Думата решение може да има различни значения в зависимост от контекста. Някои от тях са:
Решение като процес на вземане на решение - този аспект се отнася до процеса на анализ, оценка и избор между възможни алтернативи с цел постигане на конкретна цел или решаване на определен проблем. До голяма степен това значение на термина решение се припокрива със смисъла на думата отговор, също и път за решаване, разгадаване на нещо
Решение като решение на задача или проблем - това е резултатът от процеса на вземане на решение, конкретната мярка или действие, предприето след анализ и избор. В медицината през последните няколко десетилетия се изисква от болните да правят свой информиран избор за типа на лечението, което е възможно да бъде приложено за тяхното заболяване. Това се нарича метод на информираното съгласие. В миналото много често се е прилагал патерналистичният метод - лекарят взема решение кога и как да лекува болния; този метод също има известни предимства
Решение като решаване на математическа или логическа задача - в математиката решението на уравнение или задача е стойността или наборът от стойности, които правят уравнението верно
Решение в информационни технологии - в областта на компютърните системи и софтуер, терминът решение може да се отнася до комплексен продукт или услуга, предназначени за решаване на определени бизнес или технически проблеми
Заключение, извод от нещо
Постановление. Съдебно решение
Синоними на решение са думите становище, присъда, резолюция, вердикт, постановление, определение, намерение, воля изказване, мнение, оценка, преценка, мисъл, внимание, нареждане, заповед, предписание отсъждане, присъждане, наказание, уреждане, споразумение, решаване на въпрос. Разбира се, при толкова много термини има доста вариации в значението и смисъла, но в общи линии именно това са думите със сходно значение в българския език.
Хората имат доказана склонност да подценяват ролята на късмета при успех, както и да го надценяват при провал. Това е многократно тествано в различни поведенчески експерименти, а има и голямо количество литература, която обяснява тази когнитивна заблуда. Но относително малко е писано защо това ни пречи в живота и бизнеса. Разбира се, от психолозите не очакваме да ни отговорят точно на този въпрос, но и икономистите не приемат това за свой домейн. Само в литература, която е посветена на риска и несигурността, по-скоро писани от математици и статистици, може да да откриете, макар и между редовете, защо това е важно. Един от най-добрите примери за това е книгата на Насим Талеб Fooled by Randomness, но има и доста други.
Най-решителните хора от цялото общество всъщност в най-голяма степен разпознават и признават ролята на късмета. И в същото време липсата на смелост в нерешителните не е свързана с признаване на ролята на късмета за потенциалния провал, а по-скоро с липса на вяра в собствените сили. Има два антиподни модела на рационалната решителност: единият е прекомерната предпазливост, а другият е поведението на комарджията и на арогантния брокер, който ви дава съвет да купувате (защото акциите или имотите ще поскъпват непрекъснато). Има няколко насоки за разпознаване на рационалната решителност. Но преди всичко е необходимо едно важно уточнение – решителността и предпазливостта не са два противоположни модела на взимане на решение. Първо, това е признанието, че успехът е продукт и на други фактори, не само на собствените качества и далновидност. Най-често ще познаете това по признанието, че и други хора имат заслуга за дадения успех. Автентичната смиреност трудно може да бъде сбъркана, особено когато чуваме в прав текст, че шансът е помогнал за срещата с някой, който пък е помогнал за дадения успех. Второ, това е осъзнаването, че късметът не може да се управлява, но неговите негативни въздействия често могат да бъдат минимизирани. Всъщност именно признаването на ролята на късмета в нашия живот води до по-адекватни решения за застраховане срещу рискове с голямо негативно въздействие.
Това се разпознава според реакцията на всеки индивид към дадена загуба – в общия случай хората се оправдават с лошия късмет, само някои казват “срещу това може би можех да се застраховам, ако бях потърсил повече информация; следващият път ще направя по-добро проучване.” От втория тип хора никога няма да чуете “нали ти казах, че е безсмислено да плащаме за застраховки; видя ли, че заводът така и не се запали.” Трето, търсенето на друго мнение. Т.е. подлагане на съмнение и проверка на собственото схващане. Ще познаете това по интересен подход у някои лидери, които говорят последни на среща с екипа с цел да не повлияят на мнението на другите. Понякога забравяме, че не е срамно да признаем, че не разполагаме (и не бихме могли) с всичката нужна информация за дадено решение и то винаги ще носи доза късмет. Четвърто и особено интересно, положително мислене за целите, но отрицателно мислене за детайлите. Т.е. положителна нагласа за посоката и постижимостта на голямата цел, но критична нагласа към начините за постигане и подлагане на съмнение и на проверка на предлаганите варианти. Ще познаете това по широките диапазони на очаквания, за разлика от повечето хора, които се стремим да дадем възможно най-тесни граници на очакване с цел да не изглеждаме некомпетентни. Това са само някои от критериите, за да разпознавате рационално решителните хора. Много от тях ще са супер успешни. Други – не толкова или просто ще минават през лош момент. Но тези хора дават съвсем друг смисъл на успеха, различен от краткосрочния “удар” и неизменното потъване в бляскав хедонизъм.
В областта на правото съществува понятието тълкувателно решение. В най-общия случай това е решение по определен казус на висша съдебна инстанция, с което решение всички по-нисши инстанции е необходимо да се съобразяват в бъдеще - при отсъждане на сходни казуси. Обикновено такава инстанция в България е Върховният Касационен съд. Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд? Като посочват, че досега ВКС не се е произнасял с решение по реда на чл. 290 ГПК „за характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма. Кога може да не следваш тълкувателно решение ВКС първо припомня, че тълкувателно решение се приема, когато има противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. А целта му е да се преодолеят непълнотата, неяснотата или противоречията в правната уредба чрез установяване на точния смисъл на закона. „Тълкуването не е дейност по създаване на ново правило и тълкувателното решение не е източник на правото, поради което самото то не подлежи на тълкуване. С тълкувателните решения се изяснява действителният смисъл на правна разпоредба, а даденото от върховните съдилища разрешение е задължително за съдебната, изпълнителната и местната власт и въобще за всички, които издават административни актове. В хипотези, когато следва да приложи разтълкувана по реда на чл. 124 ЗСВ или чл. 292 ГПК правна норма, въззивният съд е длъжен да я приложи със съдържанието, произтичащо от указанията, дадени в тълкувателното решение. Той разяснява и друг въпрос, възможно ли е съдът да не следва постановките, дадени в тълкувателно решение и кога е допустимо това. Съдът е длъжен също да съобрази евентуално настъпила промяна в тълкуваната или свързани с нея други правни норми, както и евентуално настъпила промяна в обществено - икономическите условия, които биха направили даденото в задължителната практика тълкуване неприложимо, във връзка с което следва да мотивира в акта си причините, поради които се налага извършването на ново тълкуване, както и какъв в такива хипотези е действителният смисъл на закона.
Съществуват множество когнитивни проблеми, които са емпирично доказани и пречат на рационалното вземане на решение. В процеса на инвестиране и на управление на личните финанси много често хората започват да трупат загуби. С увеличаването на загубата хората всъщност увеличават склонността си да поемат риск - тяхното поведение става по-хазартно. Всеки индивид се опитва да възстанови загубата, за да не приключи с отрицателен баланс. При инвестиция в акции в даден момент тяханта стойност започва да намалява. Вместо да продадем актива навреме, за да ограничим загубата, ние се надяваме в бъдеще той да поскъпне и така нашата инвестиция всъщност да се окаже печеливша. Понякога това се случва и действително, но много по-често акциите продължават да поевтиняват или пък запазват трайно по-ниската си стойност за дълъг период от време - в рамките на няколко години или дори десетилетия.
Почти всеки от нас приема много трудно и болезнено така наречените невъзстановими разходи. Ефектът на тези разходи кара хората да се задържат в ситуации, в които е доста по-рационално да се октажат от дадено начинание. Когато решаваме дали да останем или да се откажем, ние всъщност се притесняваме че ако се откажем, ние всъщност ще сме пропилели ресурсите, които сме инвестирали в начинанието до момента - време или пари. Поради това много често се вземат крайно погрешни решения - инвестира се в тотално губещи проекти, които никога не биха излезли на печалба. Това твърдение е валидно дори и за връзките с противоположния пол.
Съществува и така нареченият ефект "Моето си е най-хубаво". Това представлява когнитивна заблуда (а също и пристрастеност), при която ценим нещо, което притежаваме, много повече отколкото ако не го притежавахме. Това се отнася както към недвижими имоти и прдмети, така и към идеи и вярвания. Поради това масово продавачите на апартаменти искат двойно повече пари, отколкото те самите биха платили за дадения недвижим имот, ако той не беше техен. Пристрастието към статуквото ни прави много по-инертни и по-малко склонни към промяна, дори когато промяната би могла да подейства много позитивно на качеството ни на живот.
Какво обаче би могло да се направи? За отказване навреме би могла да се приложи така наречената стоп - стратегия. Преди започването на каквото и да било може да се заложат критерии за отказ, при изпълнението на които следва промяната. Друг е въпросът че много често дори и при многократното надхвърляне на тези критерии човек не се отказва - не продава акциите или продължава да поддържа проблемната връзка. Всичко опира до самодициплина и най-вече до адекватен анализ на ситуацията. Загубите на пари, време и дори емоционални ресурси са проблем на бъдещето, а не на миналото - по-рационално е да се опитаме да намалим бъдещи загуби, вместо да възстановяваме потъналите разходи. Когато се октазваме от нещо навреме, винаги ни се струва че сме се отказали твърде рано. Необходимо е да си припомняме това, за да станем по-хладнокръвни и рационални, когато гледаме в бъдещето, в което шансовете ни за успех се смаляват.