Думата утопия има гръцки произход - οὐ – означава не, а τόπος – място. В буквален превод думата означава „не място“ или „място, което не съществува“. За първи път думата е употребена от писателя Томас Мор през 1516 година в едноименния му роман, в който той описва едно утопично общество. Терминът се употребява в смисъл на желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия. В българския език думата е навлязла отдавна и се употребява широко. Използва се също така за описване на идеалното общество или състояние, при което са постигнати висока степени на щастие, благополучие и справедливост. Важно е да се отбележи, че терминът "утопия" може да бъде използван и за определение на нереалистични идеи или илюзии за идеалното общество. В съвременния контекст изразът често се използва и с негативен оттенък, когато се отнася до неосъществими или труднопостижими планове - когато някой планира нещо непостижимо и смята че ще има бърз и сигурен резултат, се говори за утопия. Най-устойчивите компоненти на утопиите произтичат от разбирането за идеала, който трябва да бъде постигнат. В повечето случаи той се свежда до премахване на отношенията на господство и подчинение и оттам на неравенство в разпределението на благата. Постигането на социално равенство означава изключване на насилието, войната и принудата на хората да вършат нещо против волята си. Съвместният хармоничен живот в обществото се постига чрез тяхното правилно възпитание и обучение в принципите на съвършения свят.
Най-известните литературни произведения, описващи утопични обществени модели са:
„Държавата“ на Платон
„Утопия“ на Томас Мор - 1516 година
„Новата Атлантида“ на Френсис Бейкън - 1627 година
„Градът на слънцето“ на Томазо Кампанела - 1602 година
„Поглед назад“ на Едуард Белами - 1888 година
„Новини отникъде“ на Уилям Морис - 1891 година.
Други популярни автори на утопии са Робърт Оуен, Анри дьо Сен-Симон, Шарл Фурие, Етиен Кабе и други. Известни са няколко хиляди утопии, които могат да се класифицират според постоянните теми и структури, които се съдържат в тях. Като основна причина за злините се посочват частната собственост и неравномерното разпределение на благата. Често срещано решение е управление на просветен елит от учени и мъдреци, а също и идеално демократично управление „от всички“. Резултатите от подобни социални експерименти са доста разочароващи - така например в Либия под управлението на Муамар Кадафи управлението беше наречено джамахирия, което означава република, управлявана от народа, без участието на политически партии. По време на цялото управление на Кадафи качеството на живот на либийския народ не беше особено добро, въпреки че първоначалната идея е била да се основе нещо, подобно на пряката република по швейцарски модел. Всъщност цялата идея на социализма и комунизма се оказа една утопия - тъй като хората са с различни възможности, някои от тях имат желание и мотивация да работят, а други не. Отнемането на доходите на първите, за да се предоставят безвъзмездно средства за съществуване на вторите действа изключително демотивиращо и като краен резултат никой в подобно общество не работи - съответно всички обедняват. Точно поради тази причина социализмът се провали бързо и ефективно във всяка една държава по света.