта на формите за Präteritum на спомагателните глаголи sein или haben и миналото причастие (Partizip II) на основния глагол. Примери: Er war gesprungen. („Той беше скочил.“) и Er hatte geschrieben. („Той беше писал.“ или „Той беше написал.“).