Образованието е единен целенасочен процес на възпитание, обучение и придобиване на съвкупни знания, умения, ценности, социални убеждения и навици. В широкия смисъл на думата образованието е процес на формиране на разума, характера и физическите способности на дадена личност, а също така и предаване на знанията, натрупани с поколения в областта на науката, културата и технологиите. Образователните методи включват лекции, дискусии, семинари, демонстрации (примери), лабораторни упражнения и насочени изследвания. Образованието се извършва под ръководството на компетентни и авторитетни педагози (учители и преподаватели), но учащите могат също така и да се самообразоват. Според съветския автор Самуил Маршак съществува една велика дума - самоук! След всички магистратури и защитени научни степени всеки един специалист в дадена област е морално задължен (според автора, а и в действителност) да продължи да се самообучава. С помощта на Интернет много силно се разширяват възможностите за такова самообразование - всъщност те на практика стават безгранични; никак не са за подценяване обаче и рисковете от заблуда, дезинформация и увличането по конспиративни теории.
Образованието може да се придобива в официална и неофициална среда - всъщност всеки опит, който има формиращо влияние върху начина, по който човек мисли, чувства и действа, може да се счита за образователен. В зависимост от индивидуалния начин на мислене и възприятията за света образованието се определя като ценност от повечето хора - но докато за някои индивиди то е висша ценност, за други е изместено на заден план и се оценят повече индивидуалният шанс, съдбата, уменията за комбинативност и дори това какво ти е писано. Последното се нарича детерминизъм и последиците от подобен начин на мислене обикновено са катастрофални; пример за това колко ценно може да бъде образованието пък е цялата епоха на българското Възраждане. По това време най-богатите и напредничави хора са възприемали образованието като нещо изключително ценно и са инвестирали огромни финансови средства единствено за да образоват децата си - разбира се, в Западна Европа или Русия, тъй като образователната система на Османската империя не е била най-добрата за времето си. Ползите от този начин на разсъждение не закъсняват - процентът на будните и образовани хора рязко се покачва и това води до икономически и политически напредък, чиито краен резултат е Освобождението на България и основаването на Третата Българска държава.
В съвременния динамичен свят се оказва че именно тези образовани и ориентирани хора са най-ценният актив за едно общество - не голямата територия и природните богатства, а именно човешките ресурси. Понякога тези ресурси се опрделят като обществен капитал - по понятни причини този капитал се създава изключително трудно, защото образоването на един човек отнема поне 25 - 30 години. В същото време този капитал се унищожава изключително лесно - в резултат на войни, репресии от страна на властта, природни бедствия или епидемии. Някои историци (а и икономисти) определят обществения капитал като основната причина за бързото възстановяване на Германия и Япония след Втората Световна война - въпреки огромния брой човешки жертви все пак са останали образовани и квалифицирани хора с трудови навици, които успяват да възродят икономиката и през 50-те години на ХХ век в Германия започва да се говори за Wirtschaftswunder - икономическо чудо. Япония пък още през 60-те години става втората по размер икономика в света - след САЩ. Всички тези сухи икономически данни би трябвало да покажат ясно дали образованието е висша ценност или не на всеки, който изпитва съмнения. Разбира се, принос за икономическото чудо на Западна Германия имат и американските финансови инвестиции, както и големият брой турски емигранти - процесът е твърде комплексен. Първичният фактор обаче остават образованите хора - всичко останало просто ускорява икономическия напредък.
Методиката на обучение се нарича педагогика - което също представлява отделна специалност, в която най-общо човек се учи как да обучава останалите. В доста случаи това може да бъде изключително натоварваща дейност, поради което учителите са едни от най-застрашените професии от бърн-аут. В съвременната педагогика са описани три основни метода за обучение (придобиване на нова информация) - поучение, следване на идоли и кумири и проба - грешка. Названието на първия метод звучи изключително назидателно, но това всъщност е начинът на преподаване във всички учебни заведения по света - учителят е човек с повече опит (най-често и доста по-голям на възраст), който обучава учениците, студентите или последователите си на теория и практика в дадена област. По подобен начин е устроена и системата чирак - калфа - майстор, която въпреки многото негативни конотации е изпитана от около 6000 години назад във времето и е доказана като работеща на практика. Следването на идоли също може да бъде ефективен начин за усвояване на нови знания и умения; съществуват обаче доста рискове, тъй като кумирът също е човек и не е застрахован от грешки. Световната история е наситена с ужасяващи примери за това до какви катастрофални последици може да доведе сляпата вяра в даден идол. Методът на пробата и грешката пък води до изключително достоверни и солидни познания - проблемът е че изисква доста време и усилия, а провалите могат да бъдат болезнени и демотивиращи. Съществува и четвърти метод за усвояване на нова информация - чрез наблюдение и анализ на грешките на другите, а не на своите собствени - което всъщност представлява вариация на третия метод. Така се избягва загубата на мотивация и болката от собствените грешки; успешното приложение на този метод обаче изисква много сериозна теоритична и практична подготовка на обучаващия се.
Образованието официално се разделя официално на няколко етапа и се осъществява в различни учебни заведения, които са предучилищна възраст и детска градина, основно училище, средно училище; след това учениците постъпват в колеж, университет, институт или се насочват към научаване на занаят. Последното представлява спомената вече система чирак - калфа - майстор. След завършването на всеки етап се издава диплома или удостоверение. Правото на образование е признато от повечето правителства, включително и на глобално ниво - член 13 от 1966 година от Международен пакт на ООН за икономически, социални и културни права признава всеобщото право на образование. В повечето страни образованието е задължително до определена възраст - в България по времето на социализма имаше задължително средно образование, докато в момента задължително е основното. Образованието е един от основните сектори на икономиката в Статистическата класификация на икономическите дейности за Европейската общност.
В повечето страни по света съществува така нареченият клас регулирани професии - дейности, които могат да се упражняват единствено след завършването на определен тип образование. Такива са медицината, денталната медицина, зъботехниката, правото, инженерните специалности (включително строителството и архитектурата), управлението на моторни превозни средства и много други. В случай че някой практикува подобна професия без да е завършил съответното акредитирано обраозвание, то въпросното лице носи наказателна отговорност и може да бъде осъдено - при първо провинение условно, а след това - и ефективно. Пазарните фундаменталисти, към които спада и авторът на тази статия, донякъде отричат подобен подход - по-добре е пазарът да определя кой точно има право да практикува дадена професия. Дори и Свободният Пазар обаче налага своя собствена система за регулация, която е в пъти по-ефективна от тази на държавните регулаторни органи. Така например никой не отива да се подложи на оперативна интервенция при хирург, който няма завършена специалност - а при съвременните средства за масово осведомяване пациентите много бързо научават кой лекар е защитил успешно своята специалност и кой не. При липса на такава изключително малко хора се решават да се подложат на оперативна намеса и дейността на любителя хирург бързо затихва поради липса на приходи. В същото време всеки желаещ може да си закупи картина, нарисувана от любител - художник, който не е завършил Художествената академия.
Образованието като процес на обучение възниква в праисторическите времена, когато възрастните индивиди са започнали да обучават младите на знания и умения, считани за необходими в тяхното общество - предимно за оцеляване в една крайно враждебна околна среда и за намиране на храна. Всъщност образованието се среща и при животните, особено при бозайниците - котката например обучава малките котенца как да ловят мишки и който изпусне полумъртвата мишка... получава една лапа в муцуната от майка си. В първобитните общества обучението традиционно се е извършвало устно и чрез имитация - както показват различни антропологични изследвания. Разказването на истории предава знания, ценности и умения от едно поколение на друго - това е било всъщност основното обучение при траките, които въпреки множеството спекулации не са имали писменост и са предавали информацията именно от едно поколение на друго - изцяло чрез разказване на истории. Когато културите започват да разширяват познанията си отвъд уменията, които могат лесно да бъдат научени чрез имитация, започва да се формира формалното образование. Училища съществуват в Шумер през третото хилядолетие преди новата ера, както и в Египет от времето на Средното царство. Платон основава академия в Атина, която е първата институция за висше образование в Европа. Град Александрия в Египет, създаден през 330 година преди Новата ера, става наследник на Атина като интелектуална люлка на Древна Гърция. През III век преди Новата Ера в Древен Египет е построена и голямата Александрийска библиотека. Европейските цивилизации са претърпели обаче сериозен срив на грамотност и организация на образованието след падането на Рим през 476 година. Следва епохата на мрачното Средновековие, което продължава до Ренесанса - в Европа той започва някъде около XIII - XIV век. По времето на Средновековието образованието се е състояло предимно в наизустяване на религиозни текстове, робуване на тежки догми и, което е още по-лошо, всеки опит за промяна е приключвал обикновено с изгаряне на клада. Всичко това води до тежък застой в сферата на образованието и науката за период от цяло хилядолетие. Коренно различна е ситуацията в Близкия Изток през този период - наблюдава се силно развитие особено в сферата на математиката и медицината, поради което регионът бързо изпреварва Европа в технологично отношение и като следствие - в качеството на живот на хората. Това продължава до края на династията на Абисидите, един от последните представители на които е халифът Харун Ал Рашид. Неговите синове попадат под влиянието на ислямски духовници и решават че младите хора не бива да измерват ъгли и да лекуват животни и хора, а трябва да учат Корана наизуст и да живеят съгласно Шериата - ислямската правна система. Последиците от този начин на мислене са видими и до днес в много региони от ислямския свят.
Конфуций (551 – 479 година преди новата ера) е най-влиятелният древен философ на Китай от провинция Лу, чиято образователна гледна точка продължава да оказва влияние върху обществата на Китай и съседите ѝ Корея, Япония и Виетнам. Той събира ученици и търси владетел, който да приеме неговите идеали за добро управление, но така и не успява да постигне тази своя цел. Аналектите на Конфуций са записани от последователите му и продължават да оказват влияние върху образованието в Източна Азия в съвременната епоха. След падането на Древен Рим и издигането на Католическата църква тя остава единствен източник на грамотност и образованието в цяла Западна Европа - ако някой е искал да получи образование, не е имал особен избор, освен да стане монах. Доста по-различно е било положението във Византия и на Балканския полуостров като цяло - там Църквата така и не успява да достигне влиянието и силата на Католическата църква и последиците от това са само позитивни. В Западна Европа се създават катедрални училища през Ранното Средновековие, които играят ролята на центрове за висше образование. Впоследствие някои от тези учреждения се превръщат в средновековни университети и стават предшественици на много от съвременните университети в Европа. В средата на Средновековието Катедралата Шартър управлява известното и влиятелно Катедрално училище Шартър. Средновековните университети в западното християнство са добре интегрирани из цяла Западна Европа, насърчава се свободата на изследване. На тях се дължи голямото разнообразие от проницателни учени и природо-философи като Тома Аквински от Неаполитанския университет, Робърт Гросетест от Оксфордския университет (ранен тълкувател на систематичен метод за научни експерименти) и Свети Алберт Велики, пионер в полето на биологичните изследвания. Еразъм Ротердамски пък е първият истински космополит и на практика основоположник на глобализацията - особено в сферата на образованието.
През Средновековието при ислямския халифат процъфтяват ислямските науки и особено математиката и астрономията - поради афинитета на мюсюлманите към Луната и звездите, които и до днес се срещат като държавен герб на много ислямски републики. Халифатът обхваща една значителна по площ територия - Близкия изток, Иберийския полуостров на запад до река Инд на изток и до Династията на Алморавидите и Малийската империя на юг. Ренесансът в Европа поставя началото на една нова епоха на научни и интелектуални търсения и разбирания на древните гръцки и римски цивилизации. Около 1450 година Йоханес Гутенберг разработва печатарска преса, която позволява произведенията на литературата да се разпространяват по-бързо. Европейската имперска епоха става свидетел на различни идеи за образование по философия, религия, изкуство и наука, които се разпространяват по целия свят. Мисионери и учени допринасят с нови идеи от други цивилизации чрез китайските мисии на йезуитите, които играят значителна роля в предаването на знанията, науката и културата между Китай и Европа. Превеждат се европейски творби за китайски учени като сборника „Елементи“ на Евклид, а мислите на Конфуций пък са преведени на латински за европейската публика. Епохата на Просвещението води до развитието на по-светска образователна перспектива в Европа. От пълното възстановяване на познанието за Гърция и Рим, което се случва по времето на Ренесанса, се ражда новата образователна концепция за хуманизма през шестнадесети век. Нейното развитие продължава през Бароковата епоха. След това се развиват модерните образователни системи, вдъхновени от работата в Прусия на Ян Амос Коменски - днес те са наречени пруско образование. Повечето от тях са организирани и контролирани от държавата и всъщност са залегнали в основата на почти всички съвременни образователни системи. Още от втората половина на ХХ век училището като институция остарява и показва неспособността на традиционния модел да отговори на належащите нужди на обществото. В края на ХХ и началото на XXI век започва да се утвърждава нова образователна система, наречена холистично образование. В повечето страни днес редовното обучение, независимо дали в училище или по друг начин е задължително за всички деца до определена възраст. Поради това разпространението на задължителното образование, съчетано с нарастване на населението, ЮНЕСКО изчислява че през следващите 30 години все повече хора ще получават официално образование, отколкото в цялата човешка история до сега.
Предучилищното образование обикновено обхваща деца на възраст от три (в някои страни – от нула) до пет години и предхожда формалното и често задължително училищно образование. То се извършва в детските градини и има за цел първоначална социализация на децата и минималната им подготовка за обучение в училище – на ниво първични навици на четене, писане и смятане. Като институция детската градина е въведена за първи път в Германия и поради това терминът се използва на всички езици - Kindergarten. В България предучилищното образование започва на тригодишна възраст, но задължителни са само третата и четвъртата година, които освен в детски градини то може да се провежда и в училищата. Основното образование обикновено включва първите пет до седем години - формално, структурирано общо образование. Децата започват своето основното образование на възраст пет, шест или седем години, като това варира в отделните страни. В световен мащаб около 89 % от децата на възраст от шест до дванадесет години са записани и посещават основно училище и този процент нараства все повече и повече - процентът на неграмотните намалява драстично. В Япония неграмотността е сведена до нула още през епохата Токугава, която започва през 1600 и приключва през 1868 година. В рамките на програмата „Образование за всички“, управлявана от ЮНЕСКО, повечето страни са се ангажирали с универсалното записване за начално образование до 2015 година, като в повечето държави то е задължително. Разделението между основното и средното образование е до известна степен условно, но се случва на възраст около 11 - 13 години. Някои образователни системи имат отделни средни училища, като преходът към последния етап на средното образование се осъществява на около четиринадесет години. В Индия например задължителното образование обхваща повече от дванадесет години. В България основното образование е с продължителност 7 години и се осъществява на два етапа – начален (от първи до четвърти клас) и прогимназиален (от пети до седми клас). Основно образование се получава в основни (първи до седми клас), начални (първи до четвърти клас) или прогимназиални училища (пети до седми клас).
В повечето съвременни образователни системи по света средното образование обхваща формалното образование, провеждано по време на юношеската възраст. То представлява преход от обикновено задължителното и неспециализирано основно образование към незадължителното и по-специализирано висше образование. Границата между основното и средното образование варира и е различна в различните страни, а понякога и в рамките на една страна, но обикновено е между седмата и десетата година на формалното образование. Целта на средното образование може да бъде даването на общи познания, подготовката за висшето образование или направо подготовката за определена професия. Училищата се наричат средни училища, гимназии, техникуми (професионални училища), колежи, дори лицеи. През 80-те години на ХХ век имаше така нареченото СПТУ - Средно политехническо училище, а на ученически жаргон абревиатурата се определяше като Сульо и Пульо тръгнали на училище. В България средното образование е с продължителност 5 години (от осми до дванадесети клас) и завършва с държавни зрелостни изпити по определени учебни предмети. Средно образование се получава в обикновени и профилирани гимназии (девети до дванадесети клас), в професионални гимназии (от между седми и девети клас до дванадесети клас) или в средни общообразователни училища - първи до дванадесети клас. Колежът (от френски: college) е вид учебно заведение, което най-често осигурява висше или средно образование. В някои страни обаче това може да означава училище с по-ниска степен на образование или дори детска градина. Най-старите университети във Великобритания (Кеймбриджкият и Оксфордският) са се оформили исторически около самостоятелни (тогава религиозни) колежи, които продължават и до днес да бъдат отделни административни единици в състава на университетите. В България колежът е училище в системата на висшето или професионалното образование. Когато има статут на висше училище, колежът провежда тригодишно обучение и осигурява образователно - квалификационна степен „професионален бакалавър“. При определени условия могат да се обучават студенти и за степен магистър. В професионалните колежи се приемат лица със завършено средно образование. Колежите понякога провеждат обучение със срок до 2 години и дават четвърта степен на професионална квалификация. От гледна точка на нормативната уредба колежите от първия вид работят по Закона за висшето образование, а професионалните колежи – по Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета. Изключение прави запазеното традиционно име на средното училище Американски колеж в София. Самостоятелният колеж разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор в него провеждат за всяка специалност не по-малко от 50 % от лекционните курсове. Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище, които са получили акредитация по професионалните направления или специалности от регулираните професии, по които ще се провежда обучение.
Обикновено университетът се определя като учебно заведение за получаване на висше образование, а също и за провеждане на научни изследвания. Университетите предлагат и академични степени по различни дисциплини. В миналото за получаването на академични степени е имало централизиран орган - ВАК (Висша Атестационна Комисия), която според мнението на много научни работници си е била политически зависим орган, използван за оказване на натиск и оплитане в зависимости на всички хора с поне малко амбиции в научните среди. Съгласно Закона за висшето образование в България висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Университетът представлява висше училище, което:
Обучава по-широк кръг специалности от професионални направления в поне три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически
Разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него провеждат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове
Разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания
Обучава студентите до получаването на образователно - квалификационните степени бакалавър, магистър и доктор в съответните основни области на науката
Има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката и културата
Осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии, както и за реализация на присъщи творчески изяви
Притежава библиотека и други средства за информационно обслужване на обучението и научните изследвания
Поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност
Разполага с университетски информационен център за административно обслужване на студентите и докторантите - вездесъщият Учебен отдел, в който секретарката има функции на родител, консултант и ментор на първокурсниците
Съгласно статистиката на НСИ от април 2022 година в България има 54 висши учебни заведения, от които 4 са самостоятелни колежи, а останалите 50 са със статут на университети и специализирани висши училища. Обхватът на колежа е ограничен в сравнение с този на университета, защото често към един университети има няколко колежа. Колежите обикновено не предлагат изследователска програма на своите студенти като университетите.
В близкото минало в България съществуваше като форма на образованието така нареченото полувисше образование - на студентски жаргон хората, които са го завършили, се опрделяха като получовек. Този тип образование се придобиваше в полувисши учебни заведения - обикновено институти. В края на ХХ век всички 39 държавни полувисши института се преобразуваха в колежи или се интегрираха като филиали в съществуващите университети. Тези полувисши институти предлагаха по-тясно и практически специализирано обучение от това в университетите. Примери за такива институти (днес колежи) са учебните заведения по туризъм във Варна и Бургас - те имат за цел да обучават бъдещи екскурзоводи и специалисти в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. Медицинските колежи пък подготвят специалисти - рентгенови лаборанти, масажисти, рехабилитатори, помощник фармацевти, парамедици, зъботехници и медицински сестри. Днес в България не съществуват полувисши институти и образователната степен полувисше образование се заменя със степени като специалист, бакалавър и магистър. На студентски жаргон понякога се говори за образователни степени бакалин и магьосник - студентите винаги са се отличавали с богато въображение. Проблемът е че според европейските стандарти обучението на един бакалавър изисква поне 4 години; за магистър то е 6 години. Медицинските сестри и зъботехниците се обучават по три години и поради това придобиват образователната степен специалист. Поради това през последните години бяха въведени допълнителни курсове на обучение, за да се приравни образованието на сестрите към съответните стандарти - а в миналото тези две професии са се изучавали дори само по време на средното образование в специализирани гимназии и техникуми.
Средното образование в Съединените щати се появява през 1910 година. Нарастването на големите корпорации и напредването на технологиите в заводите изисква все повече и повече квалифицирани работници. За да се отговори на това ново търсене на работа, са създадени гимназии с учебна програма, ориентирана към практическите умения. Това се оказа благоприятно както за работодателите, така и за служителите, тъй като подобреният човешки капитал понижава разходите за работодателя, докато квалифицираните служители получават по-високи заплати. Именно по този образец са създадени техникумите, които се разпространяват по цял свят и които бяха особено популярни в България по времето на социализма - все пак трудовият човек тогава беше смятан за връх на сладоледа, съответно и имиджът на училището за трудови хора беше на особена висота. Средното образование има доста по-дълга история в Европа, където граматическите училища датират от XVI век под формата на държавни училища, училищни такси или благотворителни образователни фондации.
Висшето образование се нарича още трето образователно ниво и е последната степен на формалното образование, която не е задължителна и следва след завършването на средно образование. То включва бакълавърски и магистърски програми и следдипломно обучение, както и професионалното образование и обучение. Извършва се в специализирани училища (описаните вече университети и колежи) и след завършване следва получаването на диплома и/или академична степен. В съответствие с Болонската декларация в България се подготвят кадри в трите основни степени – бакалавър, магистър и доктор; съществува и втора научна степен - доктор на науките. В наши дни в повечето развити страни голяма част от населението, в някои страни дори над 50 %, посещават висши училища през някаква част от живота си. По тази причина висшето образование играе важна роля в националните икономики на тези страни – като значителен стопански сектор само по себе си и като източник на обучена работна сила. Университетското образование включва дейности в областта на преподаването, научните изследвания и социалните услуги. Някои университети се състоят от няколко колежа. Съвсем различен тип университетско образование е свободното изкуство, което може да се определи като университетска програма, която има за цел да даде широки общи познания и да развие общи интелектуални способности, за разлика от професионалната или техническа учебна програма.
Образованието за възрастни включва различни форми на обучение след завършването на формалното образование. То може да се провежда на работното място, чрез специализирани курсове на средни или висши училища, както и в организирани специално за тази цел учебни центрове. Често то включва различни курсове за разширяване и подобряване на професионалната квалификация. Специалното образование е предназначено за индивиди, които са със специални нужди. Това са най-често трудности в процеса на ученето – тук могат да влизат например аутизъм, дислексия, моторни и сетивни нарушения, умствена недостатъчност и проблемно развитие. В тази група се включват и индивиди от другата крайност – с изключителни способности, които не са характерни за тяхната възраст. През последните няколко десетилетия такива хора (основно деца) са наричани деца - чудо (вундеркинд). Терминът произлиза от немското Wunder - чудо, и Kind - дете.
Образователната психология изследва начина по който различните хора учат в учебната среда, изучава методите на усвояване на информация, ефективността на образователната система, процесите на обучение и социалната психология на училищата като организации. Образователната психология следи как учениците се развиват с годините, постиженията в образованието, талантливите деца или децата с увреждания. Често термините образователна психология и училищна психология се използват взаимозаменяемо. В нея се включват широк диапазон от специалисти и дейности – учебен дизайн, технология на обучението, развитие на учебния план, невронаука, организационно обучение, специализирано образование (за деца с недъзи) и ръководство на класната стая. Оразователната психология допринася също за развитието на когнитивната наука и различните педагогически науки. Най-често в практиката се прилагат следните учебни стилове:
Визуален – към този вид принадлежат по-голямата част от хората, за които са необходими картини и възприятия с очите. Според фотографите една снимка дава повече информация от хиляда думи, а един видеоклип - повече информация от хиляда снимки
Слухов – при този вид хората учат най-добре слушайки, възприемайки и обработвайки информацията със слуха. Повечето лекции и семинари разчитат именно на този учебен стил; през последните години се включва и богато мултимедийно съдържание, което онагледява учебния материал и всъщност е комбинация от визуалния и слуховия метод
Мобилен – базира се на движение и най-вече на конструиране на нещо с ръцете. Напоследък преподаването и усвояването по този метод се извършва по време на така наречните уъркшопове - понятие, което трудно се превежда на български, може би като еднократни практически занятия. В областта на хирургията и денталната медицина уъркшоповете са незаменимо средство за обучение
При повечето индивиди обаче има съчетание на няколко стила - което силно повишава ефективността на учебния процес.
Други често използвани модалности са музикалните, междуличностните, словесните и логическите. Според някои теории в педагогиката всички хора трябва максимално да се възползват от разнообразието от начини на обучение. Други изследователи предполагат че хората имат предпочитан стил на учене, като по-лесно това става с визуални или мобилни преживявания. Напоследък се счита че ефективното преподаване трябва да включва разнообразни методи на преподаване, които обхващат и трите стила на учене, така че различните ученици да имат равни възможности да учат по начин, който е най-ефективен за тях. Визуалният учебен стил определено води до по-лесно и бързо запаметяване на информация, а нерядко и до нейното пълно осмисляне и осъзнаване. Това обаче далеч не означава че скролването в социалните мрежи представлява визуален метод на обучение - въпреки че предоставя доста голямо количество информация, то си е чиста загуба на време, а и води до информационен бърнаут.
В повечето учебни заведения програмата е предимно предписателна и се основава на по-обща учебна програма, която просто уточнява какви теми трябва да бъдат избрани и на какво ниво да се постигне определена цел или стандарт. Академичната дисциплина е отрасъл на знанието, който се преподава формално в университета. Всяка дисциплина обикновено има няколко клона. Примери за широки области на академичните дисциплини включват природните науки, математиката, компютърната наука, социалните науки, хуманитарните и приложните науки. Образователните институции могат да включат изящните изкуства като част от учебните планове или в специалности в колежи и университети като избираеми. Различните типове изящно изкуство са музика, танц и театър.
Инструкцията или преподаването представлява начин да се улесни и подпомогне обучението на друго лице. Инструкторите в началните и средните училища често се наричат учители и ръководят обучението на учениците. Те често могат да включват информация от много и различни теми - четене, писане, математика и история. Инструкторите в образователните институции в по-високите нива биха могли да се наричат учители, инструктори, асистенти, доценти, професори или преподаватели в зависимост от вида на институцията. Те обикновено преподават само по една специфична дисциплина. Качеството на учителите е много важен фактор и оказва значително влияние върху представянето на учениците, но последното зависи и от много други фактори. Страни като Финландия и Сингапур например, които имат високи резултати на международни тестове, разполагат с многобройни политики, които гарантират, че учителите, които наемат, са възможно най-ефективните и най-добрите. Учителите трябва да бъдат не само висококвалифицирани, но и да имат понятие от педагогика, да обичат деца и да са готови да се развиват. Според много автори високите постижения в образованието са от съществено значение за страните за постигане на високо ниво на икономическо развитие. Различни анализи подкрепят предположението че бедни страни могат да растат икономически по-бързо от богатите - единственото условие за това е да се усвоят последните технологии - неща, които вече са изпробвани и доказани като работещи в богатите държави. Все пак технологичният трансфер изисква мениджъри и инженери, които са способни да оперират с нови машини или практики на производство, заети от страните лидери в технологиите. Поради това способността на една страна да усвоява иновации от лидерите в определена област и особено при технологиите е функция на нейния човешки капитал - както вече беше споменато в началото на настоящото изложение. Скорошно изследване на детерминантите на общия икономически растеж набляга на важността на фундаменталните икономически институции и ролята на когнитивните умения.
Все още не съществува еднозначно определение за качествено образование. Всяка световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира недвусмислено най-важните характеристики за едно образование. Крайната цел на това е да се гарантира постигането на възможно най-високите резултати от всички, завършили съответния образователен курс. Независимо от различията в определенията два елемента присъстват във всички тях - способността да разбираш и да се ориентираш в обкръжаващата те среда. Ориентираността е цел номер едно във всички образователни системи. Постиженията на системата по този критерий са ясен индикатор за нейното качество. Докато отчитането на постигнатото по този индикатор е сравнително лесно (поне в индивидуалните общества или посредством сравнения между различните държави), много по-трудно е да се открият зависимости, които да обяснят какво е необходимо да се направи за постигането на по-високи резултати. С други думи, ако качеството е определено от ориентираността, то методите за подобряването ѝ съвсем не са универсални и лесни за дефиниране - те все още са обект на дискусия. Ролята на образованието е голяма в поощряването на творческото и емоционалното израстване на учещия в дух на мирно съвместно съществуване, сигурност и гражданска отговорност; равнопоставеност и приемственост на културните ценности през поколенията. Много от тези цели са дефинирани и преследвани по различен начин в различните краища на света. Отчитането на постигнатите резултати по тези критерии е много по-трудно в сравнение с ориентираността.
Образователната технология е изучаването и етичната практика на улесняване и подпомагане на учебния процес, както и подобряването на представянето на учащите чрез създаване, използване и управление на подходящи технологични процеси и ресурси. Терминът образователна технология включва инструктивната теория и теорията на обучението, както и софтуер, хардуер и софтуерни приложения. Като образователни технологии могат да се разглеждат телевизията, интерактивните Smart Boards, калкулатори, компютри и дори смартфони. Тези технологии улесняват значително процеса на обучение, правят го по-бърз и достъпен. Това от своя страна спомага да се измести фокуса и да се приеме един нов по-практичен подход към обучението и образованието. Много страни днес драстично променят начина, по който обучават своите граждани. Светът се променя с все по-бързо темпо - което означава че много знания много бързо стават неактуални, неточни или ненужни. Освен това знанията и информацията в наши дни са много лесно достъпни. Поради всички тези фактори акцентът се пренасочва към преподаване на умението да се учи. Изисква се гъвкавост и приспособеност. Финландските училища дори започнат да се отдалечават от редовните учебни програми, насочени към определени учебни предмети - вместо това те въвеждат разработки като обучение, базирано на явления. Разработват се и проекти, с помощта на които студентите изучават концепции като промяна на климата.
Съвременните специалисти в много случаи трябва да имат по един ментор, който да бъде с 15 или дори 20 години по-млад от тях. Младите хора възприемат доста по-бързо и по-адекватно нововъведенията в технологиите и информационната среда. Колкото и парадоксално да звучи, това може да се случи най-добре в сферата на университетското образование - въпреки представите на много хора за университета като място, пълно с хора със закостенели разбирания и откровено дървени глави. Академичната среда обаче е мястото, където новостите престояват известно време и едва след това се въвеждат в практиката. Точно тази среда осмисля и подрежда иновациите. Така се създава комплекс от проверено знание, изчистено както от стари теории, така и от моментния, но бързо затихващ ентусиазъм - той е присъщ на самозвани коучове, престорено енергични празнодумци и всякакви алхимици на бързия успех. От много дълбока древност обаче същестува един тежък проблем - хора, които имат огромен практичен опит и биха били полезни наставници, в много редки случаи започват да преподават. Всяка една академична среда се опитва да привлече практици, но това все не се получава. Практиците просто не желаят - нямат време и сили да преподават. Денонощието има само 24 часа, от които е необходимо човек да спи поне 7 или 8 часа. Дори и най-големият ентусиаст и най-организираният човек няма как да трупа практичен опит и в същото време да преподава - физически е невъзможно. И до днес в академичните среди се разпространява едно изречение - анекдот: който може, работи, който не може, преподава. Освен това практиците доста по-трудно могат да облекат вижданията си в академичен стил. Изисква се особено умение, за да можеш да събереш и обобщиш знанието и опита, които си натрупал, след което да ги обясниш на по-високо ниво, като ги свържеш с теории. Изключително малко хора имат подобни умения и това ги прави изключително ценни - особено в областта на медицината, но също и във всяка една сфера на човешката дейност. Практиката е пълна с показателни примери - най-успешните хора от света на бизнеса никога не са водили икономически лекции. Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Джеф Безос и Елън Мъск никога не са преподавали в университет - защото са изключително ангажирани и нямат физическото време за това.
Някои от най-успешните и известни хора в света са прекъснали своето образование, за да стартират собствен бизнес. Това обаче по никакъв начин не омаловажава образованието и не означава че то няма никаква практическа стойност. Бил Гейтс и Стив Джобс така и не завършват своите магистърски университетски програми, но това са единствено вариации от нормата. Статистиката в световен мащаб е красноречива - като ниво на доходите, професионалната реализация и лично удовлетворение образованите хора са много над необразованите. Колкото по-високо е образованието, толкова по-добре заплатен е един специалист; принципно образованието не носи щастие, но квалифицираната работа, усещането че си полезен за другите и не на последно място добрите доходи... определено са източник на усещане за добър живот.
Обичайно е практиците да преподават с примери. Обикновено те казват - в нашата компания правим това и това, защото то работи на практика и се е доказало с течение на времето. Всъщност този начин на преподаване е нагледен и съответно изключително ефективен; необходимо е обаче зад примера да стои теория или концепция, която да обяснява защо нещата се случват именно по този начин; също така е необходим анализ относно това дали пък по друг начин няма да се случат още по-добре? Без тази задълбоченост дори и най-квалифицираната дейност се превръща в занаятчийство. Само по себе си това не е нещо лошо - както вече беше споменато, от около 6000 години занаятите имат изпитана и доказана система на обучение; йерархично се върви по стъпалата чирак - калфа - майстор и дори държава със силно развита образователна система като Германия все още има образователната степен майстор - зъботехник.
Самото университетско образование има достатъчно много позитиви. От една страна то дава обобщен обем от знания и умения, от които професионалистите могат да се възползват. От друга - създава среда за професионални дискусии и познанства. Освен обучението университетите организират различни събития от всякакво естество, които съществено увеличават познанията и контактите. Разбира се, за да има по-голям успех, е необходимо по-тясно взаимодействие между университетите и бизнеса - както в приложните, така и във фундаменалните науки. Единствено в най-известните и най-големите университети се канят за лектори мениджъри на компании, и то предимно такива от средно ниво - висшите мениджъри просто нямат време и сили за преподавателска дейност.
Образованието се превръща в стока, която вече не е запазена само за деца. Възрастните също се нуждаят от нея - в днешно време е истински късмет да имаш добри корпоративни (или лични) наставници. В подобни случаи започва да се прилага вторият принцип на педагогиката - следването на идоли. Това обаче е донякъде условно - менторството включва елементи от следването на кумири, но и наставничество (поучение), а нерядко и оставяне на ученика да направи небходимите в случая грешки, от които да извлече съответните поуки. Гандалф от "Властелинът на пръстените", Йода от "Междузвездни войни" или господин М от ранните романи на Иън Флеминг за Джеймс Бонд са класическите ментори. Те действат като наставници, даващи мъдри съвети и напътствия на по-малко опитните; нерядко обаче ги оставят и да си трошат главите, за да осъзнаят последиците от собственото си твърдоглавие и от погрешния начин на мислене като цяло. В реалния живот, както и в художествената литература, значението на предаването на мъдрост, натрупана чрез опита и възрастта (Йода е на 900 години, а Гандалф е на над 1000) става все по-важно. В интерес на компанията е да запази щастието и лоялността на служителите си, дори ако сътресенията на пазара на труда, предизвикани от "голямото оттегляне" при пандемията, отшумяват. За тази цел може да послужи една добра схема за наставничество. Менторството на работното място отдавна е неформална практика, прикрита под формата на разговор до кафемашината или посещение на бар с по-дългогодишен и по-старши колега. Дори и най-успешните лидери от света на бизнеса смятат изслушването за полезно допълнение към корпоративния арсенал. В продължение на над 30 години Бил Гейтс се е обръщал за съвети към друг милиардер - Уорън Бъфет. Питър Тийл, друг технологичен барон, смята Рене Жирар, френски полимат и философ, за един от най-големите си вдъхновители. През последните години компаниите се стремят да формализират споразумение, чиито очевидни предимства са подхранването на чувството за връзка и лоялност, както и подпомагането на предаването и развитието на умения. Целта е да се подкрепят служителите и да се повиши увереността им чрез споделяне на знания и опит. В най-добрия случай, когато между наставника и наставлявания възниква истинска връзка, подобни договорености могат да помогнат на вторите да предложат нови идеи и да се справят с проблемите.
За да бъдат подобни практики успешни обаче, е необходимо да има известна степен на разбирателство, както и високо уважение към лицето, чийто съвет се търси - независимо от възрастовата разлика и произхода. Маурицио Орлакио, бивш мениджър в хотелската верига Four Seasons, приписва кариерата си на отношенията с наставника си - по-възрастен ръководител, който го е научил как да мотивира служителите си, а и себе си. В такива случаи обучението трябва да се ръководи самостоятелно, като по-младият служител поема водеща роля в организирането на дискусии, които винаги са поверителни. Най-добре е да се позволи на служителите сами да изберат лицето, с което най-много биха искали да обсъдят кариерната си ориентация, независимо от позицията му в корпоративната йерархия. Потърсените наставници могат да бъдат поласкани, но все пак имат пълното право и да откажат. Компаниите все повече осъзнават значението на личното общуване с по-опитни колеги. Не бива обаче да се дават непоискани съвети. Всеки, който иска да се превърне в ценен наставник, в никакъв случай не бива да започва да предлага такива съвети. Също така всеки, който е в процес на обучение, не бива да търси решения на лични проблеми - провалени романтични връзки или пърхот. Но всичко останало, свързано с работата, трябва да бъде открито за обсъждане.
Въпреки усилията на компаниите работата от вкъщи се е превърнала в нещо обичайно след пандемията. Затова и виртуалното наставничество все още има своята роля. Както при всяка онлайн връзка, изграждането на доверие и взаимоотношения отнема повече време. Без значение колко ясно са установени границите, когато сесиите се провеждат в Zoom с включени камери, неизбежно се навлиза в личното пространство. Добра идея е всеки един участник в подобна среща да изглежда относително представително и да се въздържа от вземане на бира от хладилника. Това, което изглежда естествено при директната среща, невинаги се пренася добре онлайн.
Обратното наставничество също е на мода. Партнирането на младши служител с ръководител, чието разбиране за многообразието и другите разлики при поколенията може да се нуждае от опреснителен курс, би могло да донесе големи ползи. Може да се обсъжда колко ще научи един опитен главен финансов директор от милениъл, но най-добрите наставнически отношения винаги са двупосочни. Независимо дали става дума за обяд, питие или разговор на паркинга, ползите от менторството са неоспорими, ако то насърчава по-приятелска култура, задържане на персонала и развитие на талантливи служители. Всеки от нас си спомня спокойното държание на Йода и неговата галактическа мъдрост, а не загадъчния му начин на изразяване - или поне за второто си спомняме доста по-рядко. Идеята е да се намери ако не старши джедай, то поне някой, с когото младият служител да разговаря, когато се чувства затруднен в работата си. Понякога споделянето на едно кафе може да бъде също толкова динамично изживяване, колкото и боравенето със светлинен меч.
"И направиха училището така, както им каза Дяволът. Детето обича природата, затвориха го между четири стени. То не може да стои неподвижно - принудиха го. То обича да работи с ръцете си, а започнаха да го обучават на теории и идеи. То обича да задава въпроси, заповядаха му да мълчи. То се стреми да разбере, накараха го да наизустява. То поиска само да търси и открива знания - дават му ги наготово. И тогава децата научиха това, което не биха научили при други обстоятвлства - да лъжат и да се преструват." Тази мисъл е изказана от швейцарския педагог Адолф Фериер и за съжаление към настоящия момент е валидна за повечето образователни системи по света. Истинският тест на образованието във всеки случай обаче е животът. Това, което правиш в училище днес, е икономиката в бъдеще, твоето общество и твоята демокрация утре. Резултатите от последните проведени изпити в много страни само доказаха, че то все по-малко е в състояние да подготви учениците за живота. Преди време създателят на теста PISA (германският математик, статистик и изследовател Андреас Шлайхер) посети България - като част от усилията за смяна на посоката и радикална промяна в сферата на образованието, така че то да е по-адекватно спрямо реалността в света днес и утре. Проблемът се крие в това, че учениците са добри в препредаването на информация, но се сблъскват с трудности в самостоятелното мислене, прилагането на знанията си и творческото използване на знанието. Този проблем съществува при повечето европейски континентални образователни системи и в много по-малка степен - при англосаксонските. В бившия СССР (както и във всички държави, които станаха самостоятелнии след рапзада на империята) обаче е налице една позитивна тенденция - доста ученици са придобили навици да мислят и да извеждат причинно - слествени връзки, вместо да запаметяват информацията наизуст. Това се дължи на фокуса на образователната система върху математиката, тъй като СССР се опитваше да създава и развива силни технически университети, а добро техническо образование без добри познания в областта на математиката е невъзможно да се получи. Допълнителен тласък на тази позитивна тенденция в областта на образованието даваха и силните шахматни школи - на практика е невъзможно да си добър математик или шахматист с учене на задачи наизуст и това оказва влияние в образователната сфера и днес. Най-добрите американски компании от IT-сектора са пълни с кадри от страните на бившия СССР; дори и единият от основателите на Google e роден и е учил в Русия.
В реалния живот много предизвикателства се изпитват за първи път, когато се наложи да мобилизираш своите когнитивни, социални и емоционални умения. Именно към това е ориентиран тестът PISA - да се получи реалистична оценка на способностите на учениците да мислят самостоятелно, да работят с другите и да мобилизират своите знания и умения в нови ситуации. Информацията не е само за правителството - тя по презумпция би трябвало да е достъпна за всички хора и единствено в най-репресивните тоталитарни общества правителството има монопол върху информацията. Понякога картината, която виждаш в огледалото, не е това, което искаш, но това е само стартовата точка за действие. Виждаш, че не ти харесва картината, започваш да правиш повече усилия, започваш да наблюдаваш какво прави някой друг, който прави нещата по различен начин. Именно това е идеята на PISA - да осигури връзка между България и другите образователни системи, за да се учим едни от други, да се учим заедно. В първото проучване на PISA в Германия например самата Германия се представя много зле и тогава много хора бяха крайно изненадани и зададоха логичния въпрос: "Защо образованието във Финландия или Нидерландия се представя по-добре?" Това действа изключително стимулиращо за промяна. Защото светът вече не възнаграждава хората само за това, което знаят. Google знае всичко. Светът възнаграждава за това, което може да направите с познанието. Например ако някой е бил учител по спорт в Португалия в миналото, неговата единствена задача е била да направи от всеки ученик спортист. Внезапно обаче изискванията към този учител се променят и обществото и съответните контролни органи му казват: "Вие сте учител по спорт, трябва да учите учениците да поемат отговорност за себе си, за другите, да ги учите да развиват смелост, да развиват лидерство и т.н. И така във всяка предметна област вие подкрепяте подлежащите стойности, вече не просто преподавате съдържанието на предмета, но сте тук, за да помогнете на учениците да приемат различни подходи, за да станат по-отговорни." Португалия всъщност е изключително успешна в промяната на мисленето на учителите и като следствие има много добра образователна система.
Добър ученик, който е добре образован, не се нуждае от подготовка за какъвто и да било тест. Учениците, на които липсва образование, могат да преминат теста в краткосрочен план, но това, което научават за теста за кратко време, после бързо е забравено. В това няма устойчивост. Доброто внимание е отговорът. Така че учениците да могат да задават въпроси на ментор, защото целта на теста PISA не е да се проучи дали учениците могат просто да запомнят материала. Идеята е да се тества дали децата могат да мислят като учени - като математици, историци и т.н. Историята не съдържа само имена, места, и дати. Историята представлява разбиране как се е развило обществото, как напредва и понякога как се разпада. Тези умения за мислене могат да разберат идеите на дадена дисциплина. Това е важно - ако ученикът не знае това, той не може да мисли като математик или историк, а не може да използва адекватно и Google. Детето или възрастният просто става жертва на сценарий на информация - другото име на дезинформацията. Не може да навигира самостоятелно през информацията. Поради всички тези закономерности образованието не е транзакционен бизнес, а социално и взаимно изживяване.
Според много изследователи най-голямата грешка, която някога е била направена в историята на образованието, е разделянето между ученето и оценяването. Целта на съвременните образователни системи е това отново да се превърне в единен процес. Технологията са добър помощник в това. По-голямата част от тях помага на ученето, защото учениците обичат компютрите - а през последното десетилетие и мобилните телефони и таблетите. Обичат ги именно защото там има страхотно учене и оценяване - което всъщност е голямата разлика. Така например в Китай са въведени информационни технологии дори и в толкова консервативна дисциплина като калиграфията. Учениците се борят с около 30 знака и трябва да научат хиляди - масивен усилен опит за учене. И това не е просто техника, това е изкуство за тях. На таблите за писане с четка има вградени скенери, има мобилен телефон, който им дава обратна връзка в реално време за качеството на работата. Така вече не трябва да чакаш година или седмици, за да ти даде учителят обратна връзка. Този процес на обратна връзка се случва в рамките на секунди. Учителят отпред може да види как различните ученици учат различни неща и след това да ги подкрепи веднага. За съжаление това още повече усложнява работата на учителя - всеки добър учител трябва да бъде наистина добър инструктор и самият той трябва да може да учи. Трябва освен това да бъде добър наставник, фасилитатор, психолог и дори социален работник. Трябва наистина да разбира и да знае какъв точно човек е всеки един ученик - кой иска да бъде този човек? Как може да му се помогне, да бъде съпътстван в неговия път? Защото едно от най-трудните неща за учениците е да разберат какво искат да правят с живота си, къде могат да станат наистина добри. Някои образователни системи казват: "Окей, правим училището си като супермаркет и всеки може да избира каквото иска." Това не е отговорът. Отговорът е за теб като учител да бъдеш този човек, който кара учениците да осъзнаят сами своите цели и впоследствие да ги подготвят за това. Това е наистина добър учител. Някой, който развива дълбок интерес към всеки ученик и се опитва да му помогне да намери своята роля в света. Това, както вече беше споменато, съвсем не е новаторска идея. Ако се върнем достатъчно назад във времето, повечето учители биха се съгласили, че това е тяхната мисия - особено в периода на Възраждането, когато на практика без бюджетно финансиране само за няколко десетилетия са постигнати чудеса в образователната система. Впоследствие обаче тази мисия на учителя се загубва при индустриализацията на образованието. Учителитте се превръщат в инструктори по кормуване - което само по себе си не е нещо толкова лошо, тъй като практическите умения са важни. Изграждането на един пълноценен човек обаче е доста по-сложен процес от обучението на един начинаещ шофьор с категория В.
Някои хора смятат че Chat GPT дава всички отговори. Защо тогава да мислим критично? Е, трудността идва от там, че когато имате технология, която ви подсказва всичко, е много важно точно да мислите критично. Ако просто следвате указанията на алгоритъма, ставате роб на алгоритмите. Мисленето само по себе си е много важно. Трябва да можем да разграничаваме факти от мнения. Интернет търсачките ни предоставя цялата информация, но кое е вярно и кое не - ние сами трябва да разберем. Именно това е нещо, в което българските ученици към момента не са много добри. Те просто приемат информацията, която получават. И в миналото това беше приемливо. Тогава обичахме да вярваме на учебника. В Google обаче това изобщо не е приемливо. В Google може да се прочете че Земята е плоска. И когато си зададете въпроса дали това е вярно или не, ще намерите стотици хиляди хора, които също вярват че Земята е плоска. Така че не можем просто да вярваме на мнозинството. Трябва да можем да трием информацията в умовете си. Трябва да мислим критично. За учениците в България това не е толкова разпространено. Това е нещо, което трябва спешно да се промени в ерата на Интернет, защото те не могат да отсеят какво е важно за тях. Просто четат и толкова. Учениците имат достъп до огромно количество знание. Това, което може да направи учителят, е да помогне на учениците да управляват информацията и знанието, да критикуват и да се научат да намират истината.
Ако ролята на образованието е да предава знание, тогава е трудно да се аргументира ходенето на училище, защото то не е най-ефективният начин за предаване на знание. Персонализираните цифрови системи за обучение ще бъдат по-добри от училището. Ако вярвате, че училището е много важно социално пространство, където се научаваме да живеем заедно, където обичаме да научим за нещо, за различни гледни точки, да ценим различни начини на мислене, различни култури, тогава училището след пет години ще бъде по-важно от днешното училище. Защото технологията ви насочва в обратната посока. Ако искате да образовате хора, за да ценят различни начини на мислене, различни гледни точки, различни култури, трябва усилие, а училището е мястото, където можете да направите това. В нашето модерно общество това става изключително важно. Съществува все повече поляризация в съвременните общества - икономическа, социална, културна и политическа. Училището е едно от малкото места, които споделяме в нашите общества като общности, като ученици, като учители, като родители. Именно в този смисъл училището е по-важно. Примерът от Китай с калиграфията показва че учениците учат по свои начини, а учителите наблюдават как различните ученици учат по различен начин. Това е напълно нов аспект на образованието.
Успехът днес се измерва в емоционална устойчивост. Тя не е за сигурност, не е подготовка за работа. Това е подготовка да създадеш работа и в същото време подготовка за живот в съвременния свят. Колкото повече може да се възпитат тези отношения и стратегии за учене в училище, толкова по-добре подготвени ще бъдат младите хора. Ако обществото желае да задържи учениците в училище, трябва да им се създаде усещане, че са подготвяни за работи, които още не са създадени, използвайки технологията. Които още не са измислени, за да решат социални проблеми, които дори не можем да си представим. Това е истинската цел на образованието днес. Тази цел е постижима според повечето изследователи при хоризонтално, а не вертикално ориентирани образователни системи.
През последните няколко десетилетия системата Монтесори стана изключително популярна, особено в образованието на малките деца. Чрез нея се научават много от най-важните социални и емоционални умения. Всъщност, независимо че се нарича образование по Монтесори, идеите на тази система могат да бъдат приложени във всяко училище. Системите Монтесори и Валдорф всъщност са модели от XVIII и XIX век. За съжаление през XXI век не сме особено добри в разработването на интересни нови модели, а използваме все още тях. Пример за една наистина интересна педагогика от XXI век са китайските региони. Те са много иновативни в разработването на нов вид големи и вече технологично активни методологии.
Социалните неравенства са сериозно предизвикателство пред образователната система в България. Помогни ми, за да успея сам, или как с помощта на правилните техники да възпитаме и обучим децата си? Възпитанието на децата е трудна задача с повече от две неизвестни. Макар да правим всичко като по учебник, но често се случват непредвидени неща, за които трябва да реагираме на момента. Кога започва възпитанието на едно дете? Коя е ключовата възраст? Докога имаме влияние над детското поведение и сме способни да го моделираме? На всичко това е възможно да се дадат отговори с помощта на метода на Монтесори. Според него обучението и възпитанието на децата трябва да започне преди тригодишна възраст, като най-общо това трябва да се случва без манипулиране на поведението чрез наказания и награди. А главната цел на метода Монтесори е свързана с общуването – както между деца и възрастни, така и между отделните деца. Образованието се разделя на няколко етапа, които са както следва:
от 0 до 3 години – време, в което се развива детската душевност, като е доказано че тя се влияе от тази на възрастните
от 3 до 6 години – детето се влияе най-често от онези възрастни, които са най-близо до него чисто душевно
от 6 до 12 години – детето расте без промени
от 12 до 18 години – в този етап се случват нови бурни промени, свързани най-вече с растежа и половото съзряване, като те доста наподобяват промените от етап 1 - от 0 до 3 години. Последният етап се дели условно на два подетапа - от 12 до 15 години и от 15 до 18 години, тъй като с развитието на детския организъм и с началото на хормоналната секреция промените са особено драматични, но някои от тях са характерни за отделните възрастови групи. Дори и в социалистическата образователна система на България имаше подобно разделение - на пионери и средношколци
Италианският лекар и световно признат педагог д-р Мария Монтесори развива система от научни наблюдения, която се основава на възрастта на децата. Нейните подходи могат да бъдат прилагани както в детската градина, така и в училище и у дома. Основното за метода Монтесори е, че се сформират групи с деца на различна възраст с цел по-малките да се учат от по-големите. Ролята на възрастния/учителя/родителя е да съблюдава процеса и да го води, но да не се намесва активно в него. Този тип комуникация е изключително полезна за всички страни. Децата се научават да общуват с хора на всякаква възраст, което в бъдеще би могло да бъде само от полза. Най-важното при метода на Монтесори е че всяко дете е индивидуално и към него трябва да се подхожда по индивидуален начин. Точно по тази причина няма единна програма или метод, по който да възпитаваме всички деца. Затова и материалите, които се ползват при метода Монтесори, са разнообразни: практически и сензорни умения, език и математика и други, като всичко е свързано със заобикалящия ни свят. За да бъде приложен в училищна среда, методът на Мария Монтесори изисква сериозна предварителна подготовка. Разбира се, лесно е да се наложи като начин на обучение и възпитание, защото дава бързи резултати и помага на децата да стават по-добри ученици и личности. Първо, учебната стая трябва да е светла и приятна. Няма ограничения за децата – те могат да се движат свободно из стаята. Често акцентът в обучението е насочен върху самообучението - децата се учат как да ползват материали. Учителите им показват и оттам нататък децата сами работят по тях, изследвайки основно с допир, тъй като е доказано, че развитието на мозъка е свързано с двигателните умения при децата. Всяко дете учи по различен начин и е важно да му се даде възможност да се развива чрез използването на неговото собствено оптимално темпо и методи за себепознание. Мария Монтесори извежда 19 принципа, които са водещи за успеха на неийния метод. Тези принципи са:
Децата се обучават с помощта на предмети от заобикалящия ги свят
Дете, което е критикувано често, като порасне се превръща в съдник и критик на всички останали
Детето се учи да цени себе си и другите, ако често е хвалено
Агресивните деца често са расли в такава среда
Бъдете честни с детето си и то ще се превърне в добър и честен човек
Срамежливо и плахо е дете, което често е било осмивано
Ако осигурите чувство за сигурност на вашето дете, то то със сигурност ще вярва в другите
Ако често порицавате вашето дете, то ще изпитва чувство за вина
За да разбере какво е самоуважение, детето трябва да среща одобрение
За да се научи на търпение, трябва да сте снизходителни
Детето ви ще изгради доверие към вас, ако често прекарвате приятно време заедно
За да открива любовта, нужно е детето да е заобиколено от приятелство и добронамереност
Без значение дали то присъства или отсъства, не говорете лошо за детето
Ако се концентрирате върху развиването на положителни качества у детето, то няма да остане място за негативни
Винаги слушайте децата и им отговаряйте
Уважавайте своето дете, дори когато то греши. Всичко е поправимо, а и носи ценни уроци
Помагайте на деца, които са в процес на търсене, но бъдете незабележими за онези, които всичко са намерили
От съвсем малко помагайте на детето да открие своите способности, проявявайки търпение, разбирателство и обич
Показвайте се винаги в най-добра светлина, когато възпитавате детето. Защото то винаги ще ви има за пример.
Тестът PISA измерва способността на учениците да прилагат своите знания и умения в нови и непознати контексти, като се фокусира върху техните когнитивни, социални и емоционални способности. Резултатите от PISA пък предоставят ценна информация не само за правителствата, но и за всички заинтересовани страни, участващи в образователния сектор. Тази информация служи като огледало, което помага да се идентифицират области за подобрение и да се сравнят с други образователни системи. Според създателя на PISA целта на теста е постигната в много страни, където всъщност даже е довела до трансформация в подхода на преподаване и учене. България също върви в тази посока, като постепенно се измества към модел на обучение, базиран на компетентности. Въпреки че промяната не е лесна и ще срещне съпротива в обществото, според много изследователи именно това е правилният път за адаптиране на образованието към нуждите на съвременния свят.Това, което основно липсва на българската образователна система, е именно ролята на качествените учители. А истинският й основен проблем са социалните неравенства. Ако родителите не вярват в стойността на образованието или не участват активно в процеса, е малко вероятно детето да получи добро образование. Последните резултати от проведените изпити PISA всъщност потвърдиха опасенията за проблем в българската образователна система, тъй като демонстрираха неспособността ѝ да подготвя адекватно учениците за реалния живот. За да се преодолее това разделение, трябва да се положат целенасочени усилия за създаване на по-приобщаваща и справедлива образователна среда. Най-напред правителството и образователните институции трябва да разработят стимули за привличане на квалифицирани учители в райони с недостиг, като предлагат конкурентни заплати, професионално развитие и подкрепа. Освен това учителите трябва да притежават необходимите умения и знания, за да работят ефективно с разнообразна група ученици, включително такива от неравностойни среди. Това включва обучение по теми като културна чувствителност, социална справедливост и стратегии за справяне с различията в академичните постижения. На следващо място, училищата трябва да осигурят подкрепяща среда, която насърчава чувството за принадлежност и намалява стигмата, свързана с бедността. Това може да се постигне чрез инициативи като менторски програми, клубове по интереси и съвместни дейности между ученици от различен произход. В следваща стъпка правителството и неправителствените организации трябва да инвестират в училища в неравностойно положение, като предоставят допълнителни ресурси и финансиране за подобряване на инфраструктурата, купуване на учебни материали и наемане на висококвалифициран персонал. Не на последно място, политиците трябва да се застъпват за политики, които насърчават равния достъп до качествено образование, като универсално предучилищно образование, безплатно средно образование и финансиране, основано на нуждите.
И накрая, училищата трябва да работят в тясно сътрудничество с родителите и местните общности, за да осигурят подкрепа за учениците от неравностойни среди. Това може да включва организиране на информационни сесии за родители, предлагане на курсове за ограмотяване и участие в общностни събития. Чрез прилагането на подобен набор от мерки образователната система може да работи за намаляване на социалните неравенства и да гарантира, че всяко дете, независимо от неговия произход, има възможност да успее в училище. Огромната роля на учителя Основната, многостранна и много важна роля в учебния процес е предоставена на преподавателите. Учителите трябва да бъдат добри инструктори, наставници, психолози и социални работници. Тяхната основна цел е да помогнат на учениците да намерят собствения си път в живота и да ги подготвят за света извън училището. Това изисква дълбоко разбиране на индивидуалните цели и стремежи на всеки ученик и осигуряване на необходимата подкрепа за тяхното развитие. В контекста на дигитализацията на образованието учителите също трябва да бъдат добри фасилитатори на ученето, използвайки технологиите като инструмент за персонализиране и подобряване на учебния опит. Те трябва да бъдат и добри психолози и социални работници, като гарантират, че учениците се чувстват сигурни, подкрепени и включени в учебния процес. Що се отнася до промяната на учебното съдържание, според Андреас Шлайхер България вече е постигнала значителен напредък в тази област. Съдържанието на учебната програма предоставя платформа за учителите да преподават ефективно. Предизвикателството обаче е да се създаде подходяща инструктивна култура, която позволява на учителите да използват пълноценно учебната програма, без да бъдат възпрепятствани от външни фактори като тестове или родителски натиск.
Това, което основно липсва на българската образователна система, донякъде и с голяма условност е именно ролята на качествените учители. Те имат решаващата функция в подготовката на учениците за живота и трябва да бъдат добре обучени, за да изпълняват ефективно многобройните си роли. Промяната на учебното съдържание може да бъде средство за подпомагане на учителите в техните усилия да предоставят качествено образование. На фона на общите недобри резултати в световен мащаб има и някои страни, които се отличава с напредък през последните години - споменатите по-горе Сингапур, Япония и Естония. Това се дължи основно на техния фокус върху превръщането на образованието в национален приоритет и последователното прилагане на стратегии за подобряване на техните образователни системи. Още през 60-те години на ХХ век правителството на Сингапур например решава да превърне напредъка в образованието в национален приоритет - въпреки че държавата по това време е изключително бедна и изостанала, тя успява да го постигне на кратика. Може би успешните реформи в Сингапур се дължат именно на това че страната е бедна - управляващите са стигнали до елементарната истина че при липса на природни ресурси повдигането на жизнения стандарт е възможно единствено чрез стартирането на производства с висока добавена стойност, а това изисква добре обучени и квалифицирани работници и служители. След привличането и развитието на такива производства идва следващият етап - стартирането на развойна и изследователска дейност, като комбинацията между производство и R&D (Research and Development) се нарича икономика на знанието. В Сингапур това се постига чрез системно модернизиране на образователната система на всеки десет години, като се дава все повече власт на учителите; освен това учениците се приемат за самостоятелни, автономни личности, а не като биологични обекти. Естония, от друга страна, избра радикално да промени системата си. Те наеха млади, нови хора, които искаха да трансформират образованието, което доведе до голяма промяна в системата и направи нещо съвсем ново. Португалия също е пример за успешна образователна реформа, макар и по по-малко радикален начин. Те предефинират ролите на учителите, като ги карат да се съсредоточат върху ценности като отговорност, смелост и лидерство, вместо просто да преподават само предмета. Или се учим да сме готови за живота, или, за да сме готови за изпитите. Ние избираме първото - казват португалците, и резултатите са налице.
През последните десетилетия обаче най-известна с напредъка си е обазователната система на Финландия. Скандинавската държава неизменно е в челните места според международните изследвания за грамотност - споменатият вече тест PISA. Какво отличава финландската образователна система от останалите? Реформата на образователната система на финландците започва преди около 45 години, като основен двигател в плана за икономическото възстановяване на страната. Никой не е предполагал, че тя ще бъде толкова успешна до 2000 година. Тогава първите резултати от стандартизирания тест на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) сред 15-годишните в повече от 40 страни по света определят финландските деца като най-добрите читатели от всички държави. В следващите години финландските деца показват значителен напредък и по математика и природни науки. До 2006 година Финландия е първата от 57 страни в областта на науката, през 2009 по научна грамотност отстъпва само на региона на Шанхай, а по математика заема шесто място в света.
Образованието във Финландия днес се смята за едно от най-добрите. Според международните изследвания, които се провеждат от авторитетната организация PISA веднъж на 3 години, учениците във Финландия показват най-високото ниво на знания в света. Освен това са най-четящите деца на планетата, на второ място са в областта на естествените науки и на пето място по математика. Но не това възхищава педагозите по цял свят - въпреки че сами по себе си тези резултати са впечатляващи. Невероятното е че при тези високи резултати учениците прекарват най-малко време в учене. Средното задължително общообразователно обучение във Финландия включва две степени:
Долен курс (alakoulu) - от първи до шести клас или деца на възраст от 6 до 12 години
Горен курс (yläkoulu) - от седми до девети клас или деца на възраст от 13 до 16 години
В допълнителния десети клас учениците могат да подобрят оценките си. След това децата се насочват към професионален колеж или продължават обучението си в лицей (lukio), което е еквивалентно на единадесети и дванадесети клас в българската образователна система. Съществуват осем принципа на училищното образование във Финландия, които изглеждат по следния начин:
Равенство при учебните предмети и децата. Не се допуска по-задълбочено изучаване на едни предмети за сметка на други. Всички са еднакво важни, а учителите имат пълната свобода да преподават материала както сметнат за добре. Учителите нямат право да разпитват родителите за професия или социален статус. Финландците не делят учениците в класове в зависимост от способностите им или кариерните им предпочитания. Забранено е да се сравняват учениците един с друг. Разликата между слаби и силни ученици тук е най-малка в света. Съществува равенство на правата на учители и деца - принцип на зачитане на ученика. Още от първи клас на децата се обясняват правата им, включително и правото да се оплакват на социален работник. Това насърчава финландските родители да разберат, че тяхното дете е самостоятелна личност, която е забранено да се обижда или наранява. Всички учители подписват трудов договор само за една учебна година, с възможност за удължаване, което заедно с приличната заплата от 2 500 евро за помощник - учител и 5000 евро за главните учители по предметите, кара финландските преподаватели да имат много внимателно отношение към възпитаниците си
Безплатни обяд, закуска, екскурзии, посещения на музеи и всички извънкласни дейности. Безплатни са учебниците, всички канцеларски принадлежности, калкулатори и дори лаптопи и таблети. Това е мярка с изключително спорен ефект, тъй като според една общоприета сентенция безплатно е единствено сиренето в капана за мишки. Заплащането на всички учебни помагала със сигурност би повишило ангажираността на учениците (и особено на родителите) към учебния процес, но скандинавските страни са известни с богатите си социални програми и съответно високото си данъчно облагане. Този начин на устройство на икономиката със сигурност се прехвърля и към образователната система
Индивидуалност - за всяко дете се съставя индивидуален план за обучение и развитие. Персонализирането засяга съдържанието на използваните учебници, упражненията, броят на класните и домашните задачи и времето отделено за тях, както и преподавания материал. Децата в един и същи клас изпълняват упражнения с различни нива на трудност и се оценяват според персоналното си ниво. Ако ученикът се справи отлично, на следващия ден му се дава по-сложна задача. Ако не успее – няма проблем, следващия път отново ще получи проста задача. Ако един метод не успее, учителите се консултират с колегите си и опитват нещо друго. Те дори се наслаждават на предизвикателствата. Според един финландски учител деца от заможни семейства с добро образование могат да се обучават и от глупави учители - сентенция, която отговаря на 100 % на реалността
Във финландските училища има две допълнителни разновидности на образователния процес. Първата е подпомагащото обучение за по-слабите ученици – това в България се прави с частни уроци. Във Финландия няма частни уроци, учителите доброволно се занимават допълнително по време на урока или след него. Втората е коригиращото обучение – то е свързано с устойчиви общи проблеми в усвояването на учебния материал. Коригиращото обучение се провежда в малки групи или индивидуално
Практичност на образованието - нещо, което според нашия екип е много голям недостатък на българската образователна система. Учениците наизустяват готови постулати и когато започнат да работят на практика и трябва да решат реален проблем... се озовават в състояние на свободно падане. Финландците обаче казват: „Или ще се подготвят за живота, или – за изпити. Ние избираме първото.“ Поради това изпити във финландските училища няма. Контролни и тестове се провеждат само по преценка на учителя. Има само един задължителен стандартен тест в края на средното образование, но учителите не се отчитат пред никой за резултатите от теста и децата не се готвят специално за него – каквото стане. Изпитването и оценката на знанията на ученика е един доста дълъг процес, при който се елиминира действието на случайни фактори - стресът от изпита, моментно разсейване и дори влюбвания, които, както е известно, изобщо не са редки в тази възраст. По този начин оценките са максимално обективни и липсва така нареченото бележкарство - стремежът към възможно най-високата оценка... единствено заради самата оценка, а не с цел получаването на знания и умения. В училището се преподава само това, което може да бъде необходимо в живота. Всичко излишно е изхвърлено от учебната програма. Финландските деца обаче от малки знаят какво е договор, портфолио, банкова карта. Те знаят как да изчислят данък наследство, ДДС или данък общ доход; имат и множеоство важни практически умения - например да създадат сайт-визитка
Доверие към учителите. Няма проверки на учителите, няма инспектори и никой не трепери от ужас пред отдел "Просвета" на съответната община. Има единна образователна програма, но тя съдържа само общи насоки, а всеки учител използва такъв метод на преподаване, който смята за подходящ. Има и абсолютно доверие към децата. В класната стая учениците могат да избират с какво да се занимават. Например, ако в урока е включен образователен филм, но не е интересен на ученика, той може да си отвори книга. Смята се, че ученикът може сам да прецени какво е по-полезно за него
Доброволност - учи се този, който иска да се учи. Учителите се опитват да привлекат вниманието на ученика, но ако той няма абсолютно никакъв интерес или способност да се учи, детето се ориентира към практически полезна за бъдещето му не особено сложна професия. Липсва стресът от двойките или слабите оценки изобщо. Не всеки ще стане ядрен физик или лицево - челюстен хирург, някой ще трябва да шофира и автобуса. Финландците смятат, че една от задачите на гимназията е да се определи дали за младежа е необходимо да продължи образованието си в лицей или му е достатъчно и по-полезно да отиде в професионално училище. И двата избора се ценят еднакво. За да се определи склонността на всяко дете към някаква професия чрез тестове и беседи, към всяко училище е назначен щатен специалист – така нареченият учител за бъдещето. Образователният процес във финландското училище е мек и деликатен, но това не означава, че може да се злоупотребява - нещо, към което децата са много склонни. Контролът е строг. Всички пропуснати уроци се вземат допълнително. Ако ученикът не изпълнява заданията на учителя и не работи – никой няма да вика родителите му, нито да го заплашва или обижда. Ако родителите не са загрижени за образованието на детето си, то просто няма да премине в по-горния клас. Да повтаряш класа във Финландия не е позорно, особено след 9-ти клас
Самостоятелност - нещо, което е изключително важно. Финландците вярват, че училището трябва да се научи детето на най-важното – самостоятелен бъдещ успешен живот. Затова учениците се научават да мислят и сами да придобиват знания. Учителят не разказва теми – цялата информация е налична в книгите и Интернет. Важни са не наизустените формули, а умението да се използват справочници, текстове, компютри, способността да се намират необходимите ресурси за решаване на всеки един проблем. Също така, учителите не се месят в конфликтите между учениците, предоставяйки им по този начин възможност да се подготвят за житейските ситуации и да развият способност да отстояват себе си
Учебната година във Финландия започва през месец август, от 8 до 16 число, като няма общ начален ден за различните училища. Последният учебен ден е в края на май. През есенния срок има 3 - 4 дни ваканция, а по Коледа - около 2 седмици. През пролетния срок има една седмица февруарска ваканция за ски - финландските семейства, като правило, отиват заедно да карат ски. Разбира се, има и великденска ваканция. Обучението е петдневно, само първа смяна. В петък учебната програма е по-кратка. В първи и втори клас се изучава родният (финландски) език, четене, математика, природознание, религия (съгласно вероизповеданието) или концепция за живота (за онези, които не се интересуват от религията), музика, изобразителни изкуства, трудово обучение и физкултура. В един час могат да се изучават едновременно няколко дисциплини. През периода от трети до шести клас започва изучаването на английски език. В четвърти клас се въвежда още един чужд език по избор: френски, шведски, немски или руски. Въвеждат се допълнителни дисциплини – свободни предмети, като всяко училище предлага свои такива: машинопис, компютърна грамотност, дърворезба, хорово пеене. Почти във всички училища има обучение за различни музикални инструменти. За девет години от обучението си децата имат възможност да изпробват всичко – от дудук до контрабас. От първи до трети клас няма никакви оценки. От четвърти до седми клас се прилага десетобалната система – оценката 10 означава почти недостижим, а 4 – по-лошо от всякога. Има и оценка за поведението – оценява се способността на ученика да работи в колектив и самостоятелно, маниери, желание да се влияе на другите за добро. В българската образователна система оценката за поведението предизвиква доста негативни асоциации - особено за хората, учили по времето на тоталитаризма, когато намалянето на поведението създаваше една зловеща стигма за ученика. При сегашното държание на учениците обаче може би оценката за поведението им е наложителна; има и някои опити тя бъде въведена отново и дори да влиза в балообразуването при кандидатстване във висши учебни заведения.
Всички училища във Финландия са свързани с държавната електронна система Wilma - тя е нещо като електронен учителски дневник, към който родителите получават персонален код за достъп. В България нещо подобно беше въведено и със системата Школо, което улесни много достъпа на родителите до оценките на децата им и създаването на комуникация с училищните власти изобщо. Учителите поставят оценки и записват пропуски; оставят информация и други лица - училищният психолог, социалният работник, учителят за бъдещето и фелдшерът. Оценките във финландските училища нямат този зловещ отенък, който имат в България; нужни са само за мотивацията на детето и проверка, която е повече за лична употреба – ако желае, да подобри знанията си. Оценките на учениците не влияят на репутацията на учителя или училището.
Във финландските училища децата не са длъжни да седят на чинове, а могат да седят на пода - върху килим, мокет, паркет или дюшеме. Японските училища в много случаи са устроени по същия начин - но се използват радиционните японски рогозки татами. В много училища класните стаи са обзаведени с дивани и кресла - меките мебели са доста по-ергономични и не водят до гръбначни изкривявания. Няма униформи и каквито и да било изисквания към облеклото - тъмносините униформи на българските ученици от 80-те години и преди това бяха повод за не един и два анекдота. Изискват се други обувки за вътрешната среда на училището, но малките деца предпочитат да тичат по чорапи. При топло време уроците често се провеждат на открито - на тревата или на пейки, разположени амфитеатрално до училището. Домашни рядко се дават рядко, тъй като децата имат нужда от почивка - за което са изписани стотици статии в специализираната литература, но същестува един основен принцип: колкото по-малки са децата, толкова по-бързо настъпва умората при тях. Смята се че и родителите не трябва да бъдат ангажирани с уроците на децата си - учителите препоръчват вместо домашни семейно посещение на музей, сред природата или на басейн. В заключение трябва да се отбележи че е възможно финландската образователна система да не е най-добрата. Но децата във Финландия не мразят училището, не мечтаят колкото се може по-бързо да се отърват от него, не страдат от нервно пренапрежение за следващия изпит и не наричат училището Адско Мъчилище - което като термин е доста разпространено в българския ученически фолклор. Те са спокойни, внимателни и щастливи, четат книги, играят компютърни игри, обичат природата, забавляват се и се радват на живота. И в същото време учат - очевидно с доста добри резултати.
В образованието има два основни компонента - налагане и привличане. Докато правителството може да наложи определени политики, за да подобри образователната система, привличащите фактори зависят от родителите и техните интереси към образованието на децата им. Ако родителите не вярват в стойността на образованието или не участват активно в процеса, е малко вероятно детето да получи добро образование. В много страни образованието се разглежда като транзакция, при която родителите предоставят детето си на учителя, който от своя страна гарантира, че детето ще получи необходимите знания, за да влезе в престижен университет. Този подход обаче често води до липса на ангажираност от страна на родителите и неефективно сътрудничество между семействата и училищата. За разлика от това в някои общности, особено в селските райони, родителите са неразделна част от образователния процес. Те участват активно в училищните дейности, помагат в класните стаи и поддържат редовна комуникация с учителите. Този подход създава чувство за общност и споделена отговорност за успеха на учениците. Така на практика, докато налагането на образователни политики е от съществено значение, привличането на родителите и общността е също толкова важно за осигуряването на висококачествено образование. Когато се насърчава активното участие на родителите и се изгражда чувство за общност около образованието, можем да се създаде по-приобщаваща и ефективна образователна система. Подобен подход е доста разпространен в Япония - там през съботните и неделните дни родителите посещават училището заедно с децата си; в България трудно би могъл да се наложи подобен подход, тъй като много родители работят и през почивните дни. Други пък предпочитат да си почиват, а не да ходят на училище - при японската образователна система обаче през почивните дни се организират повече излети сред природата, посещение на музеи и други културни мероприятия, така че реално заниманията са повече в сферата на почивката и развлеченията. Хората обаче се опознават, създава се усещане за общност и се обменя житейски опит.
Образователните технологии могат да бъдат част от учебния процес под формата на игра. В днешните интерактивни учебни среди, при възможностите за дигитализация и пълен достъп до широк спектър от информация задържането на вниманието и участието на учениците са основни приоритети. По време на детството когнитивното развитие на децата и учениците протича изключително бързо и обхваща както усвояването на нови знания, така и справянето с предизвикателства и задачи. Способностите за планиране, приоритизиране и саморегулиране всъщност играят голяма и решаваща роля в интелектуалния растеж и способностите за учене. Чрез целенасочена игра децата могат да развият уменията си за поддържане на фокуса и съсредоточаването върху задачите. Едно от най-съществените умения според съвременните проучвания, които учениците трябва да овладеят в ранна детска възраст, е разбирането им как да взаимодействат със заобикалящата ги среда. Чрез целенасочена игра децата започват да схващат пространствените взаимоотношения, което им позволява да навигират в познати и непознати пространства, да предоставят указания и да манипулират умствени образи. Такъв един ключов компонент в развиването на подобни умения е STEM (Science - Technology - Engineering - Mathematics) - обучение, което е фокусирано върху наука, технологии, инженерство и математика. Образователния модел се фокусира върху подходите "учене чрез игра" и "учене чрез правене". Предлагат се различни образователни потребности и STEM дисциплини, които развиват ключови компетенции за всеки образователен етап и изграждат междупредметни връзки, което води до по-лесно преминаване към проектно базирано обучение. С тях у децата се изгражда увереност, стимулира се любопитството и се разпалва страстта към ученето. Всичко това се случва на практика единствено благодарение на прилагането на STEAM дисциплините в реалния живот.
Програмите са разработени за трите етапа на образование. Решенията за ранно образование са базирани на метода "учене чрез игра", за да навлязат малките деца в света на математиката, науката и езиковите умения. Насърчава се любовта у децата към откриването и изследването, за да да развият социални и емоционални умения. При началното образование решенията включват осигуряване на практически опит на учениците, за да изследват основни STEM концепции и да ги свържат с реалния живот. Децата решават проблеми и откриват как науката, технологиите, инженерството и математиката реално оказват влияние върху ежедневието им. Решенията за средно и основно образование осигуряват практически опит, стимулиращ комуникацията, креативността, сътрудничеството и уменията за критично мислене, така че учениците да успеят в часовете по STEM днес и да реализират пълния си потенциал като дигитално грамотни лидери утре. Тези ключови умения са взаимосвързани и включват критично мислене, творчество, инициативност, решаване на проблеми, оценка на риск, вземане на решения и конструктивно управление на чувствата. Може да се направи изводът че все повече образователни системи по света се концентрират връху това да научат учениците да мислят, да извеждат причинно - следствени връзки, да изграждат критично и логично мислене, а не толкова да запаметяват и наизустяват готови постулати - както вече беше описано по-горе в хода на настоящото изложение относно финландската образователна система. За съжаление обаче нито една крайност не е удачна - като казва един от любимите филмови персонажи на нашия екип (учителят Йода), само последователите на Тъмната страна изпадат в крайности. Необходимо е да се натрупа една солидна теоритична база от знания, достоверни факти и (не на последно място) практичен опит, за да може човекът да започне да мисли логично и да открива закономерностите.
Много често някои смислените идеи в областта на образованието звучат буквално еретично. Развитието на учебни компании и разпалването на предприемачески дух не е част от стандартната програма в училище, но съществуват и вдъховени учители, които насърчават младежите да мислят за решаване на глобални проблеми. Много често подобни умни еретици успяват да променят системата от долу нагоре. Принципно в българската образователна система комбинирането на ученици от различни възрасти се е извършвало в далечното минало, при това в отдалечени региони; в много кръжоци и извънкласни дейности обаче това се прави и днес, като се оказва че в даден момент големите ученици стават ментори на по-малките. Обученията по предприемачество карат учениците да действат градивно и етично - създавайки бизнес, е важно да мислиш устойчиво и с перспектива напред. Необходимо е да се създава продукт с добро качество, ниска цена и в същото време обслужването на клиентите трябва да бъде добро. Това е процес, през който преминава всеки начинаещ предприемач и е добре първите провали на учениците в бизнеса да бъдат именно в училище. Добрият учител е този, който с течение на времето прави така че да стане ненужен на своя ученик - тази мисъл на Томас Карадърс е валидна с особена сила в сферата на образованието по предприемачество.