Бърн аут (burnout) е термин, използван за описване на състояние на физическо и емоционално изтощение, което обикновено се случва в резултат на продължителен стрес и претоварване, особено в работната среда. Този термин се използва, за да опише състояние, при което човек изгаря или "изгасва" както физически, така и емоционално. В българския език понякога се използва и терминът професионално прегаряне или просто прегаряне - в този смисъл човек, който страда от бърнуат, се нарича прегорял. В някои литературни източници вместо с една дума понятието се изписва с две - бърн аут, а понякога те са свързани с тире - пише се бърн-аут.
Терминът бърнаут е въведен през 70-те години на ХХ век от американския психолог Хърбърт Фройденбергер. С него той означава последствията от силен и продължителен стрес у силно емпатичните хора, ангажирани в професии, помагащи на другите, например здравните и социалните работници. В наши дни терминът не се използва само за тези рискови професии, а дори може би по-често се свързва с работещите в офис. Бърнаут може да изпита всеки – от хора, стремящи се към кариера, през хора перфекционисти с високи изисквания към себе си, до преуморени служители и домакини. Някои психолози считат че бърнаут може да се дължи и на неяснота в работния процес и в отговорностите, както и на голяма динамика и чести промени. Какво точно е бърнаут, какви симтоми включва и по какво се различава от обикновено изтощение или депресия - това е дискусия, която продължава в специализираните научни издания и до днес. Това е и причината откриването на това състояние да е затруднено и да не се знае каква е честотата му.
Данните показват че хората в по-млада възраст и жените страдат по-често от бърнаут. Състоянието на бърнаут често остава неразбрано и стигматизирано. То води и до физически проблеми и до по-чести заболявания, което струва скъпо, както на служителите (заради нарушено здраве и отсъствие от работа), така и на работодателите - поради намалената производителност като резултат от отсъствията на служителите. Според статистика на Евростат 55 % от болничните дни през 2018 година в Европа са в резултат на стрес, във Великобритания делът им е бил 57 %. Счита се, че този процент е дори по-висок заради стигмата, която заобикаля всякакви проблеми свързани с психика, стрес и усещане за бърнаут - поради което и се издават значителен брой фалшиви болнични с други диагнози като остра вирусна инфекция, възпаления и т.н. Бърнаутът не е медицинска диагноза, но през 2019 година беше признат от СЗО за професионален феномен (каквото и да означава подобен неопределен термин) и беше включен като такъв в Международната класификация на болестите (МКБ-11). В тази класификация бърнаутът е описан в главата “Фактори, влияещи върху здравния статус или контакт със здравни услуги“, която включва причини, поради които хората търсят здравни услуги, но които не се класифицират като заболявания или здравословни състояния.
Характерният за бърн аут симптоматичен комплекс включва някои специфични симптоми, които са:
Изтощение - хората, които страдат от бърн аут, често се чувстват изключително уморени. При тях липсва енергия дори за извършване на елементарните им ежедневни дейности. Дори добре почивали, те се чувстват претоварени. Явява се хронична умора, която не изчезва след наспиване. Събуждането сутрин е съпроводено с изтощение и дори самата мисъл за отиване на работа е съпроводена с гняв или тъга. Същото твърдение е валидно и за срещите с хора - принципно при различните депресивни състояния болният много често намразва хората; бърн-аутът все още не е депресия, но и при него дори и в началния стадий общуването с хора е затруднено
Цинизъм и отчуждение - прегорелите хора могат да изразяват цинично отношение към работата си, колегите си и задачите, които трябва да изпълняват. Те се чувстват отчуждени и отдалечени от работната среда. Изолацията и отчуждението: досегашната професионална и социална ангажираност се заместват от цинизъм, безразличие и емоционално обедняване, както и все по-засилващо се социално изолиране и отчуждение от останалите. Както вече стана въпрос, възможно е болният да се превърне в мизантроп - човек, който мрази хората
Намалена ефективност - продуктивността и качеството на работата намаляват. Хората имат трудности да се концентрират и да изпълняват задачите си ефективно
Усещането за провал: досегашното идентифициране с работата и професионалните задължения се измества от неудовлетворение, изпразване от смисъл, намалена работоспособност
Соматични симптоми - главоболие, гадене, повръщане, безапетите, стомашно - чревни проблеми и различни кожни симптоми. Вътрешното психично напрежение се превръща бързо в телесна симптоматика, когато не сме научени да разпознаваме душевната болка и пренебрегваме сигналите за емоционално претоварване; тогава в по-тежките случаи отношението към нас амите може да се првърне в себенаказание
Бърнаутът често се свързва с икономически сектори, които изискват интензивна емоционална или когнитивна работа - здравеопазването, образованието и различните социални дейности. Професионалното прегаряне може да има сериозни последици за физическото и психическото здраве на човека, както и за професионалната му кариера. Превенцията на бърн аут включва управление на стреса, почивка, подкрепа от колеги и ръководство, поставяне на граници и практикуване на грижа за самия себе си. В някои случаи може да бъде необходима помощ от професионален психолог или психотерапевт.
Съществуват и някои допълнителни конкретни симптоми, които може да се изпитат при бърнаут:
Липса на енергия и умора още преди започването на работния ден. Необходимо е да се положи значително усилие, за да започне работният процес
Безсъние, необяснимо главоболие, стомашен или чревен дискомфорт, а също и други физически симптоми
Емоционално дистанциране и враждебност към колегите
Раздразнителност и нетърпимост към клиенти (пациенти) и партньори
Намалени концентрация и продуктивност
Апатия, липса на креативност и удовлетворение от свършената работа
Злоупотреба с храна, алкохол или лекарства, за да се преодолеят отрицателните емоции, които са свързани с работния процес.
Някои от причините, които могат да предизвикат бърнуат, са:
Дълъг работен ден с голямо натоварване. Кратките срокове за изпълнение на различни задачи силно увеличават риска от развитие на бърн-аут
Много лични задължения и отсъствие на баланс между работата и личния живот. Разбира се, личните проблеми винаги се отразяват и на работния процес; натрупването им води до умора и раздразнение и на работното място. В много случаи хората разбират че постепенно достигат прага си на изтощение. Но определено не осъзнават защо това се случва само на тях, а не и на колегата от съседното бюро. Дълбокото свързване с работата и стремежът да подредиш всичко там всъщност е бягство от себе си и от личната вътрешна болка - а тя от своя страна идва от липса на топла връзка с родителите, децата или партньора. Отсъствието на спокойни, искрени и меки отношения с всички тези хора не ни позволява да се свързваме адекватно със себе си и с хората на работното ни място. Тогава започваме да търсим бягство в други връзки - зависимости, алкохол, хазарт, медикаменти, неподходящи връзки със странични партньори, и не на последно място - работа до изтощение. Именно тези специфични поведенчески и емоционални особености на всеки човек опрделят до колко тя или той е устойчив на бърнаут. Донякъде всеки един от нас се ражда с определени генетични заложби, каквито са типът висша нервна дейност и тепмепраментът. Но характерът се формира до голяма степен епигенетично под въздействие на средата
Невъзможност на работещия да влияе върху работния си график, степента на натоварване и задачите, които поема. Липсата на контрол върху работните процеси също повишава стреса
Липса или затруднения с обезпечаването на ресурси, необходими за работата, с която е натоварен човек - непрекъснатият недостиг на финансиране, материали за работа, проблеми със снабдяването... всичко това води до по-голям риск от бърн-аут
Неяснота за критериите за справяне и какво точно се очаква от работещия (счита се, че това е един от главните фактори)
Работна среда с емоционално или психическо насилие, упражнявано от колеги или началници
Монотонни или прекалено разнообразни задачи – такава работа изисква много енергия, за да остане работещият концентриран. Да, дори и прекаленото разнообразие може да доведе до бърнаут, заради постоянния стрес. Кростаскингът и мултитаскингът, описани по-долу, са първата стъпка към бърнаута
Последствията на бърнаута могат да бъдат както невро-психически страдания, така и физически заболявания като високо кръвно налягане, диабет, сърдечни заболявания, намален имунитет и чести инфекции. Има различни въпросници за самооценка, чрез които хората да се ориентират дали състоянието им е свързано с бърнаут. Проблемът се състои в това че няма общоприето определение за бърнаут и не е ясно дали въпросниците действително могат да диагностицират бърнаута и да го разграничат от други заболявания с подобни симптоми, каквито са депресията, тревожното разстройство, хроничната умора. Някои физически заболявания, както и някои лекарства също могат да предизвикат симптоми, подобни на бърнаута. Затова е важно преди да се приеме, че се касае за бърнаут, да се изключат от лекар други възможни причини за състоянието. Най-често бърнаутът се бърка с депресия. Най-общо признаците, по които се различават депресията и бърнаута са следните: при бърнаут повечето проблеми са свързани с работата, докато при депресията негативните мисли и чувства не са свързани само с работата, но и с всички сфери на живота. Симптоми като ниско самочувствие, безнадеждност и мисли за самоубийство са характерни за депресията, но не и за бърнаута. Като цяло хората с бърнаут не винаги страдат от депресия, но бърнаутът сам по себе си увеличава риска от развитие на депресия.
Бърнаутът се е увеличил в периода на пандемията от Ковид-19. Смята се че основни причини за това увеличение са несигурността, непредсказуемостта, неяснотата и изолацията съпътстващи съвършено новата ситуация на пандемия. Те водят до увеличен стрес както в личния живот, така и в работния процес на хората. Често били засегнати личности с високи алтруистични идеали и изисквания, а също и силно изразено чувство за отговорност. От 90-те години насам понятието емоциално прегаряне се свързва и с други професии като мениджъри, политици, спортисти, хора, които непрекъснато са фокусирани в постигането на целта. Непрекъснато повишаващите се професионални изисквания на съвременното общество с неговите интензивни комуникации и модерни технологии водят до силно намалено физическо натоварване, но за сметка на това повишено психосоциално напрежение на работещия човек.
Външни фактори за бърнаут (най-често свързани с работното място) са междуличностните екстремни ситуации в професионалното ежедневие, високата позиция на работното място и вземането на отговорни решения прекарване на прекалено много време на работното място в комбинация с влагане на твърде много умствена енергия екстремно високи изисквания за постигане на определени цели двойно натоварване по семейни и служебни причини. Вътрешните личностни предпоставки за бърнаут са високата мотивация, силната ангажираност, целенасоченост, перфекционизъм, необходимостта от хармония и преследването на различни идеали, често напълно непостижими.
Някои хора са по-податливи към прегаряне. Те са по-чувствителни, ригидни (негъвкави) и буквални. Част от тях са перфекционисти - имат склонност да наблюдават всеки детайл и да проследяват всеки процес. Те имат по-високи изисквания както към себе си, така и към околните. Зад тези изисквания обаче много често се крие дълбок срам и вина, насочени вътрешно към самия човек. Също така свръхвисоките отговорности са проблем, когато не можем да ги делегираме и искаме да контролираме всичко. Зад тази маска обаче се крие чувство на вина и страх от провал.
Хора с липса на граници между работата и личния живот, които не умеят да се разтоварват, също стигат до умора и изтощение. Така маскират ниското си самочувствие със свръхзаетост, демонстрирайки значимост и незаменимост. Пренебрегват себе си и близките си заради измамното усещане на величие в очите на другите.
Усещането за самота е сред най-честите причини за деменция, заедно с обездвижването. Не е установена пряка връзка между честотата на бърн-аута в по-ранна и деменцията в по-късна възраст, но предразполагащите фактори са идентични. Самотата е чувство на изолация и отчуждение, докато самотността може да бъде по-положително преживяване. Последната може да бъде време за саморефлексия, личностно развитие и наслаждаване на собственото ни присъствие, без това да носи усещане за изолация и каквито и да било други негативни чувства.
Фазите на бърнаута са шест и са описани в долните шест точки. Често страдащите от бърн-аут споделят че се чувстват като хамстер в колело - усещат че правят едно и също, което е полезно за другите и доходоносно за самите тях, но не усещат то да има смисъл и стойност. Прегарянето не настъпва изведнъж, а се развива постепенно в следната последователност:
Фаза 0 – радост. Началото е свързано с много енергия, големи надежди и много активност. Точно преди началото в главата на човек изникват картини, които описват идеалното желано състояние. Това води със себе си и позитивни усещания, радост от новото
Фаза 1 – пролет В първите дни и седмици светът си е съвсем нормален, но човек подценява факта, че разходът на енергия е прекалено висок. Да се приспособяваш към нови ситуации отнема много енергия. Известно време компенсираш, но обикновено до няколко седмици се стига до първото дъно
Фаза 2 – проверка на реалността След първото дъно човек вече не може да се върне на първоначалните високи нива от най-първата фаза. Реалността се затвърждава и в зрителното поле поле започват да доминират онези неща, които не пасват на първоначалната идеална картина. Тук именно започва конфликтът между личните нужди и привнесените отвън изисквания. Основен елемент в развитието на бърнаут процеса е наличието на стрес. „Стрес е субективното усещане, че собствените ресурси не са достатъчни за овладяването на определена ситуация.“ Стресът се развива бавно, същото се отнася и за процеса на неговото осъзнаване
Фаза 3 – отричане Ако тук стресът не бъде овладян, настъпва преминаване отвъд собствените граници. Енергийните резерви се изчерпват, а човек игнорира собствените си нужди. Налични са симптоми като главоболие и болки в гърба, настъпва безсъние. В такива ситуации често се прибягва до медикаментозно лечение на симптомите, а причината за тях се пренебрегва. А точно това са сигналите и виковете за помощ на тялото. Настъпва социална изолация. Компенсаторните средства в такава ситуация са злоупотреба с алкохол, прекомерно хранене, наркотици, още повече работа и т.н.
Фаза 4 – отстъпление Собственото мислене попада в капана на негативизма. При все още налични социални контакти, рискът за постепенната им загуба се увеличава. Засилва се отчуждението, човек се свива в собствената си черупка с убеждението, че никой не е в състояние да промени хода на събитията. Изсмукал всичките си енергийни и психически резерви, човекът е неспособен да функционира, възможни са суицидни мисли
Фаза 5 – срив Макар че не настъпва при всички еднакво бързо, сривът се изразява в крайна сметка по един и същи начин: вчера и днес са разделени от пропаст. Налице е един увреден, изтощен и изпразнен от смислово съдържание човек, който е толкова далеч от себе си, че няма представа кой е, нито какво трябва да направи. Кризата на идентичността е достигнала своята връхна точка и човекът се нуждае от външна професионална помощ. Трябва да се разпознаят навреме предупредителните сигнали.
Това класическо протичане на бърнаут може да отнеме месеци или дори години преди да бъде разпознато, но развитието на симптомите и нуждата от медицинска намеса винаги са налице. Всяко ново състояние, което започва с високи очаквания и висока мотивация носи потенциала за подобно развитие: професионалисти, мениджъри на екипи от хора, лидери, но също и млади майки, пенсионери, млади хора без партньор в нов град и т.н. Много често бърн-аут преживяват емоционално неустойчивите хора, а според широко разпространено мнение - слабохарактерните хора. Това обаче е валидно далеч не във всички ситуации - понякога именно силните хора с висока мотивация са по-податливи на бърнаут. Ангажираността към работния процес е силно предразполагащ фактор към прегряване; образно казано, непукистите не развиват бърнаут. За съжаление тази група хора не винаги възприема и достатъчно сериозно работния процес; в идеалния случай всеки един от нас следва да си направи добре сметка за кое да се притеснява и за кое не, но това изисква доста дълъг опит в работата.
Описан е и така нареченият екипен бърнаут. Той се характеризира с групово поведение на тревожност и апатичност. Проявите му са като тези на индивидуалния бърнаут, но е засегнат целият екип на компанията с известни вариации при различните му членове в зависимост от техните ментални особености. Наблюдава се емоционално изтощение на целия екип и повишено усещане за безнадеждност. Намалява екипният дух, тъй като е загубена първоначалната цел и мисия. Свързването през чувствата в корпоративния контекст подобрява екипната връзка и допринася за по-доброто благополучие на служителите. Преживяването на емоционална свързаност повишава най-важния компонент, отговорен за развитието и напредъка на компанията - доверието, което дава възможност на лидера да управлява и най-трудните промени. Предотвратяването на екипния бърнаут изисква внимателно управление на стреса в компанията и познаване на факторите, които могат да доведат до прегарянето на екипите.
Разбира се, в процеса на работата и в преследването ни на успеха никога не бива да се стига до крайности. Според една известна сентенция пътят към ада е постлан с добри намерения, а според един от любимите филмови персонажи на нашия екип (учителят Йода) само последователите на Тъмната страна изпадат в крайности. Много често информационното претоварване води до затруднено вземане на решения - в даден момент информацията става твърде много, за да бъде осмислена ясно. Този психологически феномен е описан за първи път през 70-те години на ХХ век от американския футуролог Алвин Тофлър - много преди появата на Интернет и бума на социалните мрежи. Информационното претоварване още по това време е наречено информационен бърнаут и представлява ново разклонение в концепцията за прегарянето. Четвъртата индустриална революция създава една изцяло нова свръхинформационна ера на многоканална комуникация и свръхинформираност, чиято връхна точка ще бъде изкуственият интелект. Единствено от нас зависи дали той ще намали информационното прегряване или ще го усили с информационни потоци, които нашите мозъци няма да бъдат в състояние да обработят.
Колко е оперативната памет на човешкия мозък? Хората на възраст от 20 до 30 години (поколението Z) прекарват средно по 4 часа и 34 минути на денонощие пред екран. Ако се предположи че това е основно в мрежата Тик Ток (което най-вероятно е така), това се равнява на 1.6 гигабайта информация. За работоспобността на мозъка много често се съди по консумираното съдържание, а не по способността за съхранение на данни. През 2019 година е изчислено че потенциалът на човешкия мозък да обработва информация е около 5.2 х 10 на шестнадесета степен бита в секунда, което прави едва около 60 МВ памет на денонощие. Тази оценка е направена въз основа на общата скорост на метаболизма на мозъка и консумацията на енергия, свързана с невронната активност. Начинът на работа на човешката и компютърната памет обаче е коренно различен. Когато възприемаме нова информация, мозъкът има способността да я забравя в експоненциална зависимост. Според психолозите именно способността да забравяме е причина да съхраним своя здрав разум. Според кривата, описана от Херман Ебингхаус, основната информация се забравя още в първите няколко дни, след което забравянето намалява. През първия час забравяме най-голямото количество информация. На деветия час около 60 % от наученото е забравено, а след едно денонощие - около 70 %. Макар информационното прегряване да не оказва директно въздействие върху склонността да се забравя новонаучена информация, то все пак влияе върху способността на паметта да съхранява новопостъпващата информация, тъй като рязко намалява времето и вниманието, посветени на запознаването с дадена тема или идея. Това може да доведе до по-трудно запомняне и възприемане, както и до по-бързо забравяне. Според популярен студентски анекдот, който много учи, много знае; който много знае, много забравя, така че защо изобщо да учим? Въпросът е риторичен и в същото време доста смислен.
Докато разглеждаме времето, прекарано пред екрана, като среда за предаване на нашите послания към хората, ние всъщност пропускаме същността. Тя се състои в информационното прегряване на същите тези хора. Много работодатели очакват служителите им да имат една гъвкавост - да могат да участват в срещи на живо и в същото време да водят кореспонденция. Излишъкът от информация създава недостиг от внимание. Когато когнитивният ни капацитет става претоварен с твърде много информация, става все по-трудно да се фокусираме, да формираме нови спомени и да поддържаме информацията жива в мозъка си. В най-добрия случай информационното прегряване ще води до случаи на професионално прегряване на служителите. В най-лошия случай намаленото внимание и разфокусирането на служителите могат да доведат до грешки по невнимание от най-висок порядък - като особено опасни са например хирургичните грешки. Всичко това се отразява върху ресурсите или репутацията на организациите. В близко и далечно бъдеще организационната психология трябва да се опита да помогне на хората в обработката на толкова много информация, тъй като мозъчният ни капацитет не може да догонва технологичното развитие на обществото.
Процесът на обработка и възприемане на информация може да се подобри с полагането на усилия в някои дейности. Така например в процеса на работата човек се научава да чете по-бързо и с разбиране. Все по-ключови стават уменията за анализ на информацията, нейното разбиране и интерпретиране, както и способността новоприетата информация да се използва за вземането на информирани избори и смислени решения. Две са популярните техники за бързото усвояване на смислена информация - скимиране и скениране. При скимирането целта е да се извлече есенцията на информацията, а при скенирането се цели да се откроят конкретни данни и факти в текста. И двата метода подлежат на трениране и усвояване и макар да имат различни цели, те могат да намерят приложение в научните изследвания и корпоративната среда. Скимирането е било известно в миналото като Лениновата система за четене - според много автори тя е позволявала да се прочетат дори до 100 печатни страници за един час. Чете се по диагонал и според смисъла на отделните думи четящият се опитва да си изгради представа за целия текст. Резултатите от опитите на Ленин да изгради една нова обществена система са печално известни - още в ранните години от развитието на СССР идеите на Владимир Илич се оказват пълен провал и може би причината за това се крие именно в начина му на възприемане на информация и последвалото професионално прегряване? При всички случаи скенирането и скимирането на печатни текстове трябва да се извършват с повишено внимание.
Ученето е другата насока, в която човек е необходимо да положи усилия за професионалното си развитие. Отделно от концепцията за учене през целия живот е важно да се научим да обработваме ефективно новата информация и да запаметяваме само нужните ни твърдения и факти. С напредването на възрастта ние можем да се научим да разработваме ефективни стратегии за учене, за да компенсираме някои когнитивни промени. Всяка една организация следва да си изработи и бизнес протокол - професионален код, който я прави уникална и включва всичко - от честотата и продължителността на срещите през деня или по даден проект, броя въвлечени служители в дадена дейност до структурирането и дължината на е-мейлите. Необходимо е да се определи кое е тема за електронна поща, кое - за обаждане и кое - за среща. Задачите трябва да се приоритизират - кое е agile и кое - ad hoc с грешен етикет. Корпоративните комуникационни канали трябва да се използват възможно най-ефективно.
В съвременната глобална информационна мрежа съдържанието нараства непрекъснато по обем. Нараства и относителният дял на потребителите, които разглеждат съдържанието през мобилни устройства - така нареченото скролване, което намалява времето за улавяне на вниманието на потребителя, а формите на съдържанието се свиват. Силно нараства визуалното съдържание - снимки и видеоклипове, тъй като за разлика от текста те се възприемат много по-лесно от потребителя. С времето посетителите на Интернет стават все по-мързеливи - не обичат да се зачитат в текст, а се заглеждат в снимки и видеоклипове. Те обаче поднасят много повече информация за единица време, което отново води до опасност от информационно претоварване. Непрекъснато се променя функционалността на он-лайн медиите; всяка добавена нова функция обаче се бори за вниманието на потребителите, като интересът им към иновациите става все по-кратък. Описан е и така нареченият синдром FOMO (fear of missing out) - упорито скролване с цел да не се изпусне нещо, което представлява поредното доказателство за това че социалните мрежи са чисто и просто един клюкарник. Мултитаскингът и многоекранната презентация също разсейват потребителя - според много психолози мултитаскингът е първата стъпка към професионалното прегаряне, особено за мъжкия пол. Жените са много по-склонни да извършват по няколко дейности едновременно (мултитаскинг) и да се прехвърлят от една дейност на друга - кростаксинг. Широко известна е домакинята, която гледа децата си, готви маджа, почиства прах и в същото време говори с часове по телефона - за мъжкия пол това би било равносилно на един ден престой в ада. Все по-често потребителите оценяват стойността на едно съдържание само по резюме, заглавие или дори по иконката на изображението. Сложността на комуникационната задача се увеличава, защото новосъздадените комуникационни канали не изместват старите, а броят им нараства. Рано или късно се стига до компромис в комуникациите - количеството е за сметка на качеството. Към днешна дата едиснтвено изкуственият интелект има потенциал да осъществи революция в комуникациите, като реши дисбаланса между количеството и качеството на генерираното съдържание и сближи по инвестирани време и ресурси създаването и използването на съдържание. В следващите пет години се очаква изкуственият интелект да се изпозлва при:
Текстови постове за социални медии - пише се кратко и просто съдържание, което се консумира мигновено
Деривати на прессъобщения - съдържание с новинарска стойност, което се създава от изкуствен интелект, но се редактира допълнително от човек
Официални адреси и шаблонни съобщения - дори и речи и лични съобщения от мениджъри
Копита и хедлайни за социални медии
Ключови визии - изображения по зададени критерии
Инфографики - визуално активни графики, които в миналото бяха създавани с програмата Power Point, част от пакета Office на компанията Microsoft
Видеоистории - едно малко по-високо ниво на развитие на изкуствения интелект
Анимирани видеа - анимации с рекламна насоченост или с цел обучение
При изпозлването на изкуствения интелект трябва адекватно да се оценявят и управляват рисковете, свръзани с авторски права, уникалност на съдържанието, достоверност на информацията, оптимизацията за търсещите машини. Това ще доведе до необходимост човекът да се превърне единствено във валидатор на качеството и оргиналността на съдържанието - но всъщност до голяма степен човекът изпълнява същата роля и сега. Така изкуственият интелект може да се превърне в дългоочакваният усилвател на комуникационните канали, като в същото време подобри тяхната ефективност. Но той също би могъл и да охлади информационното прегряване на изпращачите и получателите на комуникационни послания.
За финал може да се отбележи че през 1970 година Алвин Тофлър говори за информационно прегряване. Причината за това е че само няколко години преди това е изобретен... факсът. Именно по факс са изпращани съобщения за различни събития по време на войната във Виетнам с дата и час за публикуване в пресата. Това е довело до стресови ситуации за не един и двама журналисти. По същия начин конструкторът на локомотиви Джордж Стивънсън е обвиняван затова че конструира парни локомотиви, способни да развият скорост от 50 - 55 километра в час. Смятало се е че човешкият организъм не може да понася скорости над 30 километра в час; отделно (между другото съвсем основателно) е бил поставян върпосът за безопасността и избягването на катастрофи. При днешните скорости при всеки един вид транспорт страховете на хората от началото на XIX век изглеждат неоснователни.
Претоварването ни кара да се чувстваме безсилни, а тялото логично отговаря на тревогите на ума със симптоми като главоболие, високо кръвно налягане и болки във врата, кръста и гърдите. Нарушеният или непробуден сън, проблемите със събуждането или заспиването са други често срещани проблеми, пряко свързани със стреса, които могат да нарушат естествения ни баланс. Нерядко се редуват периоди на безсъние и сънливост - страдащият от професионално прегаряне може да спи понякога и над 12 часа на денонощие. След като се изключат други причини и се прецени, че действително става дума за бърнаут, е важно да се потърси помощ от приятел, колега, семейството или психолог. Доста компании и държавни институции в България са започнали програми за първична психологическа помощ, в които служителите им се обучават да говорят с колеги, които имат съмнение за бърнаут или друг проблем свързан с психиката. При бърнаут е необходимо спешно да се осигури период на почивка и сън, а след това обективно да се оцени ежедневието и работния процес и да се направят промени в интензитета, продължителността и типа на работната дейност. Увеличаването на физическото натоварване, вниманието върху пълноценното хранене и релаксиращите техники също са полезни в част от случаите. Когато се подозира, че личностни качества (перфекционизъм, високи самоизисквания) са в основата на бърнаута, сесиите с психолог биха могли да имат значителен принос за облекчаването на ситуацията.Доста често преуморените хора търсят спасение в алкохола, цигарите, кофеина, а някои дори и в наркотиците. Нощните клубове се пръскат по шевовете от хора, които искат да забравят изминалата седмица на всяка цена, но това е само временно решение и само удължава агонията. Да отидеш за една-две нощувки „на спа във Велинград“ или „на ски в Банско“ (по подразбиране това представлява ядене и пиене от сутрин до вечер) също не е пълноценна почивка, защото обикновено се превръща в състезание за това чий организъм ще издържи най-дълго на преяждането, алкохола и секса. Същото се отнася и за селския туризъм, който най-често се свежда до възпроизвеждане на представите ни за това как е живяла възрожденската буржоазия - отново ядене и пиене от сутрин до вечер, понякога правилно наричано битов алкохолизъм.
Как се лекува с бърнаутът? Самото осъзнаване за това че сме предразположени към него вече е реализация на 50 % от профилактиката и лечението на това състояние. Тези от нас, които решават да напуснат града по време на уикенда, за да се насладят на природата и чистия въздух са на правилния път. Физическото откъсване от рутината е ефективен метод за охлаждане на ума и самият факт, че сме готови да го направим, често означава, че сме изразходили всички други варианти; много често обаче означава и че усещаме че ситуацията предразполага към прегаряне и съзнателно или подсъзнателно вземаме адекватни мерки за профилактика и лечение. Очевидно човешкият организъм има заложени инстинкти за самосъхранение, които се задействат и ни предпазват от саморазрушително поведение. За пристрастените към урбанистичния начин на живот излизането сред природата през уикенда изобщо не представлява малка стъпка. Но във всичко трябва да има баланс. Истината е, че най-добрата почивка е планираната почивка. Смисленият отдих води до смислени резултати. Разходка в парк или залесена местност има чудесен лечебен ефект. Но не и преди да сме закусвали. Час йога? Защо не. Опитайте се да съчетаете това с няколко часа спа процедури. Обичате да плувате? Чудесно. Отидете на масаж преди това. Не можете да спрете да мислите за предстояща сделка? Пробвайте нещо ново, като няколко минути медитация, колкото и неподходящо за вас да ви се струва това. Какво като сте суров и безапелационен български мъжага? Мислите ли че шаолинските монаси и американските рокери не са такива? Между другото, монасите от манастира Шао Лин доста често страдат от прегаряне поради крайно интензивните физически и психически тренировки.
Здравословната екипна култура силно намалява риска от бърн-аут. Усещането че си подкрепен и мотивиран от екипа води до удовлетворение и готовност да се постигането на общите задачи на цялата организация. Необходимо е управителите на компанията да поставят определени граници - да не търсят служителите по телефона извън работно време (освен при крайна спешност) и дори да им блокират служебната електронна поща по време на уикендите и годишните отпуски. Осигуряването на достъп до психологическа подкрепа и консултиране на хората, които са в стрес и усещат напрежение и тревожност, е важно за устойчивостта и емоционалната стабилност на екипите.
И накрая - един хумористичен епизод, свързан с бърнаута. През 80-те години на ХХ век в една своя роля на съветски милиционер Арнолд Шварценегер изрече една култова реплика. Негов американски колега му показа аквариум с рибки и пусна релаксираща музика, за да демонстрира американските методи за борба с професионалния стрес. На въпроса как съветските милиционери противодействат на стресовите ситуации героят на Арнолд Шварценегер отговори с една дума - водка.
Същност на бърнаута
Симптоми на бърнаута
Причини за бърнаут
Фази на бърнаут
Информационен бърнаут
Лечение на бърнаут