Разумът представлява способността на човека да мисли, разсъждава, усеща и възприема света около себе си. Това е нашата способност да анализираме информацията, да вземаме решения, да създаваме продукти и да се адаптираме към различни ситуации. Разумът включва когнитивни способности като логическо мислене, способност за абстрактно мислене, памет и емоционална интелигентност. Той е основна характеристика на човешкия биологичен вид и често се разглежда като ключов аспект от нашата уникалност. За съжаление на човека обаче много други биологични видове като немски овчарки и гълъби се справят доста по-добре с адаптирани за тях тестове за интелигентност - споменаваме това тук, тъй като разум и интелигентност са понятия с почти еднакъв смисъл. И след като други биологични видове са надарени с повече разум, каква е причината именно човекът да е господстващият вид на планетата Земя? Биолозите и философите са единодушни - това е членоразделната реч. Основната функция на езика е да предава информация и точно поради наличието на тази своя способност хората са успели да променят до неузнаваемост света около себе си - нещо, което не са успели да направят нито гълъбите, нито немските овчарки.
Разум (на латински: ratio) означава висша степен на познавателна дейност, способност за логическо и абстрактно мислене. С други думи, разумът е способността за обобщаване, осмисляне на общите закономерности. Представлява колективно свойство на интелекта и съзнанието и е тясно свързан с мисленето, въображението, паметта, емоциите и волята. Проявява се като правилност на съжденията. м., само ед.
1. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разсъдък. Разумът го напусна
2. Здрав смисъл, благоразумие, мъдрост. Бабата учи на ум и на разум
Синоними съзнание, разсъдък, мисъл, размисъл, ум, интелект, мозък, глава, акъл, пипе, пипка мъдрост, премъдрост, благоразумие, трезвеност, умереност здрава мисъл, точна преценка В по-общ смисъл разумът включва способността за познание на смисъла на нещата и истината изобщо – нравствена, религиозна и т.н. От тази гледна точка разумът е сроден на мъдростта, съвестта и интуицията. Проявява се като правилност на поведението. Разумът е една от най-важните черти на личността, поради което е пряко свързан със самосъзнанието – способността на субекта да разпознава себе си и да осъзнава своята уникалност и неповторимост. Според съвременния материализъм мозъкът и разумът са две различни неща: мозъкът е органът на мисленето, а разумът представлява способността на мозъка да създава мисловни процеси. Разумът е възможността на естествено възникнал и автономно съществуващ материален субект да саморазпознава себе си и своята уникалност сред всички останали материални субекти във Вселената.
Езикът е средство за общуване между хората. Речта служи за изразяване на мислите и е основният начин за предаване на идеи във вид, разбираем от други разумни същества. Затова много често се слага знак за равенство между разума и речта. Умението да говориш се смята за съществена характеристика на разума. Все пак пълно равенство между двете понятия няма. От медицината са известни заболявания, които лишават човека от реч, без да увреждат разума. В миналото е била широко приета тезата, че мисълта представлява вътрешна реч, тоест думи, които не са изговорени на глас. Много съвременни философи обаче не споделят тази гледна точка, тъй като тя прекалено опростява проблема за отношението между разума и езика. Съвременните наблюдения показват, че има различни типове мислене, при което ролята на думите се изпълнява от други символи, например образи (картинки) или жестове (движения). Хората със сходен тип мислене често избират сходни професии. Например повечето математици мислят чрез образи. Мисленето чрез думи е особено характерно за философите. Тъй като по професионални причини философите най-много пишат по тези проблеми, обяснимо е, че другите видове мислене са останали в сянка, докато по-задълбочените изследвания са довели до тяхното откриване.
Логиката е науката за формите на мисленето — понятията, съжденията и умозаключенията. Тя изследва методите за разсъждаване, чрез които от едни твърдения могат да се извеждат други. В този смисъл логиката е учение за истината и анализ на мисленето и езика. Логиката и разумът са различни неща. Логиката е много важен аспект на разума, но не е целият разум. Разумът включва още умението да се правят правдоподобни предположения при наличие на недостатъчно данни, по силата на умствени навици, изградени въз основа на минал опит и придобити познания за света (т. нар. „здрав разум“). Тук влиза знанието за това, кои неща са възможни и кои са повече или по-малко вероятни. Понятието за разума няма точно определени граници. Понякога към него се отнасят и качества като благоразумие, предпазливост, разсъдливост, далновидност, проницателност (т. нар. практически разум). Тъй като разумът е един от главните фактори, определящи поведението на хората, той неминуемо се преплита с въпросите на етиката. Към разума понякога се причислява и мъдростта. Двете понятия обаче не съвпадат. Мъдростта е висша степен на разума при възможно най-широкото разбиране на последния, пълно развитие на всички негови заложби — познавателни, практически и нравствени. Разграничаването на понятията логика, разум и език е извършено от древногръцкия философ Аристотел.
Много често в литературата разумът е противопоставян на чувствата (емоциите). В ученията на Платон, Жан-Жак Русо и Фридрих Ницше се изразява становището, че между разума и емоциите на човека няма непременно противоречие – емоцията е следствие от ценностната система на човека, а тя от своя страна се гради съзнателно, като човек се стреми да узнае източника на чувствата и да ги обясни рационално. Основният въпрос във философията е: "Кое е първичното – разумът или материята?". Отговорът на този въпрос разделя философските учения на два типа – материалистически и идеалистически. Според материализма разумът е продукт на високоорганизираната материя (мозъка), а идеите са отражения на материалните обекти от външния свят. Според идеализма материята е създадена от разума, а материалните обекти са само подобия (сенки) на идеите.
Доброто психично здраве е от изключителна важност за нашето общо благополучие и качество на живот. Всеки от нас се сблъсква в ежедневието си със стрес и предизвикателства, но има няколко ключови признака, които показват, че имаме добри психическа устойчивост и здраве. В следващите абзаци ще разгледаме някои от тези признаци. Първият признак на добро психично здраве е способността да се справяме с емоционалните предизвикателства. Хората с добро психическо здраве са в състояние да разпознаят, приемат и обработват своите емоции конструктивно. Те не са подложени на внезапни промени в настроението и не позволяват на емоциите да ги контролират напълно. Всички имаме такива приятели или познати, които завладени от моментен гняв, например, се превръщат в други хора и нямат власт над поведението си. Вторият признак е усещането за смисъл и цел в живота. Хората с добро психическо здраве разбират своите цели и имат ясна представа за смисъла на това, което правят. Те са мотивирани и насочени към постигането на нещо, което е важно за тях. Те също така са способни да се адаптират към промените и това да намерят смисъл в по-трудни периоди. Третият признак са качествените междуличностни взаимоотношения. Хората с добро психическо здраве са способни да създават и поддържат здрави взаимоотношения с другите. Те са емпатични и разбират нуждите и емоциите на околните. Знаят как да изразяват своите чувства и да се ангажират активно в комуникацията. Обикновено са добри слушатели, знаят кога и какво да кажат и показват уважение към останалите. Четвъртият признак е способността за справяне със стрес. Хората с добро психическо здраве често използват ефективни стратегии за справяне със стрес. Те знаят как да се успокоят, да отделят време за себе си и да се занимават с дейности, които им доставят удоволствие. Също така, те са гъвкави и адаптивни, когато се сблъскат с предизвикателства и промени. Петият признак е позитивната самооценка. Хората с добро психическо здраве имат реалистична и позитивна самооценка. Те приемат себе си със своите слабости и грешки, без това да влияе отрицателно на цялостната им самооценка. Вместо това, се фокусират върху своите силни страни и успехи, като в същото време са готови да се развиват и растат, работейки върху негативите си, за да се превръщат в по-добра версия на себе си с всеки изминал ден. Шестият признак е гъвкавостта и приспособимостта. Хората с добро психическо здраве се справят добре с промените в живота. Те са отворени към нови идеи и преживявания и са способни да се адаптират към непознати обстоятелства и условия. Тази хора се справят с неизвестността и не се отказват лесно. Седмият признак е увереността и самостоятелността. Хората с добро психическо здраве проявяват увереност при вземането на решения и постигането на целите си. Те вярват в своите възможности и са готови да се ангажират с трудности, за да постигнат желаните резултати. Не се страхуват от това нещата да се случат извън плана, защото знаят, че ще се справят по един или друг начин.
Тъй като хората винаги са се интересували за това дали има разум във Вселената или не, ще се спрем малко по-подробно върху темата за извънземния разум. Все още никой още не знае съществува ли живот извън планетата Земя. Но астрономите упорито го търсят вече няколко века! Тезата на Джордано Бруно за множествеността на обитаемите светове и за неизбежното възникване на многобройни огнища на живота и безкрайната Вселена завладява умовете на хората от повече от четири столетия, а и много отпреди това. Удивително е, че за тези 400 години идеята на Бруно не е влязла в противоречие със съвременните научни знания. Единственото, което изисква науката от днешния ден, е осъвременяване и уточняване на понятията, употребявани от Бруно - например Вселена, безкрайност, живот, разум… Процесът на развитие на формите на материята от системи с ниска степен на организация към високоорганизирани форми безусловно съществува и се наблюдава. Това е резултатът от еволюцията на материята. Но от това не могат да се направят конкретни изводи за съществуването на "огнища на разума" във Вселената. Определен отговор на въпроса, дали съществуват други "оазиси на живота" освен на Земята, може да даде само астрономията.
От най-дълбока древност фантазията на хората е населявала света с всякакви въображаеми обекти и субекти - идоли, богове, духове, призраци, вампири, таласъми и какво ли още не. От незапомнени времена въображаеми обитатели на небето са боговете. В по-ново време се смятало, че са населени планетите от Слънчевата система. Сега се знае, че условията за живот на другите тела от Слънчевата система освен Земята са неблагоприятни за съществуване на живот. Така че извънземен живот остава да се търси далеч от Слънцето. За да съществува живот, подобен на земния, трябва да има подходящи условия, каквито може да са налице само на твърди космически тела, каквито са планетите. Така че първият въпрос, на който следва да се отговори, е: Има ли планети около други звезди освен около Слънцето. Съществуването на планети около звездите вероятно е твърде често явление. Но за да има живот, планетата трябва да отговаря поне на следните условия: температура, варираща в определени граници; достатъчно голяма маса, която при тази температура да може да задържи с привличането си атмосфера около планетата и по-специално достатъчно водород, който е съставна част на необходимата за живота вода; радиация, която да не превишава опасната за живота граница. Хипотезата за извънземен живот. Броят на планетите, отговарящи на посочените условия, може да се оцени само статистически въз основа на теорията на вероятностите. Така американският астроном Ото Струве пресметнал, че в нашата Галактика има поне 106 звезди с планети, при които условията са подобни на земните. Ако приемем че във Вселената има 10 млрд. галактики, което е явно занижена оценка, то ще получим, че в нея има поне 106 млрд. подобни на Земята планети. Наличието на благоприятни условия за съществуване на живот не гарантира неговото възникване. Но поне на част от планетите с подходящи условия живот вероятно възниква. Вероятно поне в част от случаите той еволюира до образуване на мислещи същества. Общностите от мислещи същества създават непрекъснато развиваща се култура, техника и технология, т.е. създават цивилизация. Разсъжденията по-горе са схемата, по която се стига до хипотезата, че животът е разпространено явление във Вселената. Чисто умозрително тази хипотеза съществува от векове. Днес хипотезата за съществуване на извънземни цивилизации се приема от много учени от различни специалности. Установяването на контакт с евентуални "братя по разум" е възможно чрез радиовълни с тяхната максимално възможна в природата скорост на разпространение - скоростта на светлината. Но дори и по този начин при средно разстояние между две цивилизации, което американският астроном Сейгън оценява на неколкостотин светлинни години, контактът може да бъде само едностранен. Хипотезата за извънземни цивилизации не е общоприета. През 80-те години на нашия век съветският астрофизик Шкловски, който е световно известен с книгата си "Вселена, живот, разум", се отказа от тази хипотеза. Аргументите му почиват на експерименталния подход. Той смята, че много от цивилизациите в Галактиката би трябвало да са на много високо равнище на развитие и тяхната дейност трябва да може да се наблюдава с техническите средства, с които разполага човечеството. Фактът, че независимо от специално предприеманите усилия да се регистрират следи от дейността на други цивилизации (като сигнали, съобщения и др.), досега не са установени техни прояви, най-вероятно означава, че такива просто няма.
От доста време се говори и за проблема за палеоконтакта - всъщност в много случаи това не се смята и за проблем, а за решение - тъй като дава лесно обяснение за явления, причината за които не се открива толкова лесно. След като не можем да обясним как точно се е случило нещо, значи извънземните са го направили. Благодарение на шумна и умела реклама днес е твърде известна хипотезата за палеоконтакта, според която Земята е била посещавана в миналото от разумни същества, дошли от други светове. Нейните поддръжници посочват няколко типа факти в своя подкрепа. Първият тип са някои монументални древни паметници, например пирамидите в Египет, статуите на Великденските острови в Тихия океан, рисунките в пустинята Наска в Перу и др. Твърди се, че и досега не е ясно как са изградени тези паметници. Всичко би се изяснило, ако се допусне, че те са построени от представители на други високоразвити звездни цивилизации, озовали се в далечното минало на Земята. Но истината е, че те са строени по различно време и тогава трябва да се допусне, че или сме посещавани от много цивилизации, или от една, която е идвала многократно, без да е ясно и в двата случая какви са мотивите на посетителите. При това се пропускат много други паметници, за които със сигурност се знае, че са построени от хората. Те са не по-малко импозантни - например пирамидите на маите и ацтеките или пък китайската стена. Втори тип свидетелства са митове и легенди, в които се говори за същества, слезли от небето. Тези свидетелства са крайно несигурни, защото са художествена измислица, която може да се тълкува по различен начин. От неизчерпаемото митотворчество на народите винаги могат да се подберат тези, които да "доказват" предварително намислена теза. Аналогични доводи имат сила и за третия тип свидетелства - рисунки и др., от древността. Същесвено е и това, че всички свидетелства, сочени от привържениците на хипотезата за палеоконтакта, не са преки остатъци от от извънземни посетители на Земята, а в най-добрия случай могат да се приемат като косвени доказателства. Какво може и какво не може да са НЛО. Много популярна е хипотезата, че неидентифицираните летящи обекти (НЛО), или както често още ги наричат "летящи чинии", са космически кораби, пратени на Земята от извънземни цивилизации. НЛО наистина съществуват. Според проекта за изследване на НЛО, осъществен от ВВС на САЩ преди около 18 години, и според специалната комисия за НЛО на АН на СССР (бившия) голяма част от регистрираните случаи са природни явления (планети и звезди, метеори и болиди, северни сияния и др.), изкуствени съоръжения (метеорологични балони, изкуствени спътници на Земята и пр.), халюцинации, измами (не само зрителни) и т.н. От разгледаните повече от 12 500 случая във ВВС на САЩ само около 5.5% не получиха обяснение главно поради недостатъчната информация, дадена за явлението от неговите очевидци. Обаче специалистите приемат, че между наблюдаваните НЛО има, макар и много малко на брой, наистина неизяснени случаи, които чакат своето обяснение. За съжаление досега никой не е представил какъвто и да е предмет или остатък от извънземен космически кораб или негов обитател, с което категорично би потвърдил присъствието на извънземен разум тук, на нашата планета.