Реалността е това, което съществува независимо от нашето въображение, вярвания или желания. Тя е обективният свят около нас, който може да бъде наблюдаван, измерван и опитван. Реалността може да включва материални обекти, физически закони, емоции, мисли и възприятия. Различните хора могат да имат различни интерпретации на реалността поради своите субективни филтри и перспективи. Терминът реалност обозначава всичко, което съществува, или съвкупността от действително съществуващите обекти. Това е обективно съществуващата действителност и светът като цяло. Явленията (физична реалност) в него които са конкретни, определени и определяеми, извън субективното възприятие. Във философията терминът включва в себе си битието - всичко, което съществува в действителност. Реалността също така представлява всичко, което е обективно и може да бъде възприето от сетивата, достъпно (разбираемо) за науката, философията и различните видове анализ. Във физиката това е цялостната Вселена, видима и невидима. Съществуването се отнася до факта на присъствие или наличие на нещо в реалността. Когато нещо съществува, то е реално и има обективно присъствие в околната среда. Съществуването може да бъде материално или абстрактно и може да се отнася до физически обекти, идеи, емоции, процеси и други аспекти на реалността. Философските въпроси за природата на реалността, съществуването или битието са в центъра на онтологията, един от основните клонове на метафизиката в западната философска традиция. Онтологични въпроси се разглеждат и в други философски направления, като философията на науката, философията на религията, философията на математиката и философската логика. Такива въпроси са дали само физичните обекти са реални, дали реалността е в основата си нематериална, дали хипотетичните ненаблюдаеми предмети, предвиждани от научните теории, съществуват, дали Бог съществува, дали числата и други абстрактни обекти съществуват и дали възможните светове съществуват.
Философията разглежда две различни страни на проблема за реалността – природата на самата реалност и отношението между разума (както и езика и културата) и реалността. Същевременно онтологията изучава битието и нейната централен обект на изследване се описва по различни начини – като битие, съществуване, „това, което е“ и реалност. Задачата на онтологията е да опише най-общите категории на реалността и как те си взаимодействат. Това е основата за позитивните философски дефиниции на реалността. Някои философи разграничават реалността от съществуването, а много съвременни аналитични философи избягват използването на термините „реален“ и „реалност“ в контекста на онтологията. За тези, които се отнасят към „реално е“ по същия начин, както към „съществува“, един от основните въпроси на аналитичната философия е дали съществуването (или реалността) е свойство на предметите. Широко прието от аналитичните философи е схващанаето че то не е свойство, но този възглед се оспорва от някои автори. От друга страна, особено при дискусиите за обективността, както в метафизиката, така и в епистемологията, философското разглеждане на реалността често се свързва с начините, по които реалността е или не е зависима (конструирана) от съзнателни фактори - възприятия, вярвания и други умствени състояния, както и от културни явления, като религия и идеология или цялостен светоглед. Възгледът че има реалност, независима от вярвания, усещания и други фактори на съзнанието, се нарича реализъм. По-конкретно някои философски теории говорят за реализъм относно даден въпрос, например реализъм относно универсалиите или реализъм относно външния свят. Като цяло, когато се приема, че за дадена категория предмети съществуването им или техните съществени свойства не зависят от възприятията, вярванията, езика или друг човешки фактор, може да се говори за реализъм относно тези предмети.
Може да се говори също и за антиреализъм относно дадени предмети. Антиреализмът е само един от термините за възгледи, противопоставящи се на реализма. Сред ранните такива термини е идеализмът, според който реалността е в съзнанието или е резултат от неговите идеи. Според субективния идеализъм, развит от ирландеца Джордж Бъркли, възприеманите предмети са всъщност идеи на съзнанието. От тази гледна точка може да се каже, че реалността е „конструкция на ума“, макар че според самия Бъркли тези идеи се създават и координират от Бог. През XX век възгледите, сходни с тези на Бъркли, се наричат феноменализъм. Те се отличават от идеализма на Бъркли главно с това, че според него съзнанията или душите не са просто идеи или съставени от идеи. Някои направления на феноменализма, като това на Бъртранд Ръсел, отиват по-далеч - те разглеждат самото съзнание като набор от възприятия, спомени и други подобни и смятат че не съществува съзнание или душа над тези умствени събития. Днес антиреализъм е широко понятие, обхващащо всички възгледи, според които съществуването на дадени предмети зависи от съзнанието или от културни фактори. Възгледът че външният свят е всъщност само обществено или културно явление, наричан социален конструкционизъм, е една от разновидностите на антиреализма. Културният релативизъм е възгледът, че обществените въпроси, като морала, не са абсолютни, а поне частично са културен продукт.
Природата на битието е основна тема на метафизиката от самото ѝ възникване. Така според Парменид реалността е единно и неизменно битие, докато за Хераклит всички неща се променят постоянно. През XX век Мартин Хайдегер смята че предходните философи са изгубили смисъла на въпроса за битието за сметка на въпросите за съществуващите неща и затова е необходимо връщане към подхода на Парменид. Някои философи съставят онтологични каталози - по своята същност това са опити за изброяване на фундаменталните съставки на реалността. Въпросът за това дали съществуването е предикат, се обсъжда от ранното Ново време, често във връзка с онтологичния аргумент за съществуването на Бог. Съществуването (това, че нещо е) е противопоставяне на същността, въпросът какво е нещо. Тъй като съществуване без същност изглежда празно, то се свързва с нищото от философи като Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Нихилизмът е крайно отрицателен възглед за битието, а теорията за абсолюта – крайно положителен. Въпросът за прекия и непрекия реализъм се появява във философията на възприятията и философията на съзнанието в резултат на споровете за природата на съзнателния опит – от епистемологичния въпрос дали светът, който виждаме около нас, е самият реален свят или само вътрешно възприето копие на този свят, създадено от неврологичните процеси в мозъка. Прекият или наивен реализъм, създаден като алтернатива на непрекия или представителен реализъм (наричан също епистемологичен дуализъм), е възгледът, че съзнателният опит не е на самия реален свят, а на негово вътрешно представяне.
Във физиката Мултивселена е хипотетичното множество от всички възможни реално съществуващи паралелни вселени (включително и нашата), които взети заедно, съдържат всичко, което съществува – пространство, време, всички форми на материя, енергия, импулс и физичните закони и константи, които са в сила в тях. Терминът за първи път е въведен от Уилям Джеймс, американски философ и психолог, през 1895 година и след това популяризиран от писателя фантаст Майкъл Муркок. Вместо мултивселена могат да се използват термините алтернативни вселени или алтернативни светове, алтернативна реалност, паралелни вселени или паралелни светове. Космологът Макс Тегмарк изказва предположение, че на всеки математически непротиворечив набор от физични закони съответства независима, но реално съществуваща Вселена. Макар че това предположение не може да се подложи на експериментална проверка, то поне дава отговор на въпроса защо наблюдаваните физични закони и физични константи са именно това, което са. Според неговата таксономия съществуват нива, които са подредени така, че всяко следващо ниво съдържа предишните и гради върху тях. Принципът на реалността е принцип, регулиращ функционирането на психиката, който обслужва същите цели, както и принципът на удоволствието, но с отчитане на външната реалност. Адаптацията към външния свят е една необходимост. От тази необходимост се раждат вниманието, паметта, съждението. Под влияние на опита и възпитанието човек се научава да отлага дадено удовлетворяване, да се отказва от незабавното удоволствие, за да избегне страдание или за да получи върхово удовлетворение по-късно - основен принцип на стоицизма. Реалността постепенно моделира индивида, който успява да замести принципа на удоволствието с принципа на реалността. То управлява ранния живот, но когато някой порастне започва да научава нуждата понякога да търпи болката и да отлага удоволствието поради нуждите и пречките на реалността. С думите на Фройд човек, който е образован по такъв начин се превръща в разумен; той повече не се оставя да бъде управляван от принципа на удоволствието, а се подчинява на принципа на реалност. Този принцип в основата си също търси удовлетворение, но удовлетворение, което е взело предвид реалността - дори въпреки това удоволствието да е забавено и намалено.
Все пак хората възприемат света чрез сетивата си - така те добиват представа къде са и какво могат да правят. Тук се появява и следващата идея за извършване на нещо, като следва вземане на решение за приемане или отхвърляне на въпросната идея. И ако ние, чрез нашата воля, изберем да приемем идеята, следват съответните действия, които я материализират в реалността. По този начин хората се явяват един вид триизмерни принтери за идеи - колкото и абсурдно да звучи.
Много хора с пълно право смятат че светът не е това, което изглежда. Теорията че човек вижда това, което знае, изобщо не е лишена от логика. Все пак ние възприемаме света чрез сетивата си, които имат доста ограничения - виждаме малка част от светлинния спектър, чуваме малка част от звуците, а вкусът и обонянието ни имат доста ограничения. Много животни имат доста по-чувствителни сетива от човека - така например кучето има изключително чувствително обоняние, а мечката - два пъти по-чувствително от това на кучето. Котките (а и кучетата) чуват ултразвук и инфразвук. Прилепите пък използват ултразвука за ехолокация и човек едва ли може да си представи как точно прилепът възприема реалността.
Всъщност трудно може да се твърди че някой биологичен вид освен човека има съзнание. Според някои по-крайни схващания дори не всеки човек има съзнание - срещат се и така наречените философски зомбита, които нямат съзнание, мисли и вътрешен свят. Все пак повечето изследователи отричат съществуването на подбни индивиди - дори и най-елементарният и нискоинтелигентнен човек има някакви мисли. Отсъствието на мисли евентуално може да се среща при декортикирани индивиди - хора с некроза на кората на главния мозък като следствие на травми, съдови инциденти или интоксикация.
Това представлява донякъде един от нерешимите проблеми във философията. Хората, които са избрали да вярват че съществуват само те и тяхното съзнание, се наричат солипсисти. Терминът солипсизъм има латински произход - солус означава един, а ипсе – аз сам. Следователно солипсизмът e философски възглед, според който съществува само индивидуалното съзнание. В епистемологичен план целият останал свят, включително и всички хора фактически не съществуват, а са създадени от разума и въображението. Солипсизмът приема възгледа че външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и затова може да не съществуват. Но за да има философия и наука, а и нормални човешки взаимоотношения, се налага повечето хора да не бъдат солипсисти. Така се налага да приемем че и другите човешки същества (а и повечето животни) също имат съзнание. Това схващане се нарича теория на ума.
Илюзионистите отдавна са наясно с различните слепи петна в нашите сетива. Те се възползват от това за създаването на различни илюзии (фокуси). В повечето случаи хората не възприемат реалистично реалността, възприятията им са нестабилни и лесни за манипулация. Въпреки че сетивата ни са до голяма степен зацапани (като мръсно стъкло), все пак повечето хора възприемат реалността донякъде такава, каквато тя е. Еволюционните биолози дори твърдят че перцептивните системи на живите организми са еволюирали до един по-икономичен начин, така че да не възприемат абсолютно всичко от околния свят - така те се размножават и оцеляват доста по-успешно. Претоварването на мозъка с информация очевидно не е най-добрата стратегия за оцеляване във враждебната околна среда - в съвременните офиси това се нарича бърн-аут и в много случаи дори се смята за болестно състояние. В случай че на някого му писне от натоварената работа, решението е лесно - излиза за няколко дни в почивка; но в една негостоприемна среда като дивата природа (джунгла, море или гора) няколкодневната почивка е равносилна на смърт.
Човешката представа за време може да не е много точна, но все пак ние отдавна сме осъзнали че такова нещо съществува - по начина, по който ние го преживяваме. Същото твърдение е валидно и за пространството. Според теорията на игрите пък в процеса на еволюцията шансът на животните да развият своите сетива така че да възприемат достоверно реалността е равен на нула. Теорията на игрите проучва решенията, които един участник взема, съобразявайки се с решенията, които другите участници в ситуацията предполага че вземат. Според различни проучвания сетивата ни са еволюирали да възприемат неточно реалността - те всъщност генерират нервни импулси само на базата на сенки и отражения на истинската реалност. Всъщност истинската реланост е доста по-сложна от това, което всеки един човек възприема; мозъкът възприема селективно и някои закономерности и факти бързо биват забравени - за да не се стигне до информационен бърн-аут. Всъщност способността на човека да забравя се оказва един от ключовете към неговото оцеляване! Реалността е наситена със страхове, потенциални увреждащи фактори и различни травмиращи преживявания - именно способността ни да забравяме и да отсяваме информацията води до трайно съхраняване на разсъдъка ни. До известна степен реалността се опростява от нашето съзнание и така всъщност се възприема по-лесно.
Някои психолози и философи говорят за интерфейс пространство - време. Това много прилича на операционната система на всеки един компютър (напоследък - и телефон). Тя съхранява целия програмен код, но ни показва само освновите елементи, с които вършим ежедневната си работа - икони, контролен панел, менюта и някои базови настройки. С помощта на този интерфейс човешкото съзнание извършва базово взаимодействие с компютрите - което днес представлява ежедневният работен процес на голяма част от населението на планетата Земя. При преместването на една икона върху работния плот например резултатът е лесно видим - но реално промените се случват в програмния код на операционната система и са последователност от нули и единици. Нещо подобно се случва и в реалния живот и в нашите възприятия за него и в опитите ни да го променим; от тук до представата че всичко около нас всъщност е една компютърна симулация и ние всъщност живеем в Матрицата има една много малка крачка. Много компютърни симулации са толкова реални, че хората в бързо започват да си мислят че всъщност са не в реалния свят, а в любимата си игра.
Донякъде подобни симулации извършват и режисьорите на филми, сериали и компютърни игри - те извличат есенцията на някои ключови моменти и ги концентрират. В спешното отделение на една болница повечето пациенти са изключително банални. Дори и най-евтината сапунена опера не се развива в реално време - според един широко разпространен виц главната героиня ражда в продължение на шест серии и това донякъде се доближава до реалната продължителност на родовия процес, но все пак някои моменти са съкратени.
В момента повечето хора приемат за онтология това, че реалността е изградена от физически неща във времето и пространството. Също така повечето хора априори приемат че те съществуват - като за това си има термин и той е физикализъм. Физикализмът като онтологична основа изобщо не е задължителен за научния метод и в много различни области на науката не се прилага на 100 % - например в областта на психологията. Назад във времето физикализмът е възприет сравнително скоро - по времето, когато е живял Исак Нютон. Механиката на Нютон впоследствие е изместена от теорията на относителността на Айнщайн; с развитието на квантовата физика става ясно че физикалистичните теории са валидни само приблизително.
Съществуват и доста други различни теории за реалността освен физикализма. Според панпсихизма всичко същестуващо е одушевено - това и до ден днешен е широко разпространено в много религии и най-вече в будизма. Според съзнателния реализъм пък първично не е нито времето, нито пространството, а съзнанието - това заляга в основата на трите Авраамови религии и това първично съзнание си има име - Бог. Освен това всички религии на този свят твърдят че съществува свят извън познатото ни време и пространство; дори самият Бог е сътворил и самото време и пространство. В различни времена хората дори са се опитвали да достигнат до този свят чрез употребата на различни психотропни вещества; смята се че стимулирането на мозъка е възможно да доведе до неочаквани умозаключения отвъд всичко, известно до момента.
И все пак ако интерфейсната теория се окаже вярна и пространствено - времевата реалност, която ни заобикаля, наистина е само сянка на истинската реалност, това не прави ли науката един вид безсмислено занимание? Или пък по методите на обратното инженерство (когато нямаш плановете и не знаеш как е конструирана дадена машина, се опитваш да я дублираш, копирайки оригиналния модел) да започнат да се разработват експериментални модели, които да имат по-реалистична структура от тази на реалната реалност? Подобни модели биха се доближили до истинската реалност; по метода на обратния инженеринг е възможно да се възпроизведе почти на 100 % оригиналното изделие, но колкото по-сложно е то, толкова по-трудно става това възпроизводство.
Значителен прогрес в тази насока ще има благодарение на развитието на изкуствения интелект. Възможно е в момента да се намираме на прага на нов скос - точно както преди развитието на теорията на относителността и квантовата физика. Тогава старите физици са смятали че Нютоновата механика добре обяснява същността на Вселената и дори са предупреждавали студентите да не си губят времето да учат физика - на практика няма какво ново да бъде открито и описано в тази наука. Нещо подобно се случва и в края на XIX век в САЩ - някои изобретатели са предлагали да бъде закрито американското патентно ведомство, тъй като повече няма какво да се открива. При днешното развитие на науката и технологиите подобни твърдения изглеждат смехотворни; вероятно обаче развитието на човешкото познание в действителност се извършва на тласъци и в даден момент се проявява рязък скок напред.
Физикализмът определено се е наложил като основа на нашето възприятие и разбиране на реалността. Има обаче и някои области, в които съзнателният реализъм дава по-добро описание на света - никой не може да даде точно определение на усещането за червен цвят, на вкуса на ягода или на мириса на кибрит. Такива първични възприятия във философията се наричат куалия. Те са заложени първично в нашето съзнание - всеки знае че един цвят е червен, но не може да го опише с думи - каква е разликата между червено и синьо и каква е разликата в мириса на ягода и круша? Теорията на съзнателния реализъм предполага че съзнателните агенти (а не обекти във времето и пространството) са фундаментални. Материалните неща така, както ги възприемаме, са интерфейсен продукт, който осъществява взаимодействието между отделните съзнателни агенти. Ние самите сме съзнателни агенти, от това се състои и реалността. Когато говорим с друг човек, ние предполагаме че той също има съзнание, но не можем да видим това съзнание, нито да го преживеем. То е недостъпно за нас и можем само да предполагаме какво е да си на мястото на другия човек (Try walking in my shoes - песен на Depeche mode). Но би било грешка да предположим че който и да е друг човек няма съзнание, само защото нямаме достъп до него. По същия начин би било грешка да предположим че нашите сосбтвени ментални процеси, които не усещаме, също не съществуват само защото не са осъзнати от нас самите. Пространство - времето всъщност е възпроизведена виртуална реалност. Образите и обектите, които виждаме, са сенки, произведени от нашето съзнание и през тях прозира истинската реалност.
Разбира се, това че виждаме опростени образи и сенки на реалността, за да ни е по-лесно, не прави последиците по-малко реални. Дори и неща като гравитация, време и пространство да се окажат само сенки на една по-сложна реалност, физическото ни взаимодействие с тези неща е все така истинско и последиците от него са не по-малко реални. В авиацията съществува следната сентенция - нито един самолет не е останал във въздуха, а съдовите хирурзи казват че всеки един кръвоносен съд рано или късно спира да кърви. Това представлява суровият сблъсък на нашето съзнание с реалността.
Аитана Лопез е видимо млада и красива жена. Харесва здравословния начин на живот и често тренира, което си личи по добре оформената физика, граничеща със съвършенството - която между другото сме свикнали да виждаме и в другите така наречени фитнес - инфлуенсъри. Освен това тя описва себе си като екстровертна личност, която не се страхува да изразява мнението си, да се изправя пред предизвикателства и да помага на другите. За своите 25 години се отличава с по-сложно чувство за хумор и подчертана ексцентричност. Обяснява си го с факта че се е появила на този свят под страстния знак на Скорпион. Астралната ѝ предопределеност е отговорна и за голямата ѝ любов към видеоигрите. Живее в Барселона, но според постовете ѝ в социалните мрежи нерядко пътува из Европа, както и към разни екзотични дестинации. Това е видимо съвсем ясно от снимките, които споделя със своите 268 хиляди последователи в Instagram. Има само една особеност – Аитана не съществува физически или най-малкото появата ѝ ни предизвиква да осмислим значението на термина „съществувам“. Тя е един от ярките примери за нов феномен, зародил се в последната година – компютърно генерирани онлайн персонажи, които са трудно различими с просто око от истинските потребители на Интернет. Различаването на истински реалния човек от виртуалния образ е изключително трудно - създателите ѝ от испанската агенция за онлайн маркетинг и модели The Clueless споделят, че атрактивната героиня дори получава покани за среща на живо от мъжките си последователи чрез директни съобщения. Компютърно генерираните инфлуенсъри всъщност не са нещо съвсем ново. Един от най-известните подобни образи – Miquela Sousa, известна още и като Lil Miquela – разполага с милиони последователи още от годините преди пандемията от коронавирус. При това нейната популярност стана толкова значителна, че започна да участва в рекламни колаборации за големи брандове, да се „снима“ с известни хора, да ходи на фризьор и ресторант, да взема интервюта на фестивала Coachella и дори в една кампания през 2019 г. да се целува и да се прегръща със супермодела Бела Хадид. „Ужасяващ поглед в бъдещето“, написа във връзка с последната случка една от най-популярните британски колумнистки.
Нито тя, нито всички ние обаче сме си представяли мащаба на промяната, която се задава. А тя е в две направления: усилието да се създаде подобен образ, или по-скоро в неговата липса, както и реалистичността на генерираните персонажи. Виновникът за това се нарича генеративен изкуствен интелект. Какво е по-перфектно от илюзията? Феноменът на социалните мрежи и по-специално появилите се преди години инфлуенсъри често са обвинявани за популяризирането на нереалистични, нездравословни и в общи линии на практика непостижими и фалшиви външност и начин на живот. Както голяма част от рекламата, и този бизнес модел е основан на продаването на мечти. Създателите на съдържание се стремят към все по-безупречно изглеждащи ситуации, лица и тела, като това работи на практика. Но реалността никога няма да бъде по-перфектна, по-красива и по-желана от фантазията. Особено ако последната е и много по-евтина, може да пътува навсякъде по света или извън него дори само със скоростта на мисълта, не остарява никога (освен ако сами не пожелаем), не се уморява, не капризничи и може да се променя съгласно всяко желание на клиента. Самите инфлуенсъри също носят негативни асоциации, свързани с твърденията, че са фалшиви или повърхностни, което кара хората да се чувстват по-малко загрижени за идеята те да бъдат заменени с изкуствен интелект или виртуални инфлуенсъри. От гледна точка на марката (с виртуалния аватар) тя ще има пълен контрол пред алтернативата да трябва да се справя с реален човек, който идва с потенциални противоречия, свои собствени изисквания, свое собствено мнение.
Тази тенденция е видима и в отношението на някои хора онлайн. Рекламната агенция отправя следното предупреждение: „Преди да се абонирате за нейния акаунт с платено съдържание, трябва да знаете нещо. Това НЕ Е биологична жена. Тя си е жена, но изцяло изкуствена (artificial).“ Това се обяснява в едно, станало популярно онлайн видео, показващо как да създадем сами генериран от изкуствен интелект онлайн образ като Аитана Лопез. Видеоклипът е гледан към месец февруари 2024 година над 3.8 милиона пъти. Той е едно от многото ръкводства, които дават съвети как да използваме генеративен изкуствен интелект за изображения - с цел създадем свръхреалистични картинки на хора, някои от които наистина са изключително трудни за разпознаване с просто око. Това не е особено сложен технологичен процес и не изисква сложните компютърни умения и подготвен екип както при по-старите модели. Само за илюстрация – въпросното обяснително видео е с продължителност само няколко минути.
През 2023 година YouTube представи нови инструменти и функции, целящи опростяването на създаването на съдържание. Индустрията залага на изкуствения интелект не с цел да се заменят създателите, а за да увеличи производителността и да предостави повече възможности на хората да генерират нови картинки, видео и текст – тъй като количеството продължава да е пряко свързано с приходите. Набиращи популярност компании като Crate – AI (платформа, която помага на създателите да рационализират творческия процес) и Midjourney (генератор на изображения от текстово задание) печелят доверието на инвеститорите и на творците. В скорошно проучване сред 2000 инфлуенсъри в Creator Now 90% посочват, че използват ChatGPT по време на процеса на създаване на съдържание, а 31% заявяват, че се доверяват на Midjourney. Основната причина отново е да се увеличи скоростта на създаване на съдържание.
Появата на виртуални аватари, които могат да се превъплътят в сцени с фотореалистично качество навсякъде по света, е само поредната стъпка в една вече поета посока. Предимството тук обаче е в мащаба и обхвата. Създадените от AI герои могат да бъдат копирани, настройвани и мащабирани с лекота. Така те ще отговарят точно на изискванията на определена строго специфична аудитория или клиент. Тъй като изследванията на пазара показват, че хората следят не картинки, а чужд начин на живот, The Clueless предлагат създаването на цялостен образ, а не само сцена – било то спортен, моден, креативен образ или някой с уникална смес от характеристики, пишат те на сайта си. Всички те се появяват с прилежаща история. След медийния успех на Аитана от малката компания признават, че са получили доста запитвания от потенциални клиенти. Те вече са създали и по-„срамежливaта“ любителка на музиката и фотографията Maia Lima и работят по генерирането на модел с различна раса за международните пазари. Точното позициониране, разбира се, има значение, както и естественото търсене на новаторските решения в началото на жизнения им цикъл. Анализ на Meta показва, че реклама на HM с виртуалната инфлуенсърка Kuku е достигнала до 11 пъти повече хора, при това на 91 % по-ниска цена на потребител. Потенциалът за развитие също изглежда голям. Аитана и Мая са създадени с Dall-E и са само пример за стотиците дигитални аватари, които влизат с взлом на пазара на създаването на съдържание. Демонстрираните в последните месеци генеративни модели за видео биха могли да обогатят още възможностите в тази сфера. Kuku например разполага с интегриран AI чатбот, така че може да общува с последователите си денонощно и без почивка. Това, разбира се, вероятно може да се случва на много различи езици.
Генеративният AI дава възможност и за създаване на профили на виртуални създания, които не персонифицират хора – например Bее_nfluencer е пчела, която участва в кампании, свързани с опазването на биоразнообразието. Според скорошно проучване на Goldman Sachs пазарът на онлайн съдържание се оценява на 250 милиарда долара в момента и може да достигне 470 милиарда долара до 2027 година. На базата на различни проучвания анализаторите твърдят че в момента има около 50 милиона създатели на съдържание, които успяват да го монетаризират. Около 4 % от тях или 2 милиона са професионални и печелят средно по 100 000 долара на година. Останалите 96 % вероятно успяват да си осигурят по около 1000 долара годишно. Прогнозата на финансовата институция е че броят на тези създатели ще расте с между 10 и 20 % всяка година. Твърдението се потвърждава и от други проучвания, които посочват тенденция за прехвърляне на младите поколения от телевизията и Netflix към генерираното от потребители съдържание в YouTube и TikTok.
Въпреки всичките предимства на виртуално генерираните образи експерти от бранша смятат че ролята на човешките творци и създатели ще остане значителна - едва ли в обозрим период от време виртуалните образи ще заменят реалните напълно. Една от причините за това е проблемът с доверието, което все повече намалява сред потребителите на мрежата. От разрива губят и самите професионални инфлуенсъри. Проучване от месец април 2023 година показва че 86 % от потребителите се повлияват повече от мнения на обикновени хора онлайн, а само 12 % купуват от промотирано от влиятелните инфлуенсъри съдържание. Виртуалните герои едва ли ще спомогнат за повишаване на доверието, когато не е ясно кой стои зад тях и при липса на регулация, която да задължава създателите да отбелязват аватарите си като направени чрез изкуствен интелект. Много вероятно е да видим и сътрудничество между двете реалности. Виртуалните инфлуенсъри не влияят толкова на желанието за покупка, както това би направил човек, но помагат за повишаване на информираността, благосклонността към определен продукт или услуга и изключително много - за налагането на търговската марка. Колаборациите между човек и алгоритъм също вече са факт. По-рано през 2023 година например Карин Марджъри, инфлуенсър с над 2 милиона последователи, създаде чатбот, базиран на самия него, който може да се превъплъщава във виртуално гадже на потребителя срещу 1 долар на минута. „Независимо дали имате нужда от някого, който да ви утешава и обича, или просто искате да излеете натрупани емоции в училище или на работа, CarynAI винаги ще бъде до вас“, заяви тогава Марджъри пред Fortune. Платените потребители още в първите седмици надхвърлиха 10 000 души. А Карин настоява, че чатботът, базиран на ChatGPT 4, никога няма да я измести, а е само „продължение на самата нея, на нейното съзнание“.
Всичко това води до възникването на много философски въпроси За колко от нас картинките може да са по-привлекателни от реалните хора? Със сигурност има и такива още преди възхода на изкуствения интелект и виртуалната реалност - само си припомнете предаването Адрес 4000 на телевизионен център Пловдив. Статистиките показват че някои от компютърно генерираните персонажите вече достигат милиони последователи. Може би виртуалните герои само демонстрират, че има перспективи за повече създаване на естествено съдържание без участието на допълнителни технологии – точно както се повишава интересът към продуктите на биоземеделието. Целият дискурс около изкуствения интелект и явлението фотореалистичен AI модел инфлуенсър повдига и важни философски въпроси – като например какво точно означава да си човек? На тези въпроси в близко и далечно бъдеще ще търсим адекватни отговори.