Думата принцип може да има няколко значения в зависимост от контекста. Някои от тях са:
Основно правило или закон. Принципите са фундаментални истини или предложения, които служат като основа за система от вярвания или поведение. Също така те могат да изясняват различни причинно - следствени връзки в природата. Подходящи примери за това са принципът на свободата и принципът на равното третиране на всички граждани на една страна пред закона
Морален или етичен стандарт. Принципите могат да представляват основни етични норми, които ръководят действията и решенията на индивидите - например принципът на честността или принципът на справедливостта
Физически или научен закон. Принципите в науката са основни закони или постулати, които обясняват природни явления - например принципът на Архимед или принципът на относителността
Работен принцип - основен начин или метод, по който функционира дадено устройство или система. Например принципът на действие на електрическата лампа или принципът на функциониране на двигателя с вътрешно горене
Принцип също така е утвърдено единно правило или стойност, на базата на което се основават различни твърдения, процеси и постановки. Той е основно и неизменно правило, в съответствие с което следват физични, химични, биологични и други процеси. В правото, това е правило, което трябва да бъде или е най-често следвано или е неизбежно последствие от нещо, като например законите на природата или начина, по който е създадена системата. Принципите на една такава система се разбират от участниците ѝ като жизненоважни характеристики на самата система или отразяващи проектираната цел по време на нейното създаване. Ефективната работа или употребата на системата биха били невъзможни, ако се пренебрегне някой от тези основополагащи принципи. Дадена система може изрично да се основава на или да се изпълнява от набор от принципи. Примери за принципи са ентропията в редица области, принципът на най-малкото действие във физиката, доктрини или предположения, образуващи нормативни правила за поведение, централната догма в молекулярната биология, честността в етиката и много други.
Понякога в името на един морален принцип хората стигат до крайности - описани са дори смъртни случаи, като все още протича оживен философски дебат относно това дали е оправдано човек да си жертва живота в името на какъвто и да било принцип. Гюро Михайлов е български войник, редник от трета рота на Пловдивската дружина, загинал по време на пожар при изпълнение на служебния си дълг на 25 декември 1880 година. Неговото име става нарицателно в българския език и се използва в смисъл на вярна служба, но вярна до глупост и до крайности. Гюро Михайлов е роден 1862 г. в село Рахманли. След шест месеца редовна наборна военна служба в милицията на Източна Румелия е зачислен в подразделението за охрана в град Пловдив. На 25 декември 1880 Гюро Михайлов е часови в караула, който охранява банката. Постът на Гюро Михайлов е пред касата на третия етаж. По това време градът бил център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там е бил щабът на милицията и жандармерията, затова имало денонощна охрана от петима войници. В 11 часа вечерта на първия етаж на банката избухнал пожар. Дежурните офицери и жандармеристи едва успели да спасят касата на Първа дружина, архивите на Втора и двете бойни знамена. Пожарът бързо се разраствал и всички, освен Гюро Михайлов, панически напуснали горящата сграда. Счетоводителят на щаба Иван Костов направил опит да спаси Гюро Михайлов, като се качил до стаята с парите в горящата сграда и му казал веднага да излиза, ако не иска да умре. Тогава Гюро Михайлов насочил щика на пушката си срещу него и отказал. Михайлов останал на поста си въпреки пожара, в съответствие с член 115 от Устава за гарнизонна и караулна служба, приет през 1879 година. В случая единственият, който можел да промени заповедта, бил началникът на караулното отделение. Това бил Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата, но тогава подът на горящата сграда се пропукал и в пламъците паднали Гюро Михайлов, началникът му Никола Костадинов и още трима войници, които се опитвали да им помогнат – Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков. Още от 1906 година в Пловдив се събират пари за паметник на Гюро Михайлов. Идеята е подкрепена през 30-те години на ХХ век от дългогодишния кмет на града Божидар Здравков, както и от офицерите в града. Паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари е изработен от авторски колектив начело с Никола Кожухаров и е тържествено открит на площад „Цар Крум“ на 27 ноември 1938 г. Паметникът представлява композиция, в която Гюро Михайлов е представен в цял ръст, застанал на поста си, а около него са бойните му другари, които страдат от разразилия се пожар, но подкрепят своя събрат. Бронзовата композиция е поставена върху каменен саркофаг, който съхранява тленните останки на героите. Паметникът става място за преклонение към хората, пожертвали живота си в името на народ и Родина и с ясното съзнание, че дългът, честта и верността стоят над всичко. През 1962 г. паметникът на Гюро Михайлов е демонтиран и пренесен първоначално в казармата на Девети Пловдивски полк, а по-късно – в поделението на Строителни войски. През 1992 година по инициатива на пловдивчани общината решава да върне паметника в центъра на града. На 3 март 1994 монументът е официално открит на площад „Централен“ във вида, в който е бил през 1938 година.
Принципът на субсидиарност е един от основните принципи, заложени при основаването на Европейския съюз. В областите, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза, принципът на субсидиарност, заложен в Договора за Европейския съюз, определя условията, при които Съюзът се ползва с приоритет за действие пред държавите членки. Правно основание на принципа на субсидиарност е Член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Принципите на субсидиарност и пропорционалност определят упражняването на компетентността на Европейския съюз. В областите, които не попадат в изключителната компетентност на ЕС, принципът на субсидиарност цели да защити капацитета за вземане на решения и действие на държавите членки и легитимира намесата на Съюза, ако целите на дадено действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза поради обхвата или последиците от предвиденото действие. Въвеждането на този принцип в учредителните договори цели по този начин да доближи упражняването на компетентността на възможно най-близко до гражданите равнище в съответствие с принципа на близост, определен в член 10, параграф 3 от ДЕС.
Принципът на субсидиарност е официално въведен с ДЕС, подписан през 1992 година. Този договор включва позоваване на принципа в Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО). Междувременно Единният европейски акт, подписан през 1986 година, по това време вече е въвел правилото за субсидиарност в областта на околната среда, макар и без да го назовава. Първоинстанционният съд на Европейските общности постанови в своето решение от 21 февруари 1995 (T-29/92) че преди влизането в сила на ДЕС принципът на субсидиарност не представлява общ принцип на правото, спрямо който да се проверява законосъобразността на актовете на Общността. Без да променя формулировката на позоваването на принципа на субсидиарност, договорът от Амстердам, подписан през 1997 година, прилага към ДЕО протокол относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Последният е наричан „Протокол от 1997 година“. Общият подход по отношение на прилагането на принципа на субсидиарност, договорен по-рано по време на Европейския съвет в Единбург през 1992, става правно обвързващ и подлежи на съдебен контрол чрез протокола относно субсидиарността. Договорът от Лисабон, с който се изменят ДЕС и ДЕО, е подписан през 2007 година и въвежда принципа на субсидиарност в член 5, параграф 3 от ДЕС. Този договор отменя съответната разпоредба на ДЕО, като същевременно запазва нейната формулировка. Той добавя също ясна препратка към регионалното и местното измерение на принципа на субсидиарност. Освен това Договорът от Лисабон замени Протокола от 1997 с нов протокол със същото заглавие (Протокол № 2), в който основното нововъведение се отнася до ролята на националните парламенти при контрола за спазване на принципа на субсидиарност.
Общото значение и цели на принципа на субсидиарност се изразяват в предоставянето на известна независимост на йерархично подчинен орган по отношение на висшестоящ орган, по-специално орган на местно самоуправление по отношение на орган на централната власт. Става въпрос за разпределение на правомощия между различните равнища на властта. Именно този принцип е в основата на институционалното устройство на държавите с федерална структура. Прилаган в рамките на ЕС, принципът на субсидиарност служи като критерий за регулиране на упражняването на неизключителна компетентност на Съюза. Той изключва намесата на Съюза, когато даден въпрос може да бъде решен ефективно от самите държави членки на централно, регионално или местно равнище. Легитимира упражняването на правомощия от страна на Съюза само когато държавите членки не са в състояние да постигнат в достатъчна степен целите на предвиденото действие и когато то може да има добавена стойност, ако е осъществено на равнището на Съюза. По смисъла на член 5, параграф 3 от ДЕС, намесата на институциите на Съюза съгласно принципа на субсидиарност предполага спазването на три условия:
Да не става въпрос за област от изключителната компетентност на Съюза (неизключителна компетентност)
Целите на предвиденото действие да не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки (необходимост)
Поради обхвата или последиците на предвиденото действие, то да може да бъде осъществено по-успешно чрез намеса на Съюза (добавена стойност).
Принципът на субсидиарност се прилага само в областите, които попадат в споделената между Съюза и държавите членки неизключителна компетентност. Влизането в сила на Договора от Лисабон определи по-точни граници на предоставената на Съюза компетентност. Част първа, дял I от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (подписан през 2007 г. и влязъл в сила през 2009 г.) определя три категории на компетентност на Съюза (изключителна, споделена и допълваща компетентност) и съдържа списък на областите, спрямо които се упражняват компетенциите от тези категории.
Принципът на субсидиарност се отнася до всички институции на Съюза и има особено практическо значение в рамките на законодателните процедури. Договорът от Лисабон засили съответната роля на националните парламенти и на Съда по отношение на контрола за спазване на принципа на субсидиарност. След като въведе изрично позоваване на поднационалното измерение на принципа на субсидиарност, Договорът от Лисабон също така засили ролята на Европейския комитет на регионите и разкри възможност, по преценка на националните парламенти, за участие на разполагащите със законодателни правомощия регионални парламенти в механизма за предварително ранно предупреждение.
По смисъла на член 5, параграф 3, алинея 2 и на член 12, буква б) от ДЕС националните парламенти следят за спазването на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурата, предвидена в Протокол № 2. По силата на механизма за предварително ранно предупреждение всеки национален парламент или всяка камара на национален парламент разполага с осем седмици, считано от датата на предаване на проекта на законодателен акт, да изпрати на председателите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията мотивирано становище, в което излага причините, поради които счита, че въпросното предложение не спазва принципа на субсидиарност. Когато мотивираното становище изказва мнението на най-малко една трета от гласовете, разпределени на националните парламенти (един глас на камара за двукамарните парламенти и два гласа за еднокамарните парламенти), проектът трябва да се преразгледа - на юридически жаргон това се нарича жълт картон. Институцията, вносител на проекта на законодателен акт, може да реши да го запази, измени или оттегли, като представя мотивите за това решение. Що се отнася до текстовете във връзка с полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, този таван е по-нисък (една четвърт от гласовете). Когато в рамките на обикновената законодателна процедура с най-малко обикновено мнозинство на гласовете, разпределени на националните парламенти, се оспори съответствието на законодателното предложение с принципа на субсидиарност, а Комисията реши да поддържа своето предложение, въпросът се отнася до законодателя (Парламента и Съвета), който се произнася на първо четене. Ако законодателят прецени че законодателното предложение е несъвместимо с принципа на субсидиарност, той може да го отхвърли с мнозинство от 55 % от членовете на Съвета или с мнозинството от гласовете, подадени в Европейския парламент - оранжев картон. Към днешна дата процедурата за жълт картон е задействана три пъти, докато процедурата за даване на оранжев картон никога не е използвана.
През май 2012 година беше показан първият жълт картон срещу предложение за регламент на Комисията относно упражняването на правото да се предприемат колективни действия във връзка със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги - Монти II. Общо 12 от 40-те национални парламента или техни камари счетоха, че предложението не е в съответствие с принципа на субсидиарност от гледна точка на съдържанието. В крайна сметка Комисията оттегли своето предложение, макар да счете че няма нарушение на принципа на субсидиарност. През октомври 2013 беше показан втори жълт картон от 14 камари на националните парламенти в 11 държави членки вследствие на предложението за регламент за създаване на Европейска прокуратура. След като анализира мотивираните становища, получени от националните парламенти, Комисията реши да запази предложението - тя посочи че то е в съответствие с принципа на субсидиарност. Третият жълт картон беше показан през май 2016 година от 14 камари на 11 държави членки срещу предложението за преразглеждане на директивата относно командироването на работници. И този път Комисията предостави обширни аргументи да запази предложението си, като счете, че то не нарушава принципа на субсидиарност, тъй като въпросът за командированите работници по дефиниция е трансграничен. Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз (КОСАК) е полезна платформа за националните парламенти, на която те обменят информация, свързана с контрола на субсидиарността. Освен това Мрежата за наблюдение на субсидиарността (МНС), поддържана от Европейския комитет на регионите, улеснява обмена на информация между местните и регионалните власти и институциите на ЕС. Сред членовете на МНС са регионалните парламенти и правителства със законодателни правомощия, местните и регионалните власти без законодателни правомощия и сдруженията на местните органи на властта в ЕС. Тя е отворена и за националните делегации на Европейския комитет на регионите и камарите на националните парламенти.
През март 2017 година Европейската Комисия създаде специална Работна група по въпросите на субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“ като част от програмата за по-добро регулиране, и по-специално дебата за бъдещето на Европа, започнат с Бялата книга на председателя на Комисията Юнкер. Работната група има няколко цели:
Да даде препоръки как по-добре да се прилагат принципите на субсидиарност и пропорционалност
Да определи областите на политиката, в които работата може да бъде отново делегирана или окончателно върната на държавите от ЕС
Да намери начини за по-добро включване на регионалните и местните органи на властта в създаването и изпълнението на политиките на ЕС
Въз основа на препоръките, отправени от работната група, през октомври 2018 година Комисията публикува своя пакет за субсидиарността, чиято цел е да се засили ролята на принципите на субсидиарност и пропорционалност при изготвянето на политиките на ЕС. Една от основните препоръки на работната група беше да се включи таблица за оценка на субсидиарността и пропорционалността в насоките на Комисията за по-добро регулиране и да се използва таблицата, за да се представят констатациите на Комисията в оценките на въздействието, другите оценки и обяснителните меморандуми. Принципите на субсидиарност и пропорционалност бяха във фокуса и на Конференцията за бъдещето на Европа, в съответствие със Съвместната декларация относно Конференцията за бъдещето на Европа, подписана от председателите на Парламента, Съвета и Комисията.
Върху спазването на принципа на субсидиарност може да се упражни последващ контрол (след приемането на законодателния акт) по съдебен път посредством Съда на Европейския съюз. Това е посочено и в Протокола. При все това прилагането на този принцип дава на институциите на Съюза голяма свобода за преценка. В своите решения по дело С-84/94 и дело C-233/94 Съдът уточнява, че спазването на принципа на субсидиарност е сред обстоятелствата, които подлежат задължително на мотивиране, в съответствие с член 296 от ДФЕС. Това изискване е удовлетворено, когато от общия смисъл на съображенията следва, че спазването на принципа е било взето предвид при самото разглеждане на акта. В по-скорошно решение (дело C-547/14, Philip Morris, точка 218) Съдът отново потвърди, че трябва да провери „дали въз основа на конкретни обстоятелства законодателят на Съюза е можел да приеме, че целите на предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза“. По отношение на процесуалните гаранции, и по-специално задължението за представяне на мотиви по отношение на принципа на субсидиарност, Съдът на ЕС припомни, че спазването на задължението за мотивиране „трябва да се преценява с оглед не само на текста на оспорвания акт, но и на контекста му и обстоятелствата в конкретния случай“ - точка 225. Държавите членки могат да предявяват искове за отмяна пред Съда на ЕС за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт от името на своя национален парламент или негова камара в съответствие със своята национална правна система. Комитетът на регионите също може да предявява иск от този род срещу законодателни актове, за чието приемане съгласно ДФЕС е предвидено да бъде консултиран.
Европейският парламент е инициатор на концепцията за субсидиарност, като на 14 февруари 1984 предложи с приемането на проекта на Договора за Европейския съюз разпоредба, според която в случаите, когато Договорът предоставя на Съюза споделена компетентност с тази на държавите членки, държавите членки могат да действат, ако Съюзът не е приел нормативен акт. Нещо повече, в предложението се подчертава фактът, че Съюзът трябва да се намесва само за изпълнението на задачи, които могат да бъдат осъществени по-ефикасно със съвместни усилия, отколкото от държавите, действащи поотделно. Европейският парламент подновява тези предложения в множество резолюции - например резолюциите от 23 ноември 1989, 14 декември 1989, 12 юли 1990, 21 ноември 1990 и 18 май 1995 година. В тях той припомня своята подкрепа за принципа на субсидиарност. Парламентът приема редица мерки, за да изпълнява ролята си съгласно Договорите по отношение на прилагането на принципа на субсидиарност. Съгласно член 43 от Правилника за дейността на ЕП при разглеждането на предложение за законодателен акт Парламентът обръща особено внимание дали предложението зачита принципите на субсидиарност и пропорционалност. Комисията по правни въпроси е парламентарната комисия, която има хоризонтална отговорност за упражняването на контрол по отношение на спазването на принципа на субсидиарност. В тази връзка тя редовно изготвя доклад относно годишните доклади на Комисията относно субсидиарността и пропорционалността. На 25 октомври 1993 Съветът, Парламентът и Комисията подписаха междуинституционално споразумение, в което ясно се изразява волята на трите институции да напредват решително в тази посока. По този начин те се ангажират да спазват принципа на субсидиарност. Със споразумението се определят редът и условията за упражняване на компетентността, предоставена от Договорите на институциите на Съюза, така че да могат да бъдат осъществени целите, предвидени в тези договори. Комисията се ангажира да взема предвид принципа на субсидиарност, както и да обосновава и мотивира неговото спазване. Същото се отнася и за Парламента и Съвета в рамките на предоставената им компетентност. Съгласно Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 Комисията трябва да обосновава в обяснителния меморандум предложените мерки по отношение на принципа на субсидиарност и да го взема предвид в своите оценки на въздействието. Освен това, със сключването на рамковото споразумение от 20 ноември 2010, Парламентът и Комисията поемат ангажимент да си сътрудничат с националните парламенти, за да улеснят упражняването на техните правомощия за контрол във връзка с принципа на субсидиарност. Още в резолюцията си от 13 май 1997 Европейският парламент заяви че принципът на субсидиарност е задължителна правна норма, като същевременно припомни, че неговото прилагане не следва да бъде пречка за упражняването на изключителната компетентност на Съюза, нито да се използва като претекст за поставяне под съмнение на достиженията на правото на Общността. В своята резолюция от 8 април 2003 Парламентът добави, че уреждането на разногласията трябва да се осъществява по възможност на политическо равнище, като същевременно се отчитат предложенията на Конвента за бъдещето на Европа относно създаването на механизъм за ранно предупреждение на националните парламенти в областта на субсидиарността. И наистина такъв механизъм беше включен в Договора от Лисабон.
В резолюцията си от 13 септември 2012 година Парламентът приветства по-тясното участие на националните парламенти в разглеждането на законодателни предложения в светлината на принципите на субсидиарност и пропорционалност и предлага да се проучи как биха могли да бъдат преодолени всякакви пречки пред участието на националните парламенти в контролния механизъм за субсидиарност. В резолюцията си от 18 април 2018 Парламентът отбеляза рязкото увеличаване на броя на мотивирани становища, представени от националните парламенти, което показва все по-голямото им участие в процеса на вземане на решение на Съюза. Той приветства също така интереса от страна на националните парламенти за приемане на по-проактивна роля чрез използване на процедурата „зелен картон“. В тази връзка Парламентът препоръча да се използват в пълна степен съществуващите инструменти, които дават възможност на националните парламенти да участват в законодателния процес, без да се създават нови институционални и административни структури. В своята резолюция от 13 февруари 2019 относно състоянието на дебатите относно бъдещето на Европа Парламентът подчерта фундаменталната роля на местните органи, и по-специално на регионалните парламенти със законодателни правомощия. Той също така взе под внимание препоръките на Работната група по въпросите на субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“, но посочи, че много от тях, особено по отношение на ролята на националните парламенти и необходимостта от реформиране на системата за ранно предупреждение, вече са били изтъкнати от Парламента. В своята резолюция от 24 юни 2021 година Парламентът посочи, че местните и регионалните органи прилагат и използват приблизително 70 % от законодателството на ЕС, и призова Комисията да ги включи по-активно в процеса на консултации и да интегрира „образец на таблица“ за оценка на прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност в целия процес на вземане на решения. Парламентът подчерта също, че настоящата структура на процедурата за прилагане на механизма за контрол на субсидиарността води до това националните парламенти да отделят прекалено много време за технически и правни оценки при кратки срокове, което усложнява целта за провеждане на по-задълбочена политическа дискусия относно европейската политика.
Принципът на пропорционалност е определен в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз. Неговата цел е да постави действията на институциите на Европейския съюз (ЕС) в определени рамки. Съгласно този принцип мерките на ЕС трябва да са подходящи за постигане на желаната цел; трябва да са необходими за постигане на желаната цел; и не трябва да налагат на лицето тежест, която е прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде постигната (пропорционалност в тесен смисъл). Той е тясно свързан с принципа на субсидиарност, който изисква ЕС да предприема действия само ако те са по-ефективни от действията, предприети на национално, регионално или местно равнище. Друг свързан принцип (принципът на предоставената компетентност) гласи че всички области на политиката, които не са изрично договорени в договорите от всички държави членки, остават в тяхната сфера на действие. Критериите за прилагането на принципа са определени в протокол № 2 относно прилагането на принципите за субсидиарност и пропорционалност към договорите. В случай на нарушение на принципа на пропорционалност жалбоподателите могат (ако са изпълнени условията) да оспорят валидността на съответните мерки пред Съда на Европейския съюз. Няма спор че ЕКПЧ е ратифицирана от България и същата е в сила за нея от 07.09.1992, като съгласно постановките на чл.5, ал.4 от Конституцията тя е част от вътрешното ни право и има предимство пред нормите на националното на право. Това действие на този международен акт е непосредствено. Безспорно е също, че считано от 01.01.2007 България е част от ЕС и от момента на присъединяването си действащото общностно право (понастоящем съюзно право) - първично и вторично законодателство, също става приложимо за България, нейните институции, физически и юридически лица. Юридически задължително за Българската държава е и правото, създадено след присъединяването на страната ни. Част от първичното право на Европейския съюз е и Хартата на основните права на Европейския съюз, приложение на Лисабонския договор от 01.12.2009. Договорът от Лисабон е ратифициран от 40-то Народно събрание със закон приет на 21 март 2008 година. Законът за ратифициране е обнародван в ДВ, бр.36 от 04.04.2008 и влязъл в сила за Република България, считано на 01.12.2009, с което са изпълнени изискванията на чл.5, ал.4 от Конституцията. Съгласно чл.120, ал.1 от нея съдът осъществява контрол за законност на актовете и действията на административните органи. Съгласно ал.2 на същата разпоредба държавата гарантира право на всеки гражданин и всяко юридическо лице /ЮЛ/ да обжалва всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Самото наказателно постановление обаче е правораздавателен акт, а не административен такъв. С него се ангажира административно-наказателната отговорност на различните частно-правни субекти за извършени от тях административни нарушения. В този смисъл касае се за едно „наказателно обвинение” на административен орган, овластен с това правомощие от закона. Ето защо, когато един административно-наказващ орган, постановява дадено решение и с него значително влияе върху правната сфера на частните субекти, вкл. и когато налага финансова санкция, той не може да бъде единствен коректив на това решение. Правото на достъп до съд не трябва да бъде ограничавано от каквито и да е необосновани правни или практически пречки. Още повече и по силата на чл.13, абзац първи от ЕКПЧ "всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти". Съдът в Страсбург в своите решения приема също, че всяко ограничение на правото на съд, каквото безспорно е това, което е заложено в чл.416, ал.7 от КТ, трябва да има своя законова цел и да бъде пропорционално на нея. Хартата на основните права на Европейския съюз, приложение на Лисабонския договор за функционирането на ЕС е в сила от 01.12.2009 година и дава още по-широка защита, като засилва гаранциите за зачитане и съблюдаване на същите. Съгласно нея всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон от вътрешното право на държавата-членка и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. За да има спазване на принципа на пропорционалност, не трябва пречката да засяга права и законни интереси на лицата в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, която го налага, а също така и ако целта може да се постигне чрез по-благоприятна мярка за лицата - да се приложи тя. Признатите от Съюза цели от общ интерес са например тези за защита на националната сигурност, обществения ред или обществено здраве, както и ограничението, което се залага, да е продиктувано от необходимостта да се защитят правата на други хора. В контекста на гореизложеното съдът намира, че въведеното с нормата на чл.416, ал.7 КТ ограничение на правото на жалба против НП, с което е наложено административно наказание по чл.415 от същия кодекс не нарушава принципа на пропорционалността, заложен като основен в ДФЕС. В случая НП е издадено за нарушение на нормативен акт, свързан с изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. Същата се явява оправдана от гледна точка на общностното право, доколкото е съответствие с общите принципи на Директива (89/391/ЕИО) на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място.
Понятието “социална държава” изразява една от функциите на държавата като етносоциална общност. Държавата като социално явление не възниква самоцелно, не е нещо, което стои извън и отделно от обществото. Напротив, държавата е социално-правен феномен, който се идентифицира с обществото, организира неговия субстрат и направлява действията му чрез осъществяване на определени функции – организационна, защитна, управленска и пр. Всички те са необходими, за да се постигне основната цел на битието на държавата – съхранението на етносоциалната общност, която я изгражда. С други думи – държавата е организационният израз на обществото. ИЗЛОЖЕНИЕ Употребата на понятието “социална държава” може да доведе до отъждествяването му с типа или формата на държавата. Това би било неправилно. Типът държава следва да се разбира като исторически тип и се употребява за означаване на общите признаци на всички държави на определен етап от тяхното историческо развитие. Така държавата може да бъде исторически типизирана като кастова, съсловна, буржоазна, капиталистическа, социалистическа и пр., но не и като социална или несоциална. На следващо място “социална държава” не показва и формата на държавата. “Формата на държавата е начинът на структуриране и интегриране на нейното съдържание посредством правно установени волеви отношения.” Следователно, формата на държавата изразява как е организиран етно-социалният субстрат в държавата чрез установените от правото волеви отношения. Докато “социална държава” е по-тясно понятие и изразява част от насоката на дейността в държавата. Държавата представлява организирана система от елементи, чиято основна цел е съхранението на етно-социалния субстрат, който я изгражда. За постигане на тази своя основна цел, държавата, чрез своите органи и институции, осъществява определени функции. Понятието “социална държава” се включва в защитната функция на държавата. Чрез нея се означава една от основните насоки в дейността на държавата – нейната социална функция. За реализиране на защитната функция държавата осъществява и социална функция, провеждана чрез т. нар. социални политики – социално и здравно осигуряване, закрила на правото на труд, закрила и подпомагане на семейството като основна градивна единица на обществото, осигуряване на опазването и възпроизводството на околната среда. Практическото реализиране на социалната функция на държавата следва да бъде извършвано не ad hoc , за всеки отделен случай различно, а при зачитането на определени принципи, които дават рамките, границите, в които трябва да се осъществява социалната дейност на държавата, за да се постигне в крайна сметка основната цел – съхранението на етно-социалния субстрат, а оттам – самосъхранението на самата държава като организация. Ето защо, при провеждане на социалната функция, чрез своите органи и институции, държавата следва винаги да се води от основните принципи на социалната държава – солидарност, равенство и справедливост. Солидарността е първият и най-важен принцип на социалната държава. Чрез него се дават отговори на въпросите каква е причината да бъдем съпричастни един към друг и защо социалната държава обхваща всички или само някои от членовете на обществото? Корените на солидарността могат да се намерят още в груповата лоялност и споделянето на ресурси, когато основата на социалните /етно-социалните/ единици по време на докапиталистическото общество са били семейството и рода. През Средновековието възникват занаятчийските гилдии, които набират чираци, организират обучението им поддържан социални фондове за своите членове. Така солидарността става известна като „общността на обикновените хора”. От гледна точка на историята, явлението „солидарност” се появява преди понятието „солидарност”. Можем да открием солидарността още в християнската идея за братството, появила се в началните години на християнската ера, създадена като отговор на затворените семейни връзки с цел възникване на общност между християнските монаси. Политическата идея за общност и братство възниква във Франция по времето на Великата френска революция. Франция е родното място на понятието солидарност. През 1789г. назрява времето да се отхвърли съсловното деление на френското общество, да се признаят и утвърдят свободата и правата на гражданите, мястото на третото съсловие в управлението на държавата. Основният постулат е „Свобода, равенство, братство”, възприет в Декларацията за правата на човека и гражданина, където за първи път официално се признават основните общочовешки права на свобода, собственост и сигурност. Равенството и братството идват да обозначат политическото единство и желанието за запазване на общността. Това в някаква степен води до подценяване на професионалните и материални различия на революционерите, което не пречи понятието братство да стане част от практическата политическа програма на революцията. Така братството става политическата концепция с най-близко значение до солидарността и нейната хегемония в политическата наука продължава до ХХ век. Солидарността е възприета като понятие и в правото. През XVI век френските юристи започват да използват понятието солидарност (solidadiete), за да обозначават общата колективна отговорност, която се носи заради дълговете, които има някой член на общността. Терминът солидарност намира своето легално определение в Наполеоновия Code Civil от 1804г. По различен начин се възприема солидарността в социологията. Класици като Фюрие, Леро приемат идеята за солидарността като възстановяване на хармонията и социалната интеграция в обществото. Причината за обяснението на солидарността по този начин се корени в историческия период, в който те са живели и творили – период на непрекъснато насилие и терор, послужили като катализатор за възхода и залеза на Наполеоновата империя. Нуждата от ред, хармония и социална интеграция в обществото е повсеместна и това се отразява на дискусията за солидарността в класическата социология. Следващият етап от историческото развитие на идеята за солидарността се свързва с времето на първоначалното натрупване на капитали – появата на капитализма. XVIII И XIX век е времето, през което се появяват идеите на Маркс и Ленин, появява се социалдемократическата теория за солидарността. В основата на теорията на Карл Маркс стои възприемането на класовото разделение на обществото като основа на солидарността. Целта на тази теория е да се наложат интересите на работническата класа чрез революция на бедните и създаването на социалистическо общество. Марксистката идея е ограничена в разбирането си за солидарността, тъй като тя обхваща само работническата класа. При нея солидарността се изразява само и единствено в колективността, като не се държи сметка за това как ще бъдат съвместени индивидуалната свобода и колективната солидарност, за да не възникват колизии между тях. По същество ленинистката концепция за солидарността не се различава от марксизма. И тук основната идея се състои в реализирането на интересите на работническата класа пред интересите на останалите класи, което трябва да стане също чрез революция, чиято цел е създаването на диктатура на пролетариата. При тази теория отново е застъпена само колективността, а индивидуалната свобода и индивидуалните интереси са превърнати в забравен идеал. За разлика от марксизма и ленинизма, класическата социалдемократическа теория за солидарността се основава върху интересите на по-широк кръг социални слоеве. Тук, освен интересите на работническата класа, се обхващат и тези на други класи или обществени прослойки, като са възприети и отчетени различията между тях. Целта на класическата социалдемокрация е реализирането на интересите на по-голяма част от обществото посредством обществени реформи, които ще доведат или до пълна демокрация, или до социалистическо общество. Солидарността според класическите социалдемократи трябва да представлява чувство на общност между тези, които са включени в нея. Тук за разлика от марксизма-ленинизма, колективният интерес не е така силно застъпен, като е отчетена и съществуващата индивидуална автономия. Модерните теории за солидарността се появяват през втората половина на XX век и продължават развитието си през XXI век. В основата на всички тях стоят въпросите относно социалната интеграция в модерните общества и как солидарността може да доведе до тази интеграция. Сравнени с класическите социологически теории, марксизма и социалистическите идеи, модерните теории за солидарността са по-изчистени и прецизни. Въпреки това, изводите за това какво трябва да стои в основата на солидарността, при различните автори са различни. Конт и Дюркейм наблягат на независимостта /индивидуализма, индивидуалния интерес/ като основани за солидарността. Докато Конт приема, че независимостта е явление, възникнало продължителен период от време, то Дюркейм извежда т. нар. концепция за органичната солидарност, която според него е създадена благодарение на разделението на труда. Индивидуалните интереси са в основата и на социалдемократическата теория на Гиденс. На другия полюс са изводите на Хечър и Балдуин, представители на онази група автори, които приемат, че в основата на солидарността стоят общите интереси. Стейрно приема, че в модерното общество солидарността би трябвало да се разбира като възможността за изравняването на онези, които са понепривилегировани и различни. Научната мисъл все още не може да достигне до единодушие относно въпроса за това какво стои в основата на солидарността – индивидуализма или колективизма, интересите на всеки един човек или тези на общността като цяло, на малцинството или на мнозинството. Ако приемем, че солидарността представлява само и единствено зачитане от болшинството на интересите на малцинството, би имало опасност от налагане на интересите на малцинството против волята на мнозинството. Ако възприемем солидарността в обратния вариант –защита на интересите на мнозинството пред тези на малцинството, би се стигнало до дискриминиране на помалката група от по-голямата, а оттам и на евентуално изключване на малцинството от общността. Решението на този проблем според нас се крие в смисъла, в целта на социалната държава, на социалната функция на държавата – съхранението на етносоциалната общност. След като съхранението на общността е основна задача на социалната функция на държавата, то солидарността не би трябвало да представлява зачитане на интересите нито изцяло в полза на мнозинството, нито на малцинството. Ако в името на съхранението на етносоциалната общност се налага „да се жертват” интересите на малцинството, то те трябва да бъдат игнорирани пред интересите на мнозинството. И обратно – ако в съхранението на общността налага да се закрилят интересите на малцинството, то интересите на мнозинството трябва да бъдат пренебрегнати, за да се запази и просперира етносоциалния организъм. Оттук можем да изведем и дефиницията на солидарността като основен принцип на социалната държава. Солидарността представлява разпределение на задължението за съхранението на етносоциалния организъм в държавата върху членовете на общността. Като определяме солидарността като разпределение на задължението за съхранението на етносоциалния субстрат в държавата, това невинаги означава, че това задължение винаги е в тежест на всички и неговото изпълнение се дължи от всички членове на обществото, т.е. от всички граждани на държавата. Когато разпределението на задължението за съхранението на етносоциалния организъм в държавата е вменено върху всички членове на общността, тогава е налице идеалният вариант на солидарността. При него е налице задължение за всички членове на общността да участват в съхранението на държавата, като при нужда всеки може да получи защита или подкрепа. Солидарността не е еднаква по своя обем и не обхваща непременно всички членове на етносоциалния субстрат в държавата. Причината е в съчетаването на множеството индивидуални интереси и колективният общ интерес. Оттук можем да разграничим няколко модуса на солидарността: 1. Солидарност от всички за всички – това е най-широката по обем солидарност, при която задължението за съхраняване на етно-социалния субстрат е в тежест на всички и всеки се ползва от резултата от изпълнението на това задължение. Тук предимство се дава на колективния интерес. Грижата за съхраняване на етносоциалния субстрат лежи върху всички членове на общността, тъй като рискът от външни опасности, които евентуално могат да засегнат всеки член на държавноорганизираното общество. Такъв случай, при който солидарността се проявява в най-широкия си обем е например опазване здравето на гражданите на държавата. Чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) прокламира като основно и неотменимо право на българските граждани правото на здравно осигуряване, което се изразява в достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване. Чл. 52, ал. 2 от КРБ определя начина на финансиране на здравеопазването в Република България - набирането на средства за здравеопазване става от държавния бюджет, работодателите, чрез лични и колективни осигурителни вноски. По този начин е конституционно установено разпределението върху всички на задължението за опазване здравето на етно-социалния организъм, съставляващ държавата. В изпълнение на разпоредбите на Конституцията, Законът за здравното осигуряване (330) определя обхвата на това задължение -задължително здравно осигурени са всички български граждани, освен тези, които подлежат на осигуряване в друга държава-членка на Европейския съюз. Нещо повече, 330 разширява обхвата на солидарността при здравното осигуряване, като въвежда задължително здравно осигуряване не само за българските граждани, но и за чуждите граждани със статут на постоянно пребиваващи на територията на Република България, за лицата без гражданство (апатриди), за лицата, които имат статут на бежанци, предоставен им е хуманитарен статут или им е предоставено право на убежище. Задължението за здравно осигуряване възниква от момента на настъпване на съответното обстоятелство (за българските граждани - от момента на раждането на новородените, за постоянно пребиваващите на територията на Република България чужденци - от датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване и пр.) и се прекратява с прекратяване на съответното обстоятелство (напр. при смърт). 2.Солидарност от всички за някои - това е следващата по обем солидарност, която разпределя задължението за съхранението на етно-социалната общност върху всички членове на общността, но от изпълнението на това задължение не се ползват всички, а само някои от членовете на държавно-организираното общество. В този случай е зачетен индивидуалният интерес пред колективния. Ако се върнем на плоскостта на задължението за опазване и съхранение здравето на етно-социалния субстрат, можем да стигнем до извода, че не винаги солидарността в този случай е обща за всички. Всеки български гражданин има задължение да внася здравноосигурителни вноски, за да се ползва от лечение при заболяване. Това изискване, обаче, липсва при ползването на спешна медицинска помощ. Наредба № 25 на Министерство на Здравеопазването (обн., ДВ, бр. 98 от 12 ноември 1999 г.) определя обхвата, реда и условията за оказване на спешна медицинска помощ от лечебните заведения. Съгласно чл. 3 от Наредбата, всички лечебни заведения са длъжни да оказват спешна медицинска помощ на всяко лице, което се нуждае от такава, без значение на неговото гражданство, местожителство и лечебно-осигурителен статус. Оттук следва, че едно лице дори и да не е изпълнило задължението си за внасяне на здравноосигурителни вноски, има правото да се ползва, от спешна медицинска помощ при животозастрашаващи случаи. 3.Солидарност от някои за всички - това е по-стеснен по обема си модус на солидарността, при който солидарни са всички членове на етно-социалния субстрат, но солидарността е насочена само към някоя група или групи лица. Чл. 51 от КРБ признава правото на обществено осигуряване на гражданите на Република България. В понятието „обществено осигуряване" се включва осигуряването за всички социални рискове, включително и за старост. Задължително осигурени за старост са лицата, изрично изброени в чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - всички лица, осъществяващи трудова дейност (физически или интелектуален труд) на територията на Република България. След настъпване на определените в чл. 68 от КСО условия, за осигурените лица възниква правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възможно е пенсии да получават и лица, за които не са на лице условията за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това са т.нар. пенсии, несвързани с трудова дейност - пенсията за военна инвалидност, пенсията за гражданска инвалидност, социалната пенсия за старост, социалната пенсия за инвалидност, пенсията за особени заслуги и персоналната пенсия. В случая, макар и върху лицата, получаващи тези пенсии, поради обективни или субективни причини, да не е било разпределено задължението за осигуряване за старост, за тях възниква правото за получаване на съответната пенсия, несвързана с трудова дейност при настъпване на определени условия и/или по решение на компетентен държавен орган. 4.Солидарност от някои за някои - това е най-тясната по обем солидарност, при която задължението за съхранение на етно-социалния субстрат е разпределено само върху част от членовете на общността и от нея се ползват само определена група или групи членове на общността.
Извън трудноразбираемата материя на международното право, има и принципи, които са доста по-практични. Такъв е принципът на работа на сплит - системите. Всяка климатична сплит система се състои от два компонента – външно и вътрешно тяло, като последното, в зависимост от мястото за монтаж, може да бъде високостенно, подово, канално (монтирано в пространството под окачения таван и свързано с вентилацията), касетъчно (инсталирано в помещения с окачен таван) или универсално (предназначено за монтаж както на пода, така и под тавана). Принципът на работа на този тип климатици се основава на физичните свойства на хладилния агент, който в случая на климатичните системи KAISAI е екологичният хладилен агент R410A. Този агент може да кондензира или да се изпарява във вътрешното тяло, в зависимост от режима на работа на климатика. В режим на охлаждане, хладилният агент се изпарява във вътрешното тяло и абсорбира топлината от околната среда, която след това се прехвърля във външното тяло и се извлича навън чрез кондензация. Когато устройството е включено в режим на охлаждане, от вътрешното тяло се подава приятно хладен въздух, а горещият въздух се издухва от външното тяло, чрез процесите, протичащи вътре в климатика. Освен това всяка влага, съдържаща се във въздуха, кондензира върху студения топлообменник и трябва да се изхвърли навън. В режим отопление, вътрешното и външното тяло си сменят ролите. Този път въздухът, подаван от вътрешното тяло, е топъл и може ефективно да затопля например офис или апартамент. Добре е да помните, че температурата на външния въздух е ограничаващ параметър за ефективно отопление на помещението. Тъй като производителността на устройството обикновено спада значително при -15°C, то не трябва да се използва при изключително ниски температури.
Принципът на относителността (принцип на Айнщайн) е фундаментален физически закон, един от принципите на симетрия във физиката, според който всички физически процеси в инерциална отправна система протичат еднакво, независимо от това дали системата е неподвижна, или се движи равномерно праволинейно. Оттук следва че всички природни закони са еднакви във всички инерциални отправни системи. Частен случай на принципа на относителност на Айнщайн е принципът на относителност на Галилей, който твърди същото, но не за природните закони, а само за законите на класическата механика, като се подразбира приложимост на Галилеевите трансформации, но остава открит въпросът за приложимост на принципа на относителност към оптиката и електродинамиката. В съвременната литература принципът на относителността, приложен към инерциални отправни системи (най-често при отсъствие на гравитация или когато тя е пренебрежима), обикновено се разглежда в термините на Лоренцовата инвариантност (Лоренцова ковариантност). Значение В повечето научни дисциплини е разпространено схващането, че природните закони трябва да са едни и същи по всяко време и не трябва да зависят от начина на установяването или от този, който ги установява. Това е едно от фундаменталните понятия в науката. Всеки принцип на относителност предписва някаква симетрия в природния закон, т.е. законът трябва да изглежда еднакво на всички наблюдатели. Според теоретично направен извод, наречен теорема на Ньотер, законите за запазване са свързани със симетриите на системите. Тази теорема има голямо значение за класическата и квантовата механика, както и за квантовата теория на полето. Например ако двама различни наблюдателя по различно време наблюдават едни и същи закони, би трябвало да се запазва една физична величина, наречена енергия (закон за запазване на енергията). В тази връзка принципите на относителност позволяват да се правят предсказания, подлежащи на проверка, относно поведението на природата, а не са само указания към учените как да формулират закони. Принцип на относителността на Галилей От формулата за ускорението следва, че ако една отправна система се движи без ускорение спрямо друга отправна система, то ускорението на едно тяло спрямо двете отправни системи е еднакво. Тъй като в Нютоновата механика от всички кинематически величини именно ускорението играе важна роля (вж. втория закон на Нютон), то се оказва, че всички уравнения на механиката се записват еднакво в произволна инерциална отправна система (при предположение, че силите зависят единствено от относителното положение и скоростите на физическите тела, а не от тяхното положение спрямо някакво абстрактно начало). С други думи, законите на механиката не зависят от това, в коя точно инерциална система ги изследваме. Също така не зависи от избора на системата и наблюдаваното движение на телата (като се отчитат началните им скорости). Това твърдение е известно като принцип на относителността на Галилей за разлика от принципа на относителността на Айнщайн. Оригиналната формулировка на Галилей е: Ако в две затворени лаборатории, едната от които се движи равномерно и праволинейно спрямо другата, се проведе един и същи механически експеримент, резултатът ще е еднакъв. Постулатът на принципа на относителност заедно с Галилевите трансформации, които го изразяват математически и са интуитивно очевидни, до голяма степен предопределя формата и структурата на Нютоновата механика и исторически оказва съществено влияние на нейните формулировки.
Принципът на Хайзенберг, казан с прости думи: “Ако знаете къде е, не знаете накъде отива.”, или “Ако знаете накъде отива, не знаете къде е.” Съотношение на неопределеност на Хайзенберг е принцип в квантовата физика, според който мястото и импулсът на дадена частица не могат да бъдат точно определени едновременно. Това твърдение е природен феномен и не е породено от липсата на точни измервателни прибори. Съотношението на неопределеност е формулирано през 1927 г. от Вернер Хайзенберг.
Съотношението на неопределеност относно мястото и импулса се обяснява като непосредствено последствие на вълновия характер на природата в квантовата физика. Погрешно е обяснението, че измерването на мястото на една частица непременно пречи на измерването на импулса ѝ. Самият Хайзенберг дава дори това обяснение. Съотношението на неопределеност важи дори тогава, когато измерването на мястото и на импулса се състои върху отражение на системата (виж: #Ансамблово (съчетаващо) обяснение). Подобни отношения на неопределеност съществуват и между двойки с допълваща се величина. Между енергия и време съществува също така съотношение на неопределеност, но от друго естество. Съотношението на неопределеност често е бъркано с друг квантов феномен: колапс на вълновата функция, след като вълновата функция, която описва една частица, се променя точно когато тази частица бъде наблюдавана. Тези феномени се различават, но имат подобен характер. В рамките на математическия формализъм се получават и вероятните разпределения на измерванията на място и импулс и с това и неопределеността от съответните вълнови функции. Съотношението на неопределеност се получава от обстоятелството, че вълновите функции относно място и импулс са свързани по между си с преобразование на Фурие. Преобразуваните по Фурие локално ограничени вълнови откъси е отново вълнов откъс, където произведението на ширината на откъса подлежи на съотношение, което съответства на горното съотношение на неопределеност.
Съществуват два вида обяснения на Хайзенберговото съотношение: ансамблово (съчетаващо) – даващо твърдения за цяла система, и Копенхагенско – описващо само една частица. Ансамблово (съчетаващо) обяснение Голямата разлика с останалите обяснения е, че ансамбловото обяснение за разлика от твърденията на Бор и Хайзенберг (за една частица), се базира на твърденията за вероятността на броя на изходите от протичането на опитите с идентични частици, което и условието за това обяснение. Ансамбъл се нарича целостта на всички идентични частици, които действат при подготвителния метод. Те не трябва да взаимодействат обаче помежду си, подобно на фотоните в експеримента за двойното разпадане. Твърдения за един експеримент са възможни по следния начин: Ансамбълът бива намален на половина. Едната половина бива измервана за дадено свойство, например мястото х, а другата половина друго свойство, импулса px. Към множеството стойности на измерените свойства могат да бъдат приложени статистически методи. Средната стойност определя и стандартното отклонение. Стандартното отклонение на мястото се представя с Δx. Така съотношението на неопределеност се формулира като: Формулиране на съотношението Твърдението е, че не може ансамбълът да бъде така определен, че състоянието да е изпълнено за целия ансамбъл. Преимущество на ансамбловото обяснение Интересното на ансамбловото обяснение е, че с него съотношението на неопределеност ясно се формулира. Освен това то се признава научно и важи като минималната теория, която е одобрена от повечето учени. Възможна е и връзка от теорията към експеримент, тъй като Δx И Δpx ясно и относително са определени чрез стандартното отклонение. Копенхагенско обяснение Копенхагенско обяснение е първото завършено, само по себе си логично обяснение с математически методи за квантовата механика. То дава тласък на сериозни философски спорове. Основното разбиране се позовава на следните три понятия: Класически понятия Това са границите на определенията за място и импулс, под които място и импулс нямат смисъл, т.е. не са определени. В класическата физика едновременно са зададени пространственото представяне (т.е. мястото в даден момент) и причинно-следствената връзка (т.е. определяне на протичането във времето при зададено начално състояние). Допълненост В области, в които действието (величината енергия по времето) е от порядъка на ℎ {\displaystyle h} константа на Планк, поради неконтролируемостта между обекта и измервателното устройство се наблюдават така наречените квантови ефекти. Допълненост означава в квантовата физика, че пространственото представяне и причинно-следствената връзка не могат да бъдат изпълнени едновременно, т.е. за две измервани величини не може едновременно да се дават твърдения. Цялостност на квантовия феномен Цялостност на квантовия феномен е представата, че при промяната на даден квантов опит (експеримент) може да се наблюдава напълно ново явление (феномен), например когато се проведе ново измерване. Бор обяснява това с обективните свойства на един квантов обект: в природата на една частица под определени граници (зададени със съотношение на неопределеност) е нейното място и импулс да не могат да бъдат определени, защото под тези граници тези понятия нямат смисъл. Хайзенберг, преди да мине към ансамбловото обяснение, дава субективното обяснение, че ние, хората, като измерващи, не сме в състояние да измерим точно мястото и времето на един квантов обект. Общо съотношение на неопределеност съществува също между момент на импулса и ъгъл, фаза и броя на частиците, както и между много други двойки физични величини.
Съотношение на неопределеност се наблюдава в природата между всичко друго при квантово тунелиране (така действат тунелните диоди). Американска социологическа агенция рекламира дейността си с твърдението, че нейните проучвания разкриват “истината, цялата истина и нищо друго, освен истината; ±4,7 %”. Още веднъж за принципите на термодинамиката Ето какво казва за принципите на термодинамиката химикът П.У.Аткинс: “Термодинамиката се гради върху четири принципа. Третият от тях, наречен Втори принцип, е открит първи; първият – т. нар. Нулев принцип, е формулиран последен; Първият принцип е втори, а Третият принцип може би въобще не следва да се разглежда като принцип в смисъла, в който са принципи останалите.” Чрез терминологията, използвана в игрите, Д.Овербай формулира трите принципа (без нулевия) по следния начин: първият принцип гласи, че не можете да победите, вторият – че не можете да постигнете и равен резултат, а третият – че дори не можете да напуснете играта. (С други думи: 1. енергия не може да се създаде; 2. качеството на енергията непременно деградира и, 3., абсолютната нула е недостижима.) Надменността на физиците Физиците са известни с надменното си отношение към учени от други области. Когато жената на големия австрийски физик Волфганг Паули го напуснала и се омъжила за химик, той бил изумен и не можел да повярва. “Аз бих я разбрал, ако беше взела бикоборец, но да вземе един химик...!” – учудено се оплаквал той на свой приятел. Парадокс на наукометрията Важен критерий, по който у нас се избират доценти и професори по физика, както и член-кореспонденти и академици в БАН, е броят на изнесените лично доклади на международни форуми (семинари, конференции, конгреси). Най-високо се ценят поканените и пленарните доклади. А знаете ли, че един от тазгодишните (2008) лауреати на Нобелова награда по физика – Тошихиде Маскава, не е изнесъл нито един доклад на форум извън Япония? Нещо повече, той нито веднъж не е напускал Япония, не говори английски и по този повод няма дори и международен паспорт! Интересно е, ще наруши ли навиците си, ще си извади ли паспорт, за да отиде на 8. декември в Стокхолм да получи наградата си и на какъв език ще прочете нобеловата си лекция?! За обучението на физиците и адвокатите “Обучението на физиците ги приучва да изследват един проблем преди да направят някакво заключение по него. Обучението на адвокати, рекламни агенти и други подобни е точно обратното – тях ги учат как да търсят данни в подкрепа на едно предварително взето решение.
Обзървър от 27 януари 2002 г. препечатва следният надпис от опаковката на каменна сол: “Тази каменна сол е на повече от 200 милиона години. Тя е резултат от древните геоложки процеси, протичали в планините на Германия. Най-добра до април 2003 г..” На чаша бира адвокат, експерт-счетоводител и физик спорят как е по-добре да се живее – със съпруга, или с приятелка. – Със съпруга е по-добре – казва адвокатът – и заради семейния комфорт, и заради поддръжката за кариерата, която ще получиш от нея. – Глупости – възразява счетоводителят – по-добре е с приятелка: можеш да запазиш независимостта си и по-често да излизаш с приятелите. – Най-добре е да имаш и двете – приключва спора физикът. Така жена ти ще си мисли, че си при приятелката, приятелката ти ще мисли, че си при жена си, а по това време ти спокойно можеш да си работиш в лабораторията.
Научната теория, която ми харесва най-много, е, че пръстените на Сатурн са съставени изцяло от изгубени самолетни багажи.” Известно е, че терминът мазер (maser) е акроним от английското Microwave Amplification by Stimulated Emission of Radiation – микровълнов усилвател чрез стимулирано излъчване на лъчение. Има обаче и версия, че е акроним на “Money Acquisition Scheme for Extensive Research”, което ще рече “схема за снабдяване с пари за обширни изследвания”. Веднъж в Станфорд Артър Шавлов започва доклада си на тема “Мъртва ли е спектроскопията?” с дълга и подробна дефиниция на термина спектроскопия. Когато прави пауза, Феликс Блох, Нобелов лауреат за 1952 г. заедно с Е. Пърсел за откриване на ядрения магнитен резонанс, му подвиква: “Сега дефинирай мъртва!”. След кратка пауза Шавлов отговаря: “Една област на физиката е мъртва, когато с нея се заемат химиците.”. Фримън Дайсън: “Из историята на физиката са разхвърлени телата на мъртви обединени теории.” “Повечето от изпратените на Физикъл ривю ръкописи се отхвърлят не защото е невъзможно да бъдат разбрани, а защото е възможно. Тези, които не могат да бъдат разбрани, обикновено се публикуват.” Според Ясуши Такаши: “Проблемите във физиката фактически никога не се решават. Те са подобни на палто, единият от ръкавите на което е по-къс. Така, ако издърпате по-късия ръкав, за да го оправите, вие просто изтегляте другия и го правите твърде къс.” Файнман по повод названията на големите числа: “В галактиката има 1011 звезди. Това се смята за огромно число. То обаче е само сто милиарда. То е по-малко, отколкото дефицита на САЩ! Обикновено ние наричаме подобни числа астрономически. Сега би трябвало да ги наричаме икономически числа.”
След като се оказва, че ренормализационната процедура е неприложима за мезоните, през 50-те години на 20. век в теорията на полето на мода излизат дисперсионните отношения. За тях обаче Марвин Голдбергер казва: “Всеки опит да се изведат дисперсионните отношения от теорията на полето е като циците на мъж: нито ги ползва, нито го разкрасяват.” Според Дон Перкинс, Абдус Салам искал името му да не фигурира в названието “ъгъл на Салам, Уорд, Уайнбърг, Глешоу”, тъй като смятал това за глупости. След като обаче получил заедно с Уайнбърг и Глешоу Нобелова награда за физика, той не споменавал повече този въпрос. За обясненията на високотемпературната свръхпроводимост От книгата Една различна Вселена на нобеловия лауреат Роберт Лафлин: В една държава бил извършен преврат и било решено всички членове на предишното правителство да бъдат екзекутирани. На ешафода им дали възможност да изкажат последните си желания. Бившият министър на образованието казал: – Преди да стана министър бях физик и създадох теория на високотемпературната свръхпроводимост. Последното ми желание е да изнеса лекция за моята теория пред всички физици в този страна. Следващият осъден бил бившият министър на науката и технологиите, също физик по професия. Неговото последно желание звучало така: – Искам да ме екзекутирате преди колегата да изнесе лекцията си. Известно е, че сред физиците има както привърженици, така и противници на теорията на струните. Когато попитали Стивън Вайнберг (Нобелов лауреат заедно с Глешоу и Салам за електрослабото взаимодействие) за отношението му към тази теория, той припомнил какво казал Чжоу Енлай (министър председател на Китай в средата на 20. век), когато го помолили да каже какво мисли за Великата френска революция: “Твърде рано е да се каже!”. Джордж Гамов за края на физиката В статията си Any Physics tomorrow (Physics Today, January, 1949) Гамов пише: “Ако и когато всички закони, управляващи физичните явления, бъдат открити и всички емпирични константи, които се срещат в тези закони, се изразят чрез четирите независими фундаментални константи, ние ще сме в състояние да кажем, че физиката като наука е стигнала края си, че по-нататъшните изследвания вече не крият силни усещания и всичко, което остава на един физик, е или скучна работа по дребните детайли с цел самообразование, или преклонение пред великолепието на цялостната система. На този етап физичната наука ще премина от етапа на Колумб и Магелан в епохата на списание Нешънъл Джиографик.
Негово превъзходителство Енрико Ферми Още по времето, когато бил млад професор, Ферми получил от Мусолини титлата “превъзходителство”. Веднъж Мусолини щял да държи реч в Академията на науките. Както обикновено, Ферми пристигнал с малкия си фиат, докато останалите пристигали с огромни лимузини, управлявани от шофьори с ливреи. Когато карабинерите го спрели и попитали каква работа има там, той осъзнал, че никой няма да му повярва, че той е 4 “негово превъзходителство Енрико Ферми”. Затова се представил като “шофьорът на негово превъзходителство Енрико Ферми”. През войната, както на всеки известен физик, ангажиран с ядрените разработки в САЩ, към Ферми бил прикрепен бодигард. И както мнозина физици, и Ферми обичал да прави дълги разходки. За да не мълчи, той говорел на бодигарда си за физика. След няколко седмици той споделил пред свой колега: “Моят бодигард вече знае толкова много физика, че скоро самият той ще се нуждае от бодигард!”
През 1934 г. Ханс Бете и сър Рудолф Пайерлс решават, че човек никога няма да е в състояние да види и чуе неутриното. След много години, на конференция провеждана в чест на Пайерлс, двамата колеги са срещат отново, вече порядъчно остарели. По това време Бете е на 83 години и вижда лошо, а Пайерлс, на 82, има проблеми със слуха. Ето защо, когато някой задал въпрос относно някакво уравнение за неутриното, Бете трябвало да обяснява на Пайерлс какъв бил въпросът, а Пайерлс трябвало да каже на Бете кой е задал въпроса. Лео Сцилард решил да си води дневник и съобщава това на Ханс Бете, като допълва: “Аз нямам намерение да го публикувам; искам просто за записвам фактите така, за информация на Господа.” След като Бете го пита: “Не смяташ ли че Господ знае фактите?”, получава отговор: “Не и тази версия на фактите.”
На семинар в Принстън Ръби Шер докладва ядрени данни за разсейване, които са в много добро съгласие с теория, включваща четири параметъра. По този повод той се обръща към седящия на първия ред Вигнер и го пита: “Колко параметъра трябва да има в една добра теория?” Отговорът на Вигнер е: “Нито един.” Почти в противоречие със СТО В началото на 60-те години, когато публикациите във Физикъл Ривю започват да растат експоненциално, Ц. Янг изказва следното твърдение: “Размерите на Физикъл Ривю растат толкова бързо, че ако слагате томовете му върху една полица, в края на столетието краят на редицата от книжките ще напредва със скорост, превишаваща скоростта на светлината. Това обаче няма да противоречи на теорията на относителността, тъй като съдържащата се информация ще клони към нула.” По въпроса за скоростта на нарастване на научните знания и на броя на хората, които се занимават с наука, Опенхаймер казва1 , че 93% от всички известни в историята на човечеството учени са наши съвременници! Негов европейски приятел, разсъждавайки подобно на Янг, пресметнал, че при сегашния2 темп на нарастване на масата на един том на списанието (вероятно отново се има предвид Физикъл Ривю) следващото столетие (значи – нашето) масата на една книжка ще превиши масата на Земята.
Става дума отново за началото на 60-те години на 20. век. 5 Е, това все пак е в ерата преди интернет. Вероятно сега възможностите на съвременната информационно–комуникационна техника ще ни спестят поне опасността да се изправим пред недостиг на хартия за печатане на научните списания. Експериментаторът си е експериментатор Експериментаторът Р. Тейлър ръководел едно от заседанията на някаква конференция и постоянно се обръщал към присъстващите с “господа”. Когато му направили бележка, че в залата има и дами, той хвърлил бърз оценяващ поглед към слушателите и казал, че той е 99 % прав. –273 ºС През 1931 г. в януарската книжка на немското списание Naturwissenschaften се появява статия от Ханс Бете и още двама негови съавтори, които правели постдокторски изследвания в Кавендишката лаборатория. Статията била озаглавена “За квантовата теория на абсолютната температурна нула” и авторите претендирали, че са извели теоретично стойността на абсолютната нула. На основа на връзка между степените на свобода и температурата те доказвали, че ÷ ø ö ç è æ = - -1 2 0 a T , където α = 1/137 е константата на фината структура. В мартенската книжка шегаджиите публикуват “Поправка”, в която заявяват: “Бележката на Х. Бете и др., публикувана на 9. януари не би трябвало да се приема сериозно. Идеята ни бе да характеризираме определен клас статии по теоретична физика от последните години, които са чисто спекулативни и се основават на случайни числени съвпадения. В писмо до издателите тези господа изказват съжаление, че формата, която са придали на тази идея се е оказала подходяща за предизвикване на объркване.” По повод константата на фината структура Файнман казва: “Това е една от найголемите прокълнати мистерии на физиката: едно магическо число, което ни се дава без да можем да разберем нищо за него. Бихте могли да кажете, че “това число е написано от божията ръка, а ние не знаем как Той си е движил молива”.” Около ефекта на Бом–Ааронов Откритият през 1959 г. ефект на Бом–Ааронов представлява квантовомеханично явление, чиято същност е в това, че една заредена частица изпитва влияние от електромагнитното поле и там, където характеристиките на полето Е и В са нула. След публикацията за ефекта Дж. Левинджер в Оксфорд са заинтересувал от него и попитал бележития физик Рудолф Пайерлс какво мисли по въпроса. Отговорът гласял: “Това е пълна безсмислица. Аз не виждам как Physical Rewiev е могло да публикува подобен буламач.” Няколко месеца по-късно, след като експериментите потвърждават наличието на ефекта, Левинджер отново пита Пайерлс относно мнението му по въпроса. Този път отговорът е: “То е очевидно. Не би могло да бъде другояче.”
Пьотр Капица, който работил от 1921 г. до 1934 г. в Кеймбридж – отначало при Ръдърфорд, а после в специално изградената за него лаборатория, разпоредил да нарисуват на една от стените й огромен крокодил, който, по презумпция, трябвало да символизира Ръдърфорд. Капица пояснявал: “В Русия крокодилът представлява бащата на фамилията.” Освен това крокодилът не може да си извърне главата назад. (В други ва- 6 рианти – няма “заден ход”.) Подобно на науката, той трябва да върви само напред с всепоглъщащите си челюсти. По-късно, когато вече работел в СССР, един английски колега се оплакал на Капица от изтичането на мозъци в САЩ. На това той отвърнал, че в СССР положението е по-зле, защото оттам никой не може да “изтече”. След като направил изключително впечатление с работата си по диамагнетизма в металите, 21-годишния Лев Ландау бил изпратен на специализация на Запад. Швейцарските власти обаче му издали само краткосрочна виза, като отказвали виза за подълъг срок. По този повод Ландау се шегувал, че Ленин живял в Швейцария години наред без да направи революция, а сега швейцарските власти се страхували, че той за няколко месеца ще направи революция. На Запад младият Ландау работил и в групата на Пайерлс. Последният разказва, че когато в обсъжданията се споменавало името на някой физик, Ландау обикновено питал: “Кой е този? От къде е? Колко годишен е?”. Когато някой за някого казал “О, само на двадесет и осем!”, Ландау възкликнал: “Какво, толкова млад и вече толкова неизвестен!?”.
През 40-те години на миналия век космологията е още нова наука и космолозите са щастливи, когато техните теории се потвърждават от наблюденията до множител от порядъка на десет, а понякога и на сто. По този повод Ландау казва: “Космолозите рядко са прави, но никога не се колебаят.” Един от първите учени, занимавал се теоретично с термичните свойства на вакуума, е съветският физик Д. Киржниц. След защита на кандидатската си дисертация той получил разпределение в някакъв завод. В завода директорът го запитал с какво се е занимавал преди и отговорът бил: “С вакуум.”. Директорът бил възхитен и казал: “Ето ти един уред, иди да откриеш утечките в онези тръби.” На научна конференция космологът Б. де Вит използвал предоставилата му се възможност и по време на една пауза “нападнал” Дирак и започнал да му излага своя работа. Дирак слушал търпеливо, клатейки от време навреме глава. След известно време де Вит направил пауза и попитал Дирак дали има някакви въпроси. Дирак отговорил: “Да, къде е мъжката тоалетна?”. Какво става с хората, след като се оженят Скоро след сватбата си Дирак създал космологична хипотеза, която се опирала на факта, че отношението между електричната и гравитационната сила, с която се привличат електронът и ядрото във водородния атом, е равно на отношението между възрастта на Вселената и типичните ядрени времена на живот. Този факт не би бил интересен, ако тези две числа не бяха изключително големи: 1039 . Тъй като толкова големи числа не може да се появят в резултат на някакво пресмятане, Дирак предполага, че те винаги са били равни. А тъй като възрастта на Вселената с времето расте, това означава, че някога, в далечното минало, те са били близки до единица. Това означава, че днешните огромни стойности на отношенията днес може да се достигнат, само ако гравитационната константа намалява с времето. 3 По съветско време обаче, из научните институти на въпроса “Как сте?” често срещан отговор бе: “Бутаме науката встрани – напред не можем, а назад – не дават.” 7 След като Дирак публикува идеята си, един ден Бор се втурва в Института си с книжката на списание Nature, в която е публикацията, с викове: “Гледайте какво тава с хората, след като се оженят!”. Дирак изоставя тази си идея, но по-късно тя е подета и от някои други физици, в частност – и от Паул Йордан. След едно изложение на последния пред аудитория, в която присъствал и Паули, последният казал: “Една теория, господин Йордан, не става вярна само от говоренето за нея.”. За различните мерни системи Веднъж на теоретика Вернер Израел възложили да чете лекции по електромагнетизъм на студенти по инженерни специалности. Като повечето теоретици, той бил свикнал да работи в Гаусова система единици, докато инженерите винаги работят в рационализирана MKS-система4 . Приятелят на Израел, Хари Шиф, го запитал толкова ли му е трудно да научи единиците на системата MKS, на което получил отговор: “Аз не трябва да уча тези единици, аз трябва само да ги преподавам.” Все по повод различните единици Файнман казва: “За тези, на които трябва да се доказва хуманността на физиците, е достатъчно да се посочи идиотизмът на всички тези единици за енергия, които те използват.” На семинар, посветен на управляемия термоядрен синтез, докладчикът споменал, че за осъществяване на реакцията е необходима температура от 108 градуса. Присъстващият на семинара виден специалист в областта (мисля, че ставаше дума за съветския академик Борис Кадомцев) на шега задал въпроса за какви градуси става дума – келвинови или целзиеви. За учудване на присъстващите, този въпрос затруднил докладчика, който в момента не можал да съобрази, че когато стана дума за 100 милиона, плюс или минус 273 е без всякакво значение. Опитайте да разкажете тази случка на ученици – от реакцията им ще можете да съдите доколко те имат представа за порядъци на числа. Псевдопророци Доколко слаба е понякога възможността на човек да предвижда бъдещото развитие се вижда от следните примери. През 1943 г. първите компютри вече действат. Точно тогава Томас Уатсън, президент на IBM, казва “Мисля, че по света има пазар може би за само пет компютъра.”. През 1977 г. транзисторите отдавна са завладели електрониката, включително компютрите. Независимо от това Кен Олсен, основател и президент на компанията Digital Equipment Corporation (DEC) изказва мнението, че “няма основания да се смята, че в бъдеще всеки човек ще има в дома си компютър”. В онези времена всички, включително специалистите, са си представяли, че компютрите ще стават все по-големи и по-мощни (а следователно – и по-скъпи). В действителност се случва точно обратното – те стават все по-малки и по-малки (и все поевтини и по-евтини). Въпрос: Каква е разликата между теоретична и математична физика? Отговор: Теоретичната физика се прави от физици, чиито умения не достигат, за да се занимават с реални експерименти; математичната физика се прави от математици, лишени от необходимите умения да правят истинска математика. Н. Д. Мермин, Physics Today, май, 2004. 4 По отношение електромагнитните величини единиците на въпросната система съвпадат с единиците в СИ. 8 Айнщайн за принципа на безжичните комуникации Айнщайн обяснява по следния начин принципа на безжичните комуникации: “Не е трудно да се разбере принципа на безжичния телеграф. Обикновеният телеграф прилича на една много дълга котка. Когато дръпнете опашката й в Ню Йорк, тя мяука в Лос Анджелис. Е, безжичният телеграф представлява същото, но без котката.” Прецизен, по-прецизен, най-прецизен... На страниците на The Physics Teachers (септ., 1998 г.) срещаме “кавърверсия” на следния анекдот. Във влак през Шотландия пътуват художник, философ, математик и физик. Зяпайки през прозореца, художникът забелязва в полето една черна овца и възкликва: “Ей, гледайте, овцете в Шотландия били черни!”. Философът го поправя, че би трябвало да каже “Някои овце в Шотландия са черни.”. Според математика най-точното твърдение е, че “Поне една овца в Шотландия е черна.”. И, понеже анекдотът се печата във физическо списание, последен има думата, разбира се, физикът. Неговата прецизност минава всякакви граници с уточнението, че “В Шотландия през някои времеви интервали поне една овца от едната си страна изглежда черна.” Какво значи да разбираш от статистическа обработка на експериментални резултати Когато губел на тенис с 4 : 6, Ферми казвал: “Този сет не се брои – разликата в игрите е по-малка от квадратен корен от общия им брой!” Наистина, игрите са 6 + 4 = 10, а Теория или експеримент Според проф. Сергей Петрович Капица, син на акад. Пьотр Капица, на въпроса “Кое според Вас е по-важно във физиката – експериментът или теорията?”, баща му отговарял перифразирайки известния каламбур “Любовта е нещо прекрасно, на златната гривна остава завинаги.” По следния начин: “Теорията е нещо прекрасно, но опитът...”. “Разбира се, теоретиците проявяват склонност да заграбват неполагащо им се голям дял от заслугите за откритията.Последователността теоретик, експериментатор, откритие често се сравнява с поредицата фермер, прасе, трюфел. Фермерът завежда прасето на мястото, където може би има трюфели. Прасето ревностно търси трюфелите. Най-накрая то надушва някоя гъба и точно когато се кани да я излапа, ферверът му я измъква изпод носа.”
През 1902 г. Гилермо Маркони за пръв път демонстрира радиовръзка през Атлантическия океан. Научната общност като цяло не приема този факт, защото той противоречал на тогавашните схващания, че радиовълните трябва да се разпространяват праволинейно и, следователно, няма как да стигнат от Европа в Америка. Затова, когато 9 един месец по-късно в Ню Йорк Американският институт за инженерство дал банкет по повод постижението на Маркони, редица известни учени бойкотирали банкета – те не могли да се примирят с хвърленото от опита предизвикателство към теорията.
Ефикасността на немската изпитна система e известна по цял свят. През 1850 година Грегор Мендел се явява на държавен изпит, за да получи учителска правоспособност и ... пропада. Приблизително 50 години по-късно друг млад учен – Алберт Айнщайн се явява на подобен изпит и също пропада. От тези случки И. Клотц прави извода, че “...немската изпитна система представлява забележително по своята ефикасност средство за откриване на гении.” Хората, които не са издържали даден изпит, е възможно да бъдат гении.
Ролята на компютърните симулации Виктор Вайскопф пише: “Аз бях и все още съм учуден от факта, че на нашите географски ширини ветровете духат предимно от запад на изток. Веднъж се обърнах към известен метеоролог за обяснение. Той ме покани в кабинета си, където ми показа картите–разпечатки, получени в резултат от пресмятанията на неговия компютър за посоките на ветровете, при които се отчитат слънчевата радиация, въртенето на Земята и други важни фактори. “Виждаш ли – каза ми той – всички стрелки на средните ширини сочат от запад на изток.” Аз отговорих: “Ясно е, че компютърът ти разбира защо вятърът духа от запад на изток, но как стои въпросът с тебе и мене?”
Доказателство от противното Твърдение: Адът е изотермична система. Доказателство: Да допуснем противното, т.е., че някои места в ада са погорещи от други. Тогава някои от намиращите се там физици (не е възможно в ада да няма нито един физик!) би могъл да построи топлинна машина, която извършва работа за сметка на температурната разлика. Тази работа може да се използва за задвижване на друга топлинна машина, която, работейки в режим на хладилник, охлажда дадено място (предполага се – мястото, където е физикът) до всяка отнапред желана температура. Това, разбира се, е недопустимо, откъдето следва, че началното допускане е невярно. На семинар Едингтон напълно сериозно докладва работа, в която от фундаментални съображения извежда стойността на константата на фината структура. След края на доклада един от видните физици, присъствали на семинара гласно запитал дали всички физици откачат, когато остареят. Седящият до него колега му казал: “Ти не се безпокой! Гений като Едингтон може и да се смахне, но човек като тебе с годините просто става все по-глупав и по-глупав.” J. Silk, Cosmic Enigma (AIP Press, N.Y., 1994) Какво е плагиатство, компилация и т.н. Когато се преписва от един автор, това е плагиатство, когато се преписва от двама – компилация, от трима – реферат, а от четирма и повече – дисертация. 10 В развитието на всяка физична идея се наблюдават три фази: “това не може да бъде”, “самият аз винаги така съм си и мислил” и, на края – “има ли някой, който още вярва в тази глупост?” “Системата” на Тавхелидзе Алберт Никифорович Тавхелидзе бе един от най-близките сътрудници на дългогодишния директор на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна – Николай Николаевич Боголюбов. Той, Тавхелидзе, работеше с голям брой сътрудници и видимата му дейност като че ли се свеждаше до безкрайни обсъждания на разработките им пред черната дъска. Известно е, че независимо от системата единици, която се ползва, във формулите, които теоретиците получават в квантовата теория на полето (и не само там), много често фигурират множители, представляващи различни степени на скоростта на светлината с, на константата на Планк h и на 2π. Алберт Никифорович бе човек, който възприема проблемите глобално и не обича детайлите, поради което този факт го дразнеше. Затова, когато някой започнеше да му пише по дъската подобни формули, той веднага предлагаше да се премине към системата единици, в която с = h = 2π = 1. И така, както системата, в която с = h = G = 1 се нарича система на Планк, тази система бе известна като “системата на Тавхелидзе”. Законът на Щиглер Законът на Щиглер за епонимията5 гласи: Няма научно откритие, наречено на първоначалния му откривател. Като типичен съвременен пример за валидността на закона обикновено се сочи законът на Хъбл, открит всъщност от белгийския абат Жорж Льометр. (Вж. напр. великолепната статия “Кой откри разширяващата се Вселена” на Х. Нусбаумър и Л. Биери, преведена в кн. 4/2011 г. на сп. Светът на физиката. Друг пример е числото на Авогадро, което за пръв път е пресметнато от австрийския химик Йохан Йозеф Лошмидт. Историята на физиката изобилства с примери за проявите на този “закон”. ... и неговото обобщение В кн. 2/2011 на сп. Светът на физиката намираме откъс от книгата на Питър Фройнд Страст за откривателство, в който се цитират следните два принципа: Принцип на Арнолд: Ако някое понятие, някоя идея или някой резултат носи нечие име, то това не е името на неговия откривател. Принцип на Бери: Принципът на Арнолд се отнася и за самия принцип на Арнолд. Владимир Игоревич Арнолд (1937–2010) е съветски и руски математик, академик, а Майкъл Бери (1941) – английски професор по математична физика. “Деградация” в развитието на науката Математиците доказват, че класическата механика на Галилей не може да реши проблема за трите тела, специалната теория на относителността на може да реши проблема за две тела, общата теория на относителността не може да реши проблема за едно тяло, а квантовата теория на полето не може да реши и проблема за нула тела, за вакуума, т.е. т.нар. zero-body problem. 5 Епоним (от старогръцки ἐπώνῠμος – даващ име) е личност (реална, митологична или измислена), която дава името си на определено понятие.
Съобщение на Комисията по образование на щата Алабама6 (Да се залепи във всеки учебник по физика) Този учебник обсъжда гравитацията, една спорна теория, която някои учени представят като научно обяснение на движението на такива тела като снаряди и Слънчевата система. Никой не е бил вътре в Земята, на Слънцето или на планетите. Следователно всяко твърдение относно силите, които им действат, би трябвало да се разглежда като теория, а не като факт. Терминът “гравитация” може да се отнесе към различни типове движение. Гравитацията описва движенията на телата в ежедневието. (Футболната топка, например, може да “гравитира” към повърхността на Земята.) Този процес представлява микрогравитация, която може да се наблюдава и да се описва като факт. На гравитацията може да се приписва влиянието на едно тежко тяло върху друго – например Нептун или Плутон. Този процес, наречен макрогравитация, не е наблюдаван никога и трябва да се разглежда като теория. Терминът гравитацията има връзка също с определени недоказани вярвания, че някои математични уравнения описват структурата на пространството и времето. Около теоретичната сила, наречена гравитация, съществуват много въпроси без отговор, които във вашите учебници дори не се споменават, включително: Какво означава, че всяко тяло има “маса”? · Защо е толкова трудно теорията на гравитацията да се съгласува с квантовата механика? · Ако гравитационната сила се пренася от вълни или от частици, защо те никога не са били наблюдавани? · Как се е получило така, че вие и всички тела във Вселената са придобили способността да привличат другите тела с една и съща гравитационна константа? Учете здраво и си отваряйте очите! Един ден може да допринесете нещо към теориите за движението на телата.
Как трябва да изглеждат първите три дни в книгата Битие на Библията (от физична гледна точка – според руския сайт LiveJournal) В началото нямаше нищо, само пълна симетрия, и свободната калибровка летеше над вълните. След това Бог отдели целия спин от полуцелия, и заповяда на целия да се подчинява на статистиката на Бозе, а на полуцелия – на статистиката на Ферми. И Бог видя, че беше добро. И отдели Бог гравитацията и й определи константа на взаимодействие, по-малка от другите константи, и й заповяда да не се проявява на микроравнище, но каза, че ще я възвеличи над всички и тя ще управлява космологията и там всичко ще й се подчинява. И пропълзя гравитацията на микроравнище на своето място и там пребивава и до днес. И отдели Бог силното взаимодействие от електрослабото, а кварките от лептоните, и заповяда на кварките да взаимодействат чрез силното и електрослабото взаимодействие, а на лептоните – само чрез електрослабото. И Бог видя, че беше добро. И наруши Бог симетрията на електрослабото взаимодействие до слабо и електромагнитно взаимодействие, и векторните бозони получиха маса, а фотонът не получи. И станаха 6 Пародия на опровержението на Дарвиновата еволюционна теория, прието през 1995 г., което властите на щата Алабама налагат да бъде залепено между страниците в учебниците по биология.
12 векторните бозони подобни на фермиони, и се възгордяха, но нямаха те закон за запазване броя на частиците, защото бяха бозони, и затова слабото взаимодействие стана краткоживущо. И стана вечер, и стана утро, ден първи: ерата на електрослабия фазов преход. Глуоните имаха цвят, и затова приличаха на кварки, и взаимодействаха помежду си силно, и раждаха други глуони. И видя Бог, че силното взаимодействие е асимптотически свободно, на големи разстояния линейно, яко же в струнния модел. И повели Бог на кварките да се съберат по три, и по един и антиедин, и с глуоните в различни комбинации, синглетни по цвят, и ги затвори там с конфайнмент. И нарече Бог тройките от кварки бариони, а двойките от един и антиедин – мезони, и видя Бог, че това е добро. И стана вечер, и стана утро, ден втори: ерата на конфайнмента. Мезоните се състояха от кварк и антикварк, и нямаха барионно число, и се разпадаха до лъчение, а барионите не съдържаха антикварки и се разпадаха само до нуклони и по-нататък не можеха. И имаше повече бариони, отколкото антибариони, и затова останаха нуклони не анихилирали. И се съчетаваха нуклоните за сметка на сложни обменни взаимодествия, произтичащи от силното, и се съединяваха по двойки, по тройки, по четворки. И най-удобно им беше да се съединяват по четири в алфа-частици. И видя Бог, че в алфа-частици са се съединили четвърт от нуклоните по маса, останалите останали свободни, а другите елементи били в нищожни количества. И все пак в междузвездния газ имало достатъчно количество гориво за ядрени реакции и за запалване на звезди. И Бог видя, че това е добро. И беше вечер, и беше утро, ден трети: ерата на първичния нуклеосинтез. Защо Господ няма научната степен доктор (PhD)? 1. Той има само една значителна публикация7 . 2. Публикацията му е на иврит. 3. В нея не е цитирана литература. 4. Не е публикувана в реферирано списание. 5. Някои даже се съмняват дали наистина той е авторът й. 6. Може и да е истина, че той е сътворил света, но какво е направил оттогава? 7. Усилията му за сътрудничество са съвсем ограничени. 8. Научната общност е извънредно затруднена да възпроизведе резултатите му. 9. Никога не е искал разрешение от комисията по етика да прави опити с хора. 10. Когато един от експериментите му не сполучил, той опитал да издави участниците в него. 11. Когато в експериментите хората не се държали според намеренията му, той ги махал от извадката. 12. Той рядко се появявал в аудиторията, казвал на студентите просто да четат книгата му. 13. Някои казват, че той пращал сина си да учи студентите. 14. Той изгонил първите двама от своите студенти. 15. Въпреки че е имало само 10 изисквания, повечето от неговите студенти не издържали тестовете. 16. Неговото приемно време е било нарядко и обикновено на върха на една планина. 17. Не е отбелязано да работи добре с колегите си.
Във висшите училища курсовете по физика се преподават на три различни равнища: с използване на математически анализ, без математически анализ и – без физика. Древен парадокс На този свят само едно нещо е сигурно – че нищо не е сигурно. И ако това твърдение е вярно, то същевременно е и невярно. Същността на двата основни научни метода Според Том Уилър крайъгълен камък на съвременната наука е научният метод. Учените първо формулират хипотези, след това правят експерименти за тяхната проверка. Съществуват две разновидности научния метод – метод на индукцията и метод на дедукцията. Тяхната същност се вижда от следната схема: Метод на индукцията Метод на дедукцията Формулирай хипотеза Формулирай хипотеза ↓ ↓ Кандидатствай за финансиране Кандидатствай за финансиране ↓ ↓ Направи експеримент или събери Направи експеримент или събери данни за проверка на хипотезата данни за проверка на хипотезата ↓ ↓ Промени данните, за да съответстват Промени хипотезата, за да съответства на хипотезата на данните ↓ ↓ Публикувай Сложи стара дата на променената хипотеза ↓ Публикувай 14 Майката на Ледерман Леон Ледерман (1922 г.) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1988 г. за приноси във физиката на фундаменталните частици. В книгата си Quantum Physics for Poets (Prometheus Books, NY, 2011, в съавторство с Ch. Hill) той разказва следната история. Майката на Ледерман не била завършила средно образование. Както мнозина в развитите страни, вече възрастна (както казваме – след като си навила на масрафа), и тя решила да се дообразова и започнала да посещава някакви вечерни курсове, в които се изучавала и обща физика. Там тя се представяла изключително успешно и даже взела с отличие два изпита. Един ден преподавателят ѝ я повикал и между тях се провел следният разговор: – Прочетох в Ню Йорк Таймс, че някой си Леон Ледерман получил Нобелова награда по физика. Имате ли нещо общо с него? – Той е мой син. – отговорила майка му – А, значи затова вие сте толкова добра по физика! – Не, затова той е толкова добър! – репликирала майката.
Какво означава принцип
Принципен като Гюро Михайлов
Принцип на субсидиарността
Принцип на пропорционалността
Принцип на солидарността
Принцип на работа
Принцип на относителността
Принцип на Хайзенберг
Принципи на Нютон
Принципи на термодинамиката
Принципите и хуморът