Информация

Думата информация произхожда от латински език. Означава сведение за всякакъв вид неща, предназначено за осведомяващи се или осведомявани лица. От философска гледна точка е трудно да се даде точно определение за информацията, затова се използват синоними - познание, сведение и други. Интересно определение за истина дава германският философ Имануел Кант - според него истината е съгласуване на познанието с обекта му - т.е. една информация, която съответства на обекта си и дава достоверни сведения, се приема за истина, а такава, която не дава верни сведения - за лъжа. Според различни видове енциклопедии истината е вярно отражение на обективната действителност в съзнанието на човека. Учението за истината заема трайно място в теорията за информацията и познанието. В противоположност на идеализма материализмът приема съществуването на обективната истина - човешките знания имат съдържание (информация), което не зависи от съзнанието на субекта. Марксистко - ленинската философия създава научно, последователно и всестранно учение за истината, като го противопоставя на метафизичните схващания. Според него истината е винаги конкретна. Тя е относителна, доколкото не е безусловна и изчерпателна и подлежи на развитие, обогатяване и уточняване в процеса на приближаване към абсолютната истина, към пълно и всестранно опознаване на действителността. Но истината е винаги абсолютна в смисъл че е обективна. Критерий за истината е практиката - едно твърдение рано или късно се доказва на практика. Според религиите пък абсолютната истина си има име - Бог. От тук нататък споровете стават наистина безплодни и въпреки че никой от авторите на сайта не е марксист или ленинист, в общи линии поддържаме повече концепциите на материализма за истината и познанието.

Информацията представлява обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да предизвикват многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти и да се запечатват в тяхната структура. Информацията е едно от общите свойства на материята като философско понятие. Информацията съществува във всеки материален обект като многообразие от неговите състояния и може да се създава, предава, променя, съхранява и унищожава. Информацията представлява налично, използваемо знание. Формите на информацията са текст, цифри, статистически таблици, рисунки, чертежи, карти, фотоснимки, видеоклипове (за разлика от снимките, които са статични, те са динамични изображения). Освен това информация могат да пренасят звукови, светлинни и радиосигнали, а също така образци и експонати. Средствата за информация са: непосредствен говор (най-старото средство, използва се от няколко десетки хиляди години, откакто съществува членоразделна реч), ръкописни или печатни материали и всякакъв вид публикации. През последните сто години информация е възможно да се предава чрез различни видове сигнали - телеграф, телефон, радио, телевизия, кино и най-вече чрез Интернет. Информация е възможно да се предава чрез изложби и ревюта.

Информацията е отражение на определени свойства на обектите и процесите в действителността - като това отражение може да бъде обективно или субективно. Освен това информацията представлява осведомяване като системна дейност за събиране, преработване и разпространение на сведения. По териториален принцип се различава териториално - вътрешна информация (отнасяща се до или предназначена към информиращата страна) и външна информация (отнасяща се до или предназначена за други страни). Тази класификация е валидна не само за държави, но и за всякакви други организации - общини, политически партии, религиозни секти или търговски компании и фирми. При компании, които се търгуват на фондовите борси, има строго определени правила за разгласяване на вътрешна информация и финансовите регулатори (в България - Комисията по финансов надзор) стават леко невротични при изтичане на вътрешна информация, тъй като това повлиява цената на акциите и един пазарен участник, който има вътрешна информация, за момента е в по-благоприятно положение спрямо друг, който няма такава. На теория финансовият регулатор би трябвало да се опитва да осигури равнопоставеност на пазарните участници, но на практика както всяка държавна институция е муден и тромав, поне докато на пазара не стане наистина напечено.  

Във всички страни по света, а също и в общуването между хора и организации, информацията често съдържа неистини, полуистини, лъжи, клевети и чисти измислици - тогава информацията приема формата на дезинформация. Всички авторитарни или тоталитарни режими няма как да оцелеят дългосрочно без разпространението на голямо количество дезинформация - напоследък такива тактики носят названието хибридни атаки или хибридна война. Всички религии и политически идеологии постъпват по абсолютно същия начин, за да оцелят и да печелят последователи и привърженици - в противен случай много скоро придобиват само историческа стойност. Принципите на манипулация на малки или по-големи групи хора са сходни - внушават се страхове, по възможност ирационални, или се подсилват вече съществуващи такива, след което се предлагат решения - станете наши последователи, защото без нас сте загубени! С подобни похвати са дошли на власт най-зловещите диктатори в човешката история, много от тях - чрез държавен преврат, а някои дори чрез свободни избори. За да оцелее с течение на времето, една диктатура има нужда освен от разпространение на дезинформация от източник на финансиране и от мощен репресивен апарат, който бързо да поставя където е необходимо всички реални и потенциални критици на режима и инакомислещи. Религиите действат по сходен начин може би с изключение на будизма - в световната история това е религията, която най-малко е свързвана с насилие върху хората.

Съществуват различни метдоди за проверка на достоверността на една информация. Според Шерлок Холмс (литературен персонаж, най-известният герой на Артър Конан Дойл) е необходимо във всяка една ситуация да се разгледат всички възможности; когато елиминираш невъзможното, това, което остане, е истината, независимо колко невероятно звучи. Подходът на гениалния детектив е разумен и логичен, но в момента, в който две от възможностите са в предела на възможното, възниква проблем - коя от тях отговаря на истината? Това налага събирането на още и още информация, докато се достигне до същността на казуса - което и детективът прави в романите на автора.

Освен това е възможно от всяко едно твърдение да се изведат всички възможни следствия и ако се стигне до очевидно противоречие, то това твърдение няма как да бъде вярно. Така например през месец февруари 2020 година, точно преди пандемията от коронавирус, се появи един видеоклип, който показваше как в Китай полицията заварява врати на жилищни сгради. Това доведе до масова паника дори сред мислещи и разумни хора - и нас това ни чака? Дали обаче в Китай наистина са заварявали вратите на сградите или това е поредната фалшива новина, целяща да всява масови страхове? Да изведем възможните следствия. Ако входната врата на един блок е заварена или непроходима по каквато и да е причина, теоритично хората в сградата ще бъдат на топло и ще имат вода за пиене, тъй като енергоразпределителното дружество подава електроенергия, а местното ВиК - питейна вода. Възможно е някой да се отоплява на твърдо гориво или нафта, но негов си проблем, да не изпадаме в подробности... Какво се случва обаче с храната? След около три дни човек, който е оставен без храна, започва да изпитва вълчи глад. Възможно е властите да доставят храна например с хелокоптери, но да изчислим колко хеликоптера са необходими за доставка на храна на населението на един 30 - етажен блок, каквито са повечето в Китай, и колко блока има в радиус от около 200 метра - само погледнете снимка на жилищен квартал в Пекин! Подобно упражнение се оказва Мисията Невъзможна. Разбира се, преди да затворят входните врати, властите могат да предупредят хората какво ги чака и да ги накарат да се запасят с храна - теоритично дори за два месеца. Дали хранителните магазини имат възможност да осигурят доставки на подобни количества храна, е ясно - никоя верига не поддържа складова наличност, способна да изхрани населението за период от два месеца, но дори и това е въпрос на организация. Какво ще се случи обаче ако някой в сградата се разболее или дори при смъртен случай, ако входната врата е непроходима? Тук е очевидното противоречие и тук се крие отговорът на въпроса дали в Китай наистина са заварявали врати или това е чиста измислица. Дори и най-свирепият тоталитарен режим не може да си позволи хора да се разболяват и умират в домашни условия без достъп до медицинска помощ, а и дори без някой да изнася труповете. Подобна ситуация би била не просто хуманитарна катастрофа, а ад под небето.   

В съдилищата и в следствията съществува един важен принцип - когато се установи че даващият показания лъже за едно нещо, автоматично се приема че лъже за всичко останало. Твърде спорно е доколко подобен подход е разумен, но се прилага често на практика. При воденето на следствия, повдигането на обвинения и осъждането или оправдаването на обвиняеми лица съдебната практика силно насърчава формирането на така нареченото вътрешно убеждение у съдията, следователя или прокурора. Това вътрешно убеждение не е нищо друго, освен интуиция - така нареченото шесто чувство. То не е нищо свръхестествено - според много психолози това са подсъзнателни асоциативни връзки на базата на предишен житейски опит и практиката показва че това чувство действително съществува. Така например статистически съдии с повече трудов стаж (около 40 и повече години) вземат съдебни решения, които се отменят в пъти по-рядко на следваща инстанция в сравнение с тези на младите им колеги. Възрастни прокурори внасят обвинителни актове в съда, които много по-често стигат до осъдителни присъди, отколкото при начинаещите им колеги и т.н. За българската съдебна система и особено за прокуратурата важат различни правила и тенденциите са от друг тип. 

По тематичен принцип според обслужваните области на човешката дейност информацията се дели на научна (отнасяща се до природоматематическите, медицинските и обществените науки), научно - техническа (отнасяща се до техническите и биотехническите науки), техническа (отнасяща се до съществуващата техника) и икономическа информация (отнасяща се до стопанските науки и икономиката в различен мащаб). Организационните форми на информация в близкото минало са били печат (вестници, списания и особено информационният печат), електронни медии (радио, телевизия и различни медии, работещи в средата на Интернет), национални осведомителни агенции, както и функциониращи в национален и международен обхват институти, служби и центрове за научно - техническа информация. През последните няколко десетилетия информацията придобива все по-решаващо значение за успеха на всяко едно начинание - според множество икономисти, визионери, социолози и философи именно информацията е най-мощното оръжие на 21 век. В областта на разузнаването информацията винаги е имала ключово значение от времето когато започват да се водят организирани военни действия, а това е от най-дълбока древност. Поради това разузнавателните служби нерядко не подбират средствата, които използват за да съберат необходимата им информация и жертването на няколко човешки живота е дребна формалност в ежедневната им работа. Това поставя редица морални и етични въпроси за размисъл.

В математиката и кибернетиката съществува така наречената теория на информацията, която се стреми да даде количествена храктеристика за съдържанието на дадено съобщение - с оглед на предаването му по някаква съобщителна система или запазването му в запаметяващо устройство. Понятието информация малко или много има вероятностен характер, като в цифровата епоха това е валидно все по-малко - стремежът е информацията да бъде максимално точна, но отклонения в някакъв процент винаги съществуват. Ако съобщението е предадено чрез някакъв код, който съдържа k брой знаци и вероятностите за тяхната поява са p1, p2, p3... pk, то количеството информация, което носи със себе си появата на един знак, се дефинира с израза H = -p1lg2p1 - p2lg2p2 - ...pklg2k. Изразът Н се нарича ентропия. Тя характеризира неопределеността на един случаен опит с k на брой възможни изхода и вероятности от 1 до стойността на k. От физична гледна точка ентропията е показател за наличието на безредие, хаос в една система - колкото е по-висока тя, толкова по-неподредена е една система. От лингвистична гледна точка ентропията е нещо, изключително интересно - тъй като азбуките не са нищо друго, освен код с k на брой символи, с нарастване на броя на буквите в една азбука е очевидно че ентропията нараства. Очевидно е че фонетичните азбуки, които имат само от порядъка на 25 - 35 знака, предават информацията с много по-малко неточности и двусмислици; японските азбуки катакана и хирагана имат от порядъка на 45 - 50 знака, но те на практика не обозначават звуци, а комбинация от звуци (срички), така че и при тях трудно се получават двусмислици и неточности. По коренно различен начин стои предаването на информация при китайската йероглифна азбука - дори и в най-опростения си вариант тя съдържа 8600 знака, а във всички китайски текстове от основаването на държавата до наши дни се съдържат близо 50 000 символа.

Съществуват единични кодове - само цифрата едно например. Те обаче не могат да служат за предаване на информация, тъй като единственият символ няма вариации. Третична система е Морзовата азбука - при нея има три възможни символа, а именно тире, точка и интервал. При двоичните кодове пък съществуват само два символа - 0 и 1, съответно две състояния - липса и наличие, или протичащ или непротичащ ток по кабел. Поради това те се оказват удобни за електронното предаване на и съхраняване на информация, поради което почти всички съвременни изчислителни машиниизползват именно двоичен код. Възниква въпросът как може големи количества информация да се съхраняват само с помощта на два символа? Отговорът е в поредицата от символи - първите изчислителни машини използваха поредици от 8 символа, 0 и 1, съответно работеха с осем бита. Такъв беше култовият Правец 82 и Правец 8М. Скоро след това, през 1984 година, започва производството на Правец 16 - компютър с 16 - битова архитектура, който използва 16 успоредни кабела (образно казано) при обработката на информацията, по които кабели протича или не протича ток. Някъде по това време се въведе понятието байт - един байт съдържа осем бита, т.е. 16-битовата архитектура съдържаше два байта. През 90-те години на ХХ век се появяват първите компютри с 32-битова архитектура - първата операционна система, която поддържа 32 бита, е Windows 95. Именно благодарение на нея компанията Майкрософт успя да придобие световна известност, а единият от нейните основатели Бил Гейтс дълго време беше най-богатият човек в света. В началото на XXI век вече имаше и 64-битови комютри. Разликата в изчислителната мощност е доста голяма - при 32 - битовите процесори и операционни системи има 232 възможни адреса (или знака, или състояния) - 4 294 967 296 броя. При 64 бита възможните адреси са 264 - 18 446 744 073 709 551 616. В бъдеще вероятно ще бъдат конструирани и компютри, работещи със 128-битови процесори, но според много ентусиасти в областта на информационните технологии е възможно това никога да не се случи. Причина за това е огромната оперативна памет, която може да адресира един 128-битов процесор - това е един обем, който се доближава до всички данни, налични на планетата Земя. Човечеството е възможно никога да не може да генерира толкова голям обем информация, който да има нужда да се обработва от 128-битови компютри.